2_1104/21.08.2013г.
ЗКПО – чл.1, ал.2;
ЗКПО – чл.30, ал.2;
ЗКПО – чл.92;
ЗКПО – чл.207;
ЗКПО – §1, т.17 от ДР;
ЗДДС – чл.3, ал.1 и 2;
ЗДДС – чл.44, ал.1;
ЗДДС – чл.96, ал.2;
ТЗ – чл.1, ал.1;
ЗЮЛНЦ – чл.3, ал.3;
ЗСч – чл.1, ал.2;
СС 9
Наредба № Н-18/2006 г. на МФ
НУРОКЦК
ОТНОСНО: данъчно третиране на стопанска дейност, осъществявана от юридическо лице с нестопанска цел /ЮЛНЦ/.
Сдружение „………………..” е регистрирано като юридическо лице с нестопанска цел.
През м.септември възнамерявате да организирате и проведете музикален фестивал, под наименование „……………..”. Ще отчетете приходи от продажба на билети, като събраните средства ще използвате за реализиране на други бъдещи проекти.
В тази връзка поставяте въпроси относно реда за деклариране на тази дейност, вида надекларациите и срокове за подаването им, както и срокове за заплащане на дължимите данъци.
Изложената фактическа обстановка в запитването е непълна, тъй католипсва информация за вида на нестопанската дейност и целите, за които е регистрирано сдружението, засредствата за постигането им, както няма информация извършва ли сдружението друга дейност, различна от нестопанската си дейност и каква е тя.
Предвид липсата на конкретика, изразеното становище е принципно, съобразно действащата нормативна уредба:
Целите, средствата за постигане на целите и дейността на юридическите лица с нестопанска цел са регламентирани със Закона за юридическите лица с нестопанска цел /ЗЮЛНЦ/.
Съгласно чл.1, ал.2 от този закон, сдруженията са юридически лица с нестопанска цел /ЮЛНЦ/. Въпреки, че естеството на целта, за осъществяване на която се създават, е нестопанска, предвид чл.3, ал.3 от ЗЮЛНЦ, тези лица могат да извършват допълнителна стопанска дейност, свързана с предмета на основната им дейност, като използват приходите за постигане на определените в устава или учредителния акт цели. Затова преценката относно идентифициране на стопанската дейност на Сдружението следва да бъде направена с оглед на изискванията на ЗЮЛНЦ и поставените цели в устава и/или учредителния акт.
Законите, които регламентират данъчното третиране и документалната отчетност на стопанската дейност на юридическите лица с нестопанска цел са Законът за счетоводството /ЗСч/, Законът за корпоративното подоходно облагане /ЗКПО/, Законът за данъка върху добавената стойност /ЗДДС/, Законът за статистиката, Счетоводните стандарти /СС/, както и редица подзаконови нормативни актове, каквато е Наредба Н-18 от 2006 година за регистриране и отчитане на продажбите в търговските обекти чрез фискални устройстваи други специфични закони, в зависимост от сферата, в която се извършва самата стопанска дейност.
ЮЛНЦ са данъчно задължени за корпоративен данък на основание чл.2, ал.1, т.1 във връзка с чл.1, т.2 от ЗКПО в случаите, когато извършват сделки по чл.1, ал.1 от Търговския закон /ТЗ/, както и когато отдават под наем движимо и недвижимо имущество. Изброяването на сделките в чл.1, ал.1 от ТЗ е неизчерпателно, поради което за да се определи една дейност, осъществявана от тези лица, като стопанска, тя следва да се извършва по занятие, да е източник на постоянен, регулярен доход, да се осъществява с цел печалба /не е необходимо печалбата фактически да е реализирана/, както и цените на предоставените услуги или стоки да се формират на пазарен принцип.
Резултатите от дейността на сдружението, която отговаря на посочените критерии, включително и отдаването под наем на движимо и недвижимо имущество, подлежат на облагане с корпоративен данък по реда на част втора от ЗКПО.
Видно от гореизложеното, необходимо е Сдружението да разграничи нестопанската и стопанската си дейност.
