Изх. №………………..
ОТНОСНО:Данъчно третиране на сумите за дневни командировъчни пари. Дължими осигурителни вноски при изплащане на възнаграждение по извънтрудови правоотношения на чуждестранно физическо лице за извършена услуга по проект на програма ФАР
УВАЖАЕМИ ГОСПОДИН …………………….,
В отговор на Ваше запитване, препратено по компетентност в Дирекция «ОУИ» – гр. Пловдивс вх. № 20-25-103 от 21.04.2008 г., Ви уведомяваме за следното:
В писмото си описвате следната фактическа обстановка:
В изпълнение на проект по програма ФАР сдружението, което представлявате сключва договор по извънтрудови правоотношения с чуждестранно физическо лице за координиране изпълнението на дейностите по проекта като работата по договора ще се извършва на територията на Република Турция. Съгласно приложеното копие от договора на лицето ще се изплати брутната сума 1800 евро за 45 отработени дни в рамките на 9 месеца.
За участие в работни срещи лицето ще пътува до Република България, като разходите за командировъчни в размер 208 евро са за сметка на сдружението.
Поставени са следните въпроси:
1.Следва ли изплатеното възнаграждениеда се облагат с окончателен данък по чл. 37, ал. 1 от ЗДДФЛ и какво е данъчното третиране на изплащаните командировъчни пари?
2.Следва ли да се внасят осигурителни вноски върху тези суми при условие, че лицето не извършва дейност на територията на страната и под какъв номер да се превеждат, ако вноски се дължат?
3.Как следва да се третират по отношение на осигурителните вноски посочените доходи, ако лицето е гражданин на държава-членка на Европейския съюз?
По първи въпрос:
По отношение на изплащаните възнаграждения:
На основание чл.37 ал.1 т.7 от ЗДДФЛ с окончателен данък се облагат доходите на
чуждестранни физически лица заизвършени от тях технически услуги, когато не са свързани с определена база в страната. По смисъла на т.9 от §1 на ДР на Закона за корпоративното и подоходно облагане понятието „възнаграждения за технически услуги” включва плащания с източник Република България за монтаж или инсталиране на материални активи, както и всякакви услуги от консултанско естество и маркетингови проучвания, извършени от чуждестранни лица. Данъка е окончателен и е в размер на 10 на сто./чл.46 ал.1 ЗДДФЛ/. Разпоредбата на чл.55 ал.1 от ЗДДФЛ задължава предприятията, платци на доходи, удържали окончателен данък за начислени доходи на чуждестранни лица да декларират обстоятелствата с данъчна декларация по образец.
По отношение на изплащаните командировъчни суми:
Съгласно чл. 13, ал. 1, т. 23 от ЗДДФЛ не са облагаеми получените по извънтрудови правоотношения суми за пътни и квартирни пари, когато са за сметка на възложителя и са доказани документално по реда на действащото законодателство, както и дневните командировъчни пари, но не повече от двукратния им размер, определен за лицата по трудови правоотношения
Нормата на чл. 24, ал. 2, т. 5 от ЗДДФЛ регламентира като необлагаеми с данък доходи на лица, работещи по трудови правоотношения от:
а/ пътните и квартирни пари, доказани документално по реда на действащото законодателство;
б/дневните командировъчни пари, но не повече от двукратния им размер, посочен в нормативен акт.
Според действащото законодателство командировъчните пари на лицата по трудови правоотношения се определят по реда на чл. 215 от Кодекса на труда. Във връзка с чл. 215 КТ в момента са в сила следните две наредби на Министерския съвет:
– Наредба за командировки в страната, в сила от 01.01.1987 г.
– Наредба за служебните командировки и специализации в чужбина, в сила от 01.07.2004г.
Особеностите на всяка от тези наредби, имащи отношение към данъчното
облагане са както следва:
Наредбата за командировки в страната регламентира минимален, но не и максимален размер на командировъчните пари. Това означава, че в отделните предприятия могат да се регламентират и заплатят по-високи размери. По същество наредбата защитава лицата на трудови договори от заплащане на обезщетение за командировка по-ниско от посочените размери. При регламентиране и изплащане на по-висок размер от двукратния / т.е. дневни 20 лв. по 2 /, то превишението подлежи на облагане с данък, натрупано с изплатеното възнаграждение. Размерът на пътните и квартирните пари не се регулира за данъчни цели.
При действащата Наредба за служебните командировки и специализации в чужбина, в сила от 01.07.2004г. следва да се има предвид, че за разлика от Наредбата за командировки в страната се регламентира максимален размер на командировъчните пари:
– ръководителите на предприятия могат да определят размери на дневните пари, различни от определените в Приложение №2, които не могат да превишават двойния им размер / чл.17 ал.1 от Наредбата/ . Следователно при изплащане на дневни командировъчни пари в съответствие с изискванията на наредбата / т.е. непревишаващи двойния им размер/ те не подлежат на облагане по реда на чл. 24, ал. 2, т. 5 от ЗДДФЛ;
– ръководителите на ведомства и предприятия могат да изплащат квартирни пари по фактически размери, но не по-високи от двойния размер на определените в Приложение №2, при участие в големи международни прояви и при условие че е представена покана от организаторите, съдържаща информация за цените, предлагани от хотелите за участниците /чл.17 ал.2 от Наредбата/. Очевидно е, че при изплащане на квартирни пари, дори и в по-високи размери, те не подлежат на облагане при физическото лице получател по реда на чл. , ал. 2, т. 5 от ЗДДФЛ.
