Изх. № 24-34-44
Дата:09.05.2014 год.
ЗКПО, чл. 11
Относно: данъчно третиране на такса за производство на електрическа енергия от възобновяеми енергийни източници съгласно Закона за корпоративното подоходно облагане (ЗКПО)
Внае постъпило Ваше писмо, заведено с вх. № 24-34-44/26.03.2014 г., в което е посочено, че дружеството е производител на електрическа енергия от възобновяеми енергийни източници. Във връзка с въведената със Закона за енергията от възобновяеми източници (ЗЕВИ) такса за производство на електрическа енергия от вятърна и слънчева енергия се поставят въпроси относно документирането на тази такса и данъчното й третиране по реда на ЗКПО.
Предвид така изложената фактическа обстановка и съобразявайки относимата нормативна уредба, на основание чл. 10, ал. 1, т. 10 от Закона за Националната агенция за приходите, изразявам следното становище по поставените от Вас въпроси:
Поставените в запитването въпроси засягат документирането и счетоводното отчитане на такси, дължими по ЗЕВИ, което предвид разпоредбата на чл. 10 от ЗКПО е от значение за признаването за данъчни цели на счетоводните разходи, отчетени във връзка с тези такси. По повод запитвания с идентично съдържание е изискано становище от Дирекция „Данъчна политика“ при , която на основание чл. 33, т. 4 от Устройствения правилник напритежава правомощие да изготвя становища по прилагане на счетоводното законодателство.
Изразените от Дирекция „Данъчна политика“ становища са в следния смисъл:
„Въпросът се свежда до това, какъв документ за удържаната такса следва да издава крайният снабдител, удържал таксата, за да може този документ да послужи за коректното счетоводно отчитане на таксата в счетоводството на производителя на ел. енергията и съответно, за признаването на разхода за данъчни цели; какви счетоводни записвания следва да се извършат за отразяване на удържаната сума от крайния снабдител.
Таксата за производство на електрическа енергия от вятърна и слънчева енергия е въведена с цел преодоляването на резките разлики между цените на различните производители, работещи на регулирания пазар и ще има като ефект балансирането на електроенергийната система.
Съгласно Раздел V „Такса за производство на електрическа енергия от вятърна и слънчева енергия“ от ЗЕВИ, в сила от 01.01.2014 г.,за производството на електрическа енергия от вятърна и слънчева енергия се събира такса. Размерът на таксата е 20% от стойността на изкупената по преференциални цени ел. енергия от възобновяеми източници без данъка върху добавената стойност (ДДС). Задължените за таксата лица са производителите на електрическа енергия от вятърна и слънчева енергия, но таксата се удържа и внася в държавния бюджет от обществения доставчик, съответно от крайния снабдител.
Таксата е вноска в бюджета по силата на закон. При таксата за производство на електрическа енергия от вятърна и слънчева енергия задълженото лице и платеца на таксата са различни субекти. Считаме, че общественият доставчик или крайният снабдител няма основание да издава данъчен документ (фактура) по смисъла на чл. 112 от Закона за данък върху добавената стойност (ЗДДС). Въпреки това, плащането на таксата е факт и стопанската операция в дейността на предприятието-производител трябва да намери отражение в счетоводните му отчети. Счетоводството в предприятията се осъществява на основата на документална обоснованост, като се спазват изискванията за съставянето на документи, съгласно действащото законодателство и в частност чл. 4, ал. 3 и чл. 6 и 7 от Закона за счетоводството (ЗСч).В тази връзка предприятието, което удържа и внася таксата по чл. 35а от ЗЕВИ може да състави първичен счетоводен документ за удържаната такса, съгласно изискванията на чл. 7 от ЗСч, който да послужи като основание за съставяне на счетоводни операции и отразяването им в счетоводните отчети на предприятието-производител. Този документ би могъл да бъде протокол, справка или друг, който да съдържа информация относно начина на изчисляване на дължимата такса и точният й размер, като се посочат, например, количествата и стойността на изкупената електрическа енергия по преференциални цени и размера на удържаната такса. В действащото законодателство за производство и изкупуване на електрическа енергия от възобновяеми източници няма изисквания към обществените доставчици, съответно крайните снабдители, за издаване на документ за удържаната такса, но разпоредбите на счетоводното законодателство изискват всяка стопанска операция да бъде документално обоснована под определена форма. Задълженията към бюджета обикновено се начисляват в счетоводствата на задължените лица на основание разпоредбите на съответните закони, като при необходимост и за по-голяма яснота могат да се изготвят справки. В тази връзка обществените доставчици, съответно крайните снабдители, могат да изготвят за производителите справки за размера на задължението на основание показателите в справките, които ще изготвят за всяко тримесечие за Държавната комисия за енергийно и водно регулиране на основание чл. 35б от ЗЕВИ. Такъв вид начисления в счетоводствата на предприятията се считат за документално обосновани и признати за целите на счетоводната отчетност при спазване на изискванията на чл. 7 от ЗСч.
Таксата за производство на електрическа енергия от вятърна и слънчева енергия има характер на задължение към бюджета на основаниеразпоредба от закон и следва да се отрази в счетоводството на предприятието на база съставен първичен счетоводен документ – справка, протокол или друг, който отговаря на изискването на чл. 7 от ЗСч.
Относно счетоводните записвания за отразяване на удържаната такса в предприятието – производител, бихме препоръчали следното:
1.При фактуриране на продадена ел. енергия фактурата следва да се отчете като вземане от клиента, съответно приходот продажба и начислен ДДС за продажбата. Приходът от произведена и продадена ел. енергия следва да се отчита в пълен обем.
2.При получено плащане от клиента по фактурата с удържана такса следва да се отрази действително платената сума, като по този начин по партидата на клиента ще остане вземане в размер на удържаната такса.
3.За начисляване на дължимата и удържана такса следва да се вземе предвид следното: както казахме по-горе, таксата има характер на разчети с бюджета и задълженото лице е производителя. При начисляване на дължимата такса като задължение към бюджета следва да се закрие вземането от клиента.
4.Считаме, че дължимата такса е текущ разход за дейността на предприятието – производител и трябва да се начисли като такъв, като съответно се закрие задължението към бюджета.“.
По отношение на разходите, извършени в изпълнение на задължение, породено от нормативен акт (какъвто е ЗЕВИ), разпоредбата на чл. 11 от ЗКПО изрично предвижда, че те са признати за данъчни цели и не се облагат с данък върху разходите, освен когато в този закон е предвидено друго. Следователно, отчетените разходи за таксата по чл. 35а от ЗЕВИ са признати за данъчни цели в годината на счетоводното им отчитане и с тях не се преобразува (увеличава) счетоводният финансов резултат.
ЗАМ. ИЗПЪЛНИТЕЛЕНДИРЕКТОР НА
НАЦИОНАЛНАТА АГЕНЦИЯ ЗА
ПРИХОДИТЕ:
/СТОЯН МАРКОВ/
‘