Съгласно чл.1, ал.2 от Закона за счетоводството, юридическите лица, които не са търговци се определят като предприятия за целите на този закон и същите следва да водят счетоводна отчетност при спазване изискванията на счетоводното законодателство.
Във връзка с горното, организацията на счетоводството на ЮЛНЦ, отразяването на операциите от стопански и нестопански характер в разчетите на тези лица са уредени в счетоводен стандарт 9 „Представяне на финансовите отчети на предприятията с нестопанска дейност” в сила от 01.01.2008 г.
Съгласно т.3.2. от стандарта, предприятията с нестопанска дейност съставят индивидуален сметкоплан, в който предвиждат сметки за отделно отчитане на нестопанската от стопанската дейност, както и за отделно отчитане на приходите и разходите, свързани с тези дейности.
Точка 8.2. от стандарта изисква, когато предприятията с нестопанска дейност осъществяват и стопанска дейност, те да съставят отчет за приходите и разходите за стопанската си дейност в двустранна или едностранна форма съгласно изискванията на СС 1 – Представяне на финансови отчети.
В ЗКПО има специална разпоредба в чл.30, която регламентира признаването за данъчни цели на част от неразпределяемите разходи на ЮЛНЦ, с която следва да се съобразите при формиране на данъчния финансов резултат.Понятието “неразпределяеми разходи“ е дефинирано с §1, т.17 от ДР на ЗКПО.
Видно от цитираните разпоредби, приложимата нормативна уредба изисква от ЮЛНЦ да водят аналитично счетоводство за допълнителната дейност, като от приходите, получени от извършваната стопанска дейност се приспадат разходите, извършени във връзка с тази дейност. Когато разходите не могат да бъдат определени като извършени само за стопанската дейност, същите се редуцират, като се умножат с коефициент, определен по реда на чл.30, ал.2 от ЗКПО.
Съгласно чл.92 от ЗКПО, данъчно задължените лица декларират дължимия от тях годишен корпоративен данък с подаване на годишна данъчна декларация по образец в срок до 31 март на следващата година в териториалната дирекция на Националната агенция за приходите по регистрация на данъчно задълженото лице. С годишната данъчна декларация се подава и годишният отчет за дейността, съгласно чл.92, ал.3 от закона. Съгласно §1, т.56 от Допълнителните разпоредби на ЗКПО, “годишен отчет за дейността“ е този по чл.20, ал.4 от Закона за статистиката.
Дължимият корпоративен данък за резултата от стопанската дейност подлежи на внасяне в бюджета в срока за подаване на годишната декларация, съгласно чл.93 от ЗКПО.
Следва да имате предвид, че сдружението като ЮЛНЦ, което подлежи на облагане с корпоративен данък, е данъчно задължено лице и за данъка върху разходите по чл.204, т.1 и т.3 от ЗКПО в случаите, когато е извършило представителни разходи, свързани с дейността и разходи, свързани с експлоатацията на превозни средства, когато с тях се осъществява управленска дейност. Освен това, ЮЛНЦ е данъчно задължено лице и за данъка върху социалните разходи по чл.204, т.2 от ЗКПО, когато е в качеството на работодател или възложител по договори за управление и контрол /чл.207, ал.2 от ЗКПО/. Данъците, дължими по чл.204 от закона се декларират с подаване на декларацията по чл.92 от ЗКПО и се внасят във същия срок – до 31 март на следващата година.
За целите на ЗДДС, данъчно задължено лице по този закон е всяко лице, което извършва независима икономическа дейност, без значение от целите и резултатите от нея.Съгласно разпоредбата на чл.3, ал.2 от ЗДДС, независима икономическа дейност е и всяка дейност, осъществявана редовно или по занятие срещу възнаграждение, включително експлоатацията на материално и нематериално имущество с цел получаване на редовен доход от него. В този смисъл, юридическите лица с нестопанска цел, регистрирани по реда на ЗЮЛНЦ, придобиват статута на данъчно задължени лица, на основание чл.3, ал.1 от ЗДДС, в случаите, когато същите извършват независима икономическа /стопанска/ дейност.
