Данъчно третиране на възнаграждение по договор за управление и контрол

Относно: Данъчно третиране на възнаграждение по договор за управление и контрол
Във връзка с постъпило запитване вх.№ …../28.08.2013г. в Дирекция „Обжалване и данъчно-осигурителна практика” – гр…..,относно облагане на допълнително възнаграждение на членовете на съвета на директорите, Ви уведомяваме за следното:
Описвате в запитването, че с решение на общото събрание наакционерите е извършено разпределение на допълнителни възнаграждения, което начисление е за сметка на балансовата печалба и същитевидно от протокола от общото събрание са посочени като възнаграждения съгласно договор за управление и контрол.
Задавате следните въпроси:
1. С кой вид декларация да се декларира данъка от 10% върху допълнителното възнаграждение?
2.Подава ли се декларация по чл.55 от ЗДДФЛ?
С оглед приложимата нормативна уредба Ви даваме следното становище:
На основание чл.55, ал.1 от ЗДДФЛ, предприятията и самоосигуряващите се лица, платци на доходи, задължени да удържат и внасят данъци по реда на този закон, подават декларация по образец за дължимите данъци. В ал.3 от тази норма е посочено, че в декларацията не се посочва удържания данък за доходи от трудови правоотношения, за които се подава информация по реда на чл.73, ал.6 от ЗДДФЛ.
Съгласно § 1, т. 26, буква „з” от ДР на ЗДДФЛ, считано от 01.01.2008 г. правоотношенията по договори за управление и контрол, включително с членовете на управителни и контролни органи на предприятия са трудови правоотношения. Годишната данъчна