данъчно третиране на сделки на юридическо лице с нестопанска цел по реда на ЗКПО

1_19/18.02.2011 г.
ЗКПО чл.1, чл.20, чл.92
относно: данъчно третиране на сделки на юридическо лице с нестопанска цел по реда на ЗКПО
Във Ваше писмено запитване, заведено с вх.№
г. в Дирекция „Обжалване и управление на изпълнението” , посочвате, че Сдружение „
” е регистрирано като ЮЛНЦ, извършващо общественополезна дейност. Бъдещата дейност на сдружението ще бъде подпомагане, организиране и практикуване на конен спорт, организиране на тренировъчни школи и спортни състезания. В тази връзка поставяте следните въпроси:
1.Продажбата на придобити, под формата на дарение, биологични активи облагаемадоставка ли е по ЗКПО и как следва да се формира финансовия резултат от дейността – подпомагане, организиране и практикуване на конен спорт, организиране на тренировъчни школи и спортни състезания?
2.Как следва да се третира дарението на същите на друго сдружение или организация?
3.Сдружението дължи ли някакъв данък за полученото дарение?
4.На каква стойност следва да бъдат заприходени дълготрайните биологични активи – състезателни коне, получени като дарение?
Предвид гореизложеното изразяваме следното принципно становище съобразно действащата нормативна уредба:
По първи въпрос:
Съгласно чл.3, ал.1 от ЗЮЛНЦ юридическите лица с нестопанска цел определят свободно средствата за постигане на техните цели. Въпреки, че естеството на целта, за осъществяването на която се създават тези лица е нестопанска, предвид чл.3, ал.3 от ЗЮЛНЦ същите могат да извършват допълнителна стопанска дейност, свързана с предмета на основната им дейност, като използват приходите за постигане на определените в устава или учредителния акт цели.
Предвид горното, макар и да не са търговци по своя статут, каквито са например търговските дружества, юридическите лица с нестопанска цел са данъчно задължени на основание чл.2, ал.1, т.1 във връзка с чл.1, т.2 от ЗКПО в случаите, когато извършват сделки по чл.1 от Търговския закон /ТЗ/, както и когато отдават под наем движимо и недвижимо имущество.
Изброяването на сделките в чл.1, ал.1 от ТЗ е неизчерпателно, особено по отношение на услугите, визирани в т.13 на същата разпоредба. Без да абсолютизира изискването да се извършва дейност в разновидностите, посочени в цитираната правна норма, ТЗ отказва качеството на търговец единствено в строго определени случаи /чл.2 от ТЗ/ и то по отношение на физически лица. В резултат на това, за да се определи една дейност, осъществявана от юридическо лице с нестопанска цел, като търговска/стопанска, тя следва да отговаря на следните критерии:
1.дейността да се извършва по занятие, да е източник на постоянен, регулярен доход и дейността да се осъществява с цел печалба /не е необходимо печалбата фактически да е реализирана/ или дейността да се осъществява в частен интерес на юридическото лице;
2.цените на предоставените услуги или стоки да се формират на пазарен принцип.
С оглед изложеното при преценка на данъчното третиране на извършваната от сдружението стопанска дейност, следва да се има предвид, че ако тази дейност отговаря на посочените по-горе критерии, печалбите от нея подлежат на облагане с корпоративен данък по реда на част втора от ЗКПО. Размерът на данъка е 10 на сто съгласно чл.20 от ЗКПО.
При формиране на данъчния финансов резултат е приложима разпоредбата на чл.30 от ЗКПО, която регламентира признаването за данъчни цели на част от неразпределяемите разходи на юридически лица с нестопанска цел. По смисъла на §1, т.17, б.“б“ от ДР на ЗКПО “неразпределяеми разходи“ са всички разходи за продажби, административни, финансови и извънредни разходи, които не се отнасят само към определена дейност и са свързани с осъществяване на дейност подлежаща на облагане с корпоративен данък, извършвана от юридически лица с нестопанска цел. Съгласно чл.30, ал.1 от ЗКПО счетоводно отчетените неразпределяеми разходи, съответстващи на дейността, подлежаща на облагане с корпоративен данък, на юридически лица с нестопанска цел, не се признават за данъчни цели. За данъчни цели се признава частта от неразпределяемите разходи, определена, като общият размер на неразпределяемите разходи се умножи по съотношението между приходите от дейността, подлежаща на облагане с корпоративен данък, и всички приходи на юридическото лице с нестопанска цел /чл.30, ал.2 от ЗКПО/.
Според регламента на чл.92, ал.1 от ЗКПО годишна данъчна декларация за данъчния финансов резултат и дължимия годишен корпоративен данък подават задължените лица, които се облагат с корпоративен данък. Съгласно ал.2 на същата правна норма годишната данъчна декларация се подава в срок до 31 март на следващата година в териториалната дирекция на Националната агенция за приходите по регистрация на данъчно задълженото лице.