В предвид на гореизложеното за нуждите на данъчното облагане при изплащане на дневни командировъчни пари от българска фирма или предприятие, независимо че източника на финансиране са средства по програма ФАР прилагаме цитираните по-горе текстове от материалния данъчен закон – ЗДДФЛ и реда и условията, посочени в двете Наредби, регламентиращи командировките в страната и чужбина / цитирани по-горе/. Приложената към писмото разпечатка от сайта на европейската комисия не представлява нормативен акт, с който следва да се съобразяваме при прилагане на данъчния закон.
По втори въпрос:
?Социално осигуряване:
Кодексът за социално осигуряване (КСО) не разграничава лицата в зависимост от тяхното гражданство, а от това дали те упражняват трудова дейност, за която да подлежат на задължително осигуряване – за един или повече осигурени социални рискове. По отношение на основанието за внасяне на осигурителни вноски обстоятелството, къде се извършва дейността – на територията на Република България или извън страната, също е без значение. Завъзникване на задължение за осигуряване достатъчно е лицето да извършва някоя от изброените в чл. 4 от КСО дейности. Съгласно чл. 10 от КСО осигуряването възниква от деня, в който лицата започват да упражняват трудова дейност по чл. 4 и продължава до прекратяването й.
В разглеждания случай чуждестранно физическо лице, гражданин на държава извън Европейския съюз, извършва работа без трудови правоотношения на територията на Република Турция. За целите на социалното осигуряване това е трудова дейност, обхваната от разпоредбите на чл. 4, ал. 3, т. 5 или т. 6 от КСО, които указват следното:
Лицата, които полагат труд без трудово правоотношение и не са осигурени на друго основание през съответния месец, подлежат на задължително осигуряване за инвалидност поради общо заболяване, за старост и за смърт, ако получаваното от тях месечно възнаграждение след намаляването му с нормативно признатите разходи е равно или по-голямо от минималната за страната работна заплата (чл. 4, ал. 3, т. 5 от КСО). Ако лицата са осигурени на друго основание, се дължат вноски върху възнаграждението за работа без трудови правоотношения, независимо от неговия размер (чл. 4, ал. 3, т. 6 от КСО).
За провеждане на осигуряването чуждестранните физическите лица, които не са вписани в търговския регистър, съответно в регистър БУЛСТАТ, нямат ЕГН или личен номер на чужденец, следва да се идентифицират със служебен номер, който се издава от компетентната ТД на НАП (чл. 84, ал. 3 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс).
?Здравно осигуряване:
Здравното осигуряване на чуждите граждани е обвързано с условие за пребиваване в Република България. На основание чл. 33, т. 3 от Закона за здравното осигуряване (ЗЗО). задължително осигурени в Националната здравноосигурителна каса (НЗОК) са чуждите граждани, на които е разрешено постоянно пребиваване в Република България, освен ако е предвидено друго в международен договор, по който Република България е страна. В съответствие с чл. 34, ал. 1, т. 2 от ЗЗО задължението за осигуряване за чуждите граждани възниква от датата на получаването на разрешение за постоянно пребиваване.
По трети въпрос:
След присъединяване на България към Европейския съюз от 1 януари 2007 г.за българската осигурителна система стават задължителни правилата на Регламент (ЕИО) № 1408/71 на Съвета за прилагането на схеми за социална сигурност към лицата, които се движат в рамките на Общността – наети лица, самостоятелно заети лица и членове на техните семейства и Регламент 574/72, който определя реда за прилагане на Регламент 1408/71.
Съобразно разпоредбите на Регламент (ЕИО) № 1408/71 наетите и самостоятелно заетителица, които се движат в рамките на Общността, следва да подлежат на прилагане на схемата за социална сигурност на една единствена държава-членка, с оглед да не се препокриват на приложимите национални законодателства и усложненията, които биха могли да произтекат от това. Приложимото законодателство се определя в съответствие с разпоредбите на Дял ІІ от този регламенткато хипотезите, в които по изключение от общото правило дадено лице е едновременно подчинено на законодателството на две държави-членки, са възможно най-ограничени по брой и обхват, а в някои случаи се прилагат и други критерии за приложимост.
За правилното определяне на приложимата социално-осигурителна схема съобразно разпоредбите на посочените регламенти е необходимо да се изследват всички съотносими обстоятелства за всеки отделен случай, а именно: дали лицето има статут на наето или
самостоятелно заето лице, дали упражнява трудова дейност едновременно на територията на две или повече държави-членки, къде пребивава и на територията на коя държава-членка полага труд и др.
Предвид изложеното, не можем да се ангажираме с конкретен отговор на този въпрос, тъй като не е налице контретна фактическа обстановка. При повторно запитване от Ваша страна е необходимо да изложите изчерпателно и максимално конкретно всички обстоятелства и факти, които са от значение за определяне на пиложимото законодателство.