2_ 1201/11.09.2013г.
ЗДДС – чл.69, ал.1;
ЗДДС – чл.70, ал.1, т.2;
ЗКПО – чл.10;
ЗКПО – чл.31, ал.1-4;
ЗИХУ – §1, т.1 от ДР;
ЗЗД – чл.225-227.
ОТНОСНО: данъчно третиране на счетоводен разход за дарение съгласно разпоредбите на Закона за корпоративното подоходно облагане /ЗКПО/ и Закона за данъка върху добавената стойност /ЗДДС/.
Основната дейност на дружеството Ви е технически прегледи на МПС и ППС. Регистрирани сте по ЗДДС. През м.юли 2013 година сте станали спонсор, закупувайки медицински остеопорозни средства от друго дружество. Издадена Ви е фактура с начислен ДДС.
Във връзка с горното, поставяте въпросиотносно следното:
1. Имате ли право да ползвате данъчен кредит по фактурата.
2. Следва ли, освен фактурата, да притежавате и друг документ за да бъде признат за данъчни цели счетоводния разход за извършеното дарение.
Фактологията в запитването Ви е непълна и неясно изложена, тъй като коментирате, извършено от дружеството спонсорство, а въпросът Ви в частта ЗКПО касае признаване на счетоводен разход за дарение за данъчни цели, предвид разпоредбата на чл.31 от закона.
Терминът спонсорство отразява предоставяне на икономическа помощ на физическо или юридическо лице за реализиране на спортна, културна, научна или друг вид дейност, срещукоето спонсорираното лице се задължава да рекламира спонсора като популяризира неговото име, търговска марка, дейността или продуктите му.
Дарението представлява безвъзмездно предоставяне на финансови средства, стоки или услуги на физическо или юридическо лице, при което действие не се очаква насрещна престация от страна на надареното лице.
Изхождайки от описаното в запитването и проведен уточняващ разговор, и предвид действащата към момента данъчно осигурителна нормативна уредба, изказаното от нас становище е в хипотезата на закупени от Вас медицински импланти, които сте предоставили под формата на дарение на физическо лице, страдащо от заболяване остеопороза.
Данъчно третиране по реда на ЗДДС:
Съгласно разпоредбата на чл.2, т.1 от ЗДДС обект на облагане с данък върху добавената стойност е всяка възмездна облагаема доставка на стока или услуга. Определение за възмездност на доставката може да се изведе по аргумент от определението за безвъзмездна доставка в § 1, т. 8 от ДР на ЗДДС, съгласно който „безвъзмездна е доставката, при която няма възнаграждение или стойността на даденото многократно надхвърля полученото”.
В конкретния случай липсват данни доставката на закупените от дружеството остеопорозни средства /импланти/ да е договорена като възмездна, предвид което същата следва да се третира като безвъзмездна по смисъла на ЗДДС.
По силата на чл.69, ал.1 от ЗДДС, когато стоките и услугите се използват за целите на извършваните от регистрираното лице облагаеми доставки, лицето има право да приспадне данъка за стоките или услугите, които доставчикът – регистрирано по този закон лице, му е доставил или предстои да му достави.
В чл.70 от ЗДДС са посочени ограничения на правото на приспадане на данъчен кредит. Съгласно т.2 на ал.1 от същата разпоредба правото на приспадане на данъчен кредит не е налице, независимо че са изпълнени условията на чл.69 или чл.74, когато стоките или услугите са предназначени за безвъзмездни доставки или за дейности, различни от икономическата дейност на лицето. Следователно, по силата на цитираната законова норма за придобитите и безвъзмездно предоставени от дружеството медицински средства няма да е налице право на приспадане на данъчен кредит.
Данъчно третиране по реда на ЗКПО:
За целите на данъчното облагане с корпоративен данък се признават счетоводни разходи за дарения до определен ограничителен праг в зависимост от лицата, посочени в чл.31, ал.1– 4 от същия закон, в чиято полза са направени.Задължително условие е данъчно задълженото лице, което извършва разходи за дарение, да е приключило съответния данъчен период с положителен счетоводен финансов резултат /счетоводна печалба/. А текстът на чл.31, ал.5 от ЗКПО ограничава размера на разходите за дарение по ал.1- 4, признати за данъчни цели, до 65 на сто от счетоводната печалба.
Отчетеният счетоводен разход за дарение, в конкретния случай отчетната стойност на безвъзмездно предоставените остеопорозни импланти, ще бъде третиран като данъчна постоянна разлика по реда на ЗКПО:
– чл.26, т.2 – в случай, че не е документално обоснован по смисъла наЗКПО и Закона за счетоводството /ЗСч/;
– чл.26, т.7 – в случай, че извършен в полза на лице, което е извън обхвата на чл.31 от закона.
Съгласно чл.31, ал.6 от ЗКПО не се признава за данъчни цели целият разход за дарение, когато с дарението се облагодетелстват пряко или косвено ръководителите, които го отпускат, или тези, които се разпореждат с него, или са налице доказателства, че предметът на дарението не е получен.
Съгласно ЗКПО, счетоводен разход, в т.ч. и за дарения, се признава за данъчни цели, когато е документално обоснован чрез първичен счетоводен документ по смисъла на ЗСч и отразяващ вярно стопанската операция, чл.10, ал.1. Относно разходите за дарения, законът изрично регламентира в чл.31, ал.6, че за да се признае разхода за дарение, трябва да са налице доказателства, че предметът на дарението е получен. В тази връзка следва да имате предвид, че фактурата за закупени от дружеството остеопорозни средства и нейното счетоводно отразяване не доказва, че същите са предмет на дарение.
Съдържанието на понятието „документална обоснованост”, регламентирано в чл.10 от ЗКПО, е обвързано с изискването на чл.7 от ЗСч за минимум реквизити, които трябва да са отразени в счетоводния документ, документиращ разхода за дарение.
Като правна сделка дарението, включително и документирането му, е уредено нормативно в чл.225 – 227 от Закона за задълженията и договорите /ЗЗД/.
Изхождайки от разпоредбите на ЗЗД и ЗКПО, без да се конкретизира вида и наименованието на първичния счетоводен документ, като доказателство за действителността на безвъзмездната доставка /дарение/ биха могли да послужат: договор за дарение, протокол, разписка и други доказателства, документиращи целите и условията на дарението, както инеговото предаване/приемане.
Относно удостоверяване статута на получателя на дарението в случаите на чл.31, ал.1, т.8 от ЗКПО, достатъчно е надареният да е увреден по смисъла на Закона за интеграция на хората с увреждания /ЗИХУ/, за което притежава съответните медицински документи. Съгласно §1, т.1 от ДР на ЗИХУ “увреждане“ е всяка загуба или нарушаване в анатомичната структура, във физиологията или в психиката на даден индивид.
‘