С оглед пълнота на изложението следва да се има предвид, че ЮЛНЦ, което подлежи на облагане с корпоративен данък, е данъчно задължено лице за данъка върху разходите по чл.204, т.1 и 3 от ЗКПО в случаите, когато е извършило представителни разходи, свързани с дейността и разходи, свързани с експлоатацията на превозни средства, когато с тях се осъществява управленска дейност за частта от разходите, относима към стопанската им дейност. Освен това данъчно задължени лица за данъка върху социалните разходи, представени в натура по чл.204, т.2 от ЗКПО са всички работодатели или възложители по договори за управление и контрол /чл.207, ал.2 от ЗКПО/.
На основание чл.217, ал.1 от ЗКПО данъкът върху разходите се декларира с годишната данъчна декларация по чл. 92 от с.з.
Чл.10, ал.4 от ЗКПО поставя изискване данъчно задължените лица да регистрират и отчитат извършените продажби на стоки и услуги чрез издаване на фискална касова бележка от фискално устройство по ред, определен с наредба на министъра на финансите, освен когато заплащането се извършва по банков път или чрез прихващане. Това е Наредба № Н-18/2006 г. за регистриране и отчитане на продажби в търговските обекти чрез фискални устройства, в сила от 01.01.2007 г., издадена от Министерството на финансите.
В разпоредбата на чл.3, ал.1 от същата е указано, че всяко лице е длъжно да регистрира и отчита извършваните от него продажби на стоки или услуги във или от търговски обект чрез издаване на фискална касова бележка от фискално устройство /ФУ/.
За целите на Наредба № Н-18/2006 г. на МФ се прилага §1, т.41 от ДР на ЗДДС, където е дефинирано понятието “търговски обект“. По смисъла на тази правна норма “търговски обект“ е всяко място, помещение или съоръжение (например: маси, сергии и други подобни) на открито или под навеси, във или от което се извършват продажби на стоки или услуги, независимо, че помещението или съоръжението може да служи същевременно и за други цели (например: офис, жилище или други подобни), да е част от притежаван недвижим имот (например: гараж, мазе, стая или други подобни) или да е производствен склад или превозно средство, от което се извършват продажби.
Лицата, респективно дейностите, освободени от задължението за издаване на фискална касова бележка, са изброени в чл.4 и чл.5 от Наредба № Н-18/2006 г. на МФ. Юридическите лица с нестопанска цел, каквито са сдруженията, които имат приходи от стопанска дейност, не са сред изрично изброените в тези правни норми. Следователно за тях съществува задължение за издаване на фискална касова бележка за извършваните продажби, независимо от начина на формиране на цената.
Като задължено лице по смисъла на чл.3 от наредбата сдружението е длъжно да монтира, въведе в експлоатация и използва регистрирано в компетентната териториална дирекция на Националната агенция за приходите ФУ от датата на започване на дейността на обекта – чл.7, ал.1 от Наредба № Н-18 / 2006 г. на МФ.
Видно от цитираната легална дефиниция, ако Сдружението започне да извършвастопанска дейност, приходите от нея, реализирани от извършените продажби от този обект, следва да бъдат отчитани чрез издаване на фискална касова бележка от фискално устройство при спазване изискванията на Наредба Н-18 от 2006 г. на МФ.
По втори и трети въпрос:
Договорът за дарение е регламентиран нормативно в чл.225-227 от Закона за задълженията и договорите/ЗЗД/.Съгласно нормата това е договор, по силата на който дарителят преотстъпва веднага и безвъзмездно имуществено право на надарения, а той го приема. Дарението е едностранен договор, като същинско задължение възниква само за дарителя – да прехвърли свое имуществено право. Съществено при дарението е, че то е безвъзмезден договор.
При този вид сделка са налице само разходи без постъпления, което води до нарушаване на един от основните счетоводни принципи, а именно принципа за съпоставимост между приходите и разходите.
Разпоредбите, свързани с разходите за дарение се съдържат в част втора, глава седма “Данъчни постоянни разлики“ на ЗКПО. За целите на данъчното облагане с корпоративен данък се признават разходите за дарения до определен ограничителен праг в зависимост от лицата, посочени в чл.31, ал.1-4 от същия закон, в чиято полза са направени при условие, че данъчно задължените лица, които ги извършват са приключили съответния данъчен период (финансовата година или тримесечието при авансовото облагане) с положителен финансов резултат (счетоводна печалба). Съгласно чл.31, ал.6 от ЗКПО не се признава за данъчни цели целият разход за дарение, когато с дарението се облагодетелстват пряко или косвено ръководителите, които го отпускат, или тези, които се разпореждат с него, или са налице доказателства, че предметът на дарението не е получен.
Съгласно чл.44, ал.1 от Закона за местните данъци и такси /ЗМДТ/ обект на облагане са имуществата, придобити по дарение или друг безвъзмезден начин, както и недвижимите имоти, ограничените вещни права върху тях и моторните превозни средства, придобити по възмезден начин. В чл.45, ал.1 от ЗМДТ са определени и лицата, които имат задължение да заплатят данъка. В общия случай данъкът се заплаща от приобретателя на имуществото. В случай, когато е уговорено, че данъкът се дължи от двете страни, те отговарят солидарно. Когато страните са се уговорили, че данъкът се дължи от прехвърлителя, другата страна е поръчител. Съгласно чл.47, ал.1 от ЗМДТ при дарение на имущество, както и в случаите по чл.44, ал.2 данъкът се начислява върху оценката на прехвърляното имущество в размер, определен от общинския съвет с наредба, издадена в изпълнение на чл.1, ал.2 от същия закон.
В чл.48, ал.1, т.4 ЗМДТ са уредени две хипотези на освобождаване от данък – по отношение на даренията за юридическите лица с нестопанска цел, които получават субсидии от централния бюджет и на даренията за юридическите лица с нестопанска цел, регистрирани в централния регистър на юридическите лица с нестопанска цел, за осъществяване на общественополезна дейност, за получените и предоставените дарения.
По четвъртивъпрос:
В случай, че сдружението извършва стопанска дейност, то ще бъде данъчно задължено лице, което формира данъчен финансов резултат, изготвя и води данъчен амортизационен план, в който се отразяват всички данъчни амортизируеми активи.
Съгласно чл.53, ал.1 от ЗКПО, в случаите на дарение, обвързано с амортизируем актив, данъчната амортизируема стойност се намалява със стойността на дарението, т.е. тези активи се завеждат в данъчния амортизационен план по нетна стойност, независимо от приложимата счетоводна база за отразяване в счетоводния амортизационен план. Следователно амортизируемите активи, придобити изцяло чрез дарение /100%/ не се завеждат в данъчния амортизационен план.
На основание чл.68 от ЗКПО счетоводните приходи и разходи, отчетени по повод на дарение, с което се намалява историческата цена при определяне на данъчната амортизируема стойност на актива, не се признават за данъчни цели.
Като предприятия по смисъла на ЗСч, юридическите лица, които не са търговци прилагат счетоводната нормативна уредба на общо основание.
В Счетоводен стандарт 9 “Представяне на финансовите отчети на предприятията с нестопанска дейност” са определени изискванията за съставяне и представяне на финансовите отчети на предприятията с нестопанска дейност. Според т.3.2 от СС 9, предприятията с нестопанска дейност съставят индивидуален сметкоплан, в който предвиждат сметки за отделно отчитане на нестопанската от стопанската дейност, както и за отделно отчитане на приходите и разходите, свързани с тези дейности. За отчитане на сделки и операции, които не са уредени в този стандарт, се прилагат правилата на другите счетоводни стандарти. СС 4 „Отчитане на амортизациите” се отнася за всички амортизируеми дълготрайни материални и нематериални активи. По смисъла на стандарта амортизируем актив е дълготраен материален или нематериален актив, който:
а) се очаква да бъде използван през повече от един отчетен период;
б) има ограничен срок на годност;
в) се държи от предприятието за целите на производството или доставката на стоки и услуги, за отдаване под наем на други лица или за административни цели.
Въпросът относно начина на оценяване на дълготрайните биологични активи при първоначалното им завеждане, включително придобити по договор за дарение или безвъзмездно, е от компетентността на Дирекция “Данъчна политика“ при Министерство-то на финансите (отдел “Счетоводна практика“). Общите правила са установени вСС № 41 “Селско стопанство“ и СС 20 “Отчитане на правителствени дарения и оповестяване на правителствена помощ“ от Националните стандарти за финансови отчети за малки и средни предприятия (Приложение към ПМС № 46 от 21.03.2005 г., обн., ДВ, бр. 30 от 7.04.2005 г., в сила от 1.01.2005 г.). Запитването е изпратено по компетентност до Дирекция “Данъчна политика“ при Министерството на финансите (отдел “Счетоводна практика“).

Share on facebook
Facebook
Share on google
Google+
Share on twitter
Twitter
Share on linkedin
LinkedIn
Share on pinterest
Pinterest

Запитването. В този случай, съгласно разпоредбата на чл.29, ал.3 от Наредба № Н-18/2006 г., фискалното устройство следва

Оценете статията Физическо лице е регистриран земеделски производител. Заедно със съпругът си, също регистриран като земеделски производител отглеждат и реализират готова земеделска продукция на стоково

Прочети »