На основание чл.95 от ЗДДС, на регистрация по ЗДДС подлежи всяко данъчно задължено лице, което е установено на територията на страната и извършва облагаеми доставки на стоки или услуги по чл.12 от същия закон. Облагаемият оборот, при който се изисква задължителна регистрация по ЗДДС, се определя по правилата на чл.96 от закона. Съгласно чл.96, ал.2, т.1 от ЗДДС, в облагаемия оборот не се включват доставките с нестопански характер, освободени по смисъла на чл.44, ал.1 от ЗДДС. За целите на чл.96, ал.2 от ЗДДС, Сдружението следва да определи кои от извършваните от него доставки отговарят на критериите за дейност „осъществявана редовно, по занятие” и „срещу възнаграждение” /стопанската дейност/, съответно, да разграничи доставките на стоки и услуги, които попадат в обхвата на чл.44, ал.1 от ЗДДС.
Относно отчитането на приходите, които ще реализира Сдружението, следва да се съобразите с изискванията наНаредба № Н-18/2006 г. на МФ. На основание чл.3, ал.1 от Наредбата, всяко лице е длъжно да регистрира и отчита извършваните от него продажби на стоки или услуги във или от търговски обект чрез издаване на фискална касова бележка от фискално устройство /ФУ/, освен когато плащането се извършва чрез кредитен превод, директен дебит или наличен паричен превод, извършен чрез доставчик на платежна услуга по смисъла на Закона за платежните услуги и платежните системи, или чрез пощенски паричен превод, извършен чрез лицензиран пощенски оператор за извършване на пощенски парични преводи по смисъла на Закона за пощенските услуги. По смисъла на §1, т.41 от ДР на ЗДДС „търговски обект” е всяко място, помещение или съоръжение /например: маси, сергии и други подобни/ на открито или под навеси, във или от което се извършват продажби на стоки или услуги, независимо, че помещението или съоръжението може да служи същевременно и за други цели /например: офис, жилище или други подобни/, да е част от притежаван недвижим имот /например: гараж, мазе, стая или други подобни/ или да е производствен склад или превозно средство, от което се извършват продажби.
Лицата, респективно дейностите, които са освободени от задължително регистриране на оборотите от продажби чрез ФУ, са изброени в чл.4 и чл. 5 от Наредба № Н-18/2006 г.
По силата на чл.4, т.3 от Наредбата, не е задължено да регистрира чрез ФУ продажбите си лице, което извършва продажби на билети или други удостоверителни знаци за услуги /квитанция, талон и др./, които съдържат трайно вписана при отпечатването номинална стойност и най-малко два защитни елемента върху хартията и/или при печата и са отпечатани по реда на Наредбата за условията и реда за отпечатване и контрол върху ценни книжа /НУРОКЦК/, приета с Постановление № 289 на Министерския съвет от 1994 г.; изискването за трайно вписана при отпечатването номинална стойност не се отнася за бланкови билети, квитанции и др., които се издават на химизирана хартия най-малко в два екземпляра – един за клиента и втори за лицето по чл.3.
Следва да имате предвид, че разпоредбата на чл.39а от Наредба № Н-18/2006 изисква от лицата, извършващи продажби на билети или други удостоверителни знаци за услуги съгласно чл.4, т.3 от същата, да водят книга /регистър/ за дневните продажби на билети/удостоверителни знаци. Книгата /регистърът/ съдържа брой на продадените билети, начален и краен номер на продадени билети по номинали и общ оборот за деня. Освен това, тези лица следва да съхраняват в търговския обект книгата /регистъра/ за дневните продажби на билети/удостоверителни знаци и копие от документ за получените ценни книжа, издаден по реда на НУРОКЦК.
Важно е да се отбележи, че ако издаваните билети или други удостоверителни знаци не отговарят едновременно на изброените в чл.4, т.3 от Наредба № Н-18/2006 г. на МФ изисквания, не са издадени по реда на НУРОКЦК или в случай, че извършвате и продажби на стоки, Сдружението е задължено да използва за отчитане на продажбите си фискално устройство.