1_192/07.12.2010
ЗДДС – чл. 69
По повод Ваше запитване, постъпило в дирекция „ОУИ”……,изразяваме следното становище:
Съгласно изложената фактическа обстановка клон на чуждестранен търговец, регистриран за целите на ДДС в България осъществява дейност в областта на строителството. Във връзка с осъществяване на дейността си чуждестранното дружество-майка /Република Гърция/ изпраща квалифицирани кадри да ръководят, контролират и надзирават дейността на клона. Гръцките служители са командировани в клона в България. На заседание на борда на директорите на гръцкото дружество е взето решение всички разходи във връзка с престоя на тези служители да са за сметка на клона–заплати, осигуровки, храна и престой на територията на страната. Лицата са настанени в хотел и им се осигурява безплатна храна, чиято стойност не надвишава 40 лв. на ден, за което клона разполага с фактури, издадени на негово име.
Въпросът, който се поставя е свързан с правото на приспадане на данъчен кредит по издадените фактури.
Съгласно чл. 3, ал. 3 от Правилника за прилагане на Закона за данък върху добавената стойност/ППЗДДС/ за доставките на стоки или услуги между лице, установено на територията на държава членка и негови клонове или структурни звена, установени на територията на страната, се прилагат общите правила на закона, регламентиращи режима на доставките. В тази връзка за преценка наличието на право на приспадане на данъчен кредит по получените фактури се прилага регламента на глава седма от ЗДДС.
Видно от чл. 69, ал. 1, т. 1 от ЗДДС, когато стоките и услугите се използват за целите на извършваните от регистрираното лице облагаеми доставки, лицето има право да приспадне данъка за стоките или услугите, които доставчикът – регистрирано по този закон лице, му е доставил или предстои да му достави. Необходимо условие е стоките или услугите да се използват за целите на извършваните от лицето облагаеми доставки.
Ограниченията на правото на приспадане на данъчен кредит са регламентирани с текстовете на чл. 70, ал. 1 от ЗДДС.
По смисъла на чл. 70, ал. 1, т. 2 и 3 от ЗДДС, правото на приспадане на данъчен кредит не е налице, независимо, че са изпълнени условията на чл.69 или 74, когато:
– стоките или услугите са предназначени за безвъзмездни доставки или за дейности, различни от икономическата дейност на лицето
– стоките или услугите са предназначени за представителни или развлекателни цели
Разпоредбата на чл. 6, ал. 3 от ЗДДС определя като възмездна доставка по смисъла на закона:
– отделянето или предоставянето на стоката за лично ползване или употреба на данъчно задълженото физическо лице, на собственика, на неговите работници и
служители или на трети лица и при условие че при производството,вносът или
придобиването й е приспаднат изцяло или частично данъчен кредит;
– безвъзмездното прехвърляне на собственост или друго вещно право върху
стоката на трети лица, когато при производството, вноса или придобиването й е
приспаднат изцяло или частично данъчен кредит.
От друга страна чл.9, ал.3 от ЗДДС посочва за възмездна доставка на услуга:
– предоставянето на услуга за личните нужди на данъчно задълженото физическо лице, на собственика, на работниците и служителите или на трети лица, при извършването на която се използва стока, при производството, вноса или придобиването на която е приспаднат изцяло или частично данъчен кредит;
– безвъзмездното предоставяне на услуга за лични нужди на данъчно задълженото физическо лице, на собственика, на работниците и служителите или на трети лица.
В този смисъл, ако разходите за нощувки, храна и транспорт, предоставени на служителите на гръцкото дружеството /които не са служители на клона/ са предназначени за безвъзмездни доставки, за същите не възниква право на приспадане на данъчен кредит на основание чл. 70, ал. 1, т. 2 от ЗДДС.
Представителни или развлекателни цели по смисъла на чл. 70, ал. 1, т. 3 от закона са посрещане, престой и изпращане на гости и делегации, нощувки, консумация на храна и напитки, организиране на делови срещи, тържества, развлекателни мероприятия; екскурзии /чл. 62, ал. 1 от ППЗДДС/. Следователно, ако извършените от Вас разходи за нощувки, храна и транспорт са за представителни цели, за тях не възниква право на приспадане на данъчен кредит на основание чл. 70, ал. 1, т. 3 от ЗДДС.
В допълнение на гореизложеното, разпоредбата на чл.70, ал.3, т.7 от ЗДДС се прилага,в случай, че служителите на дружеството-майка са наети и командировани от Вас. По силата на посочената правна норма, ограничението, предвидено в ал.1, т.2 на цитираната разпоредба, не се прилага за транспорта и нощувките на командировани от лицето лица. В запитването няма данни, сочещи приложението й.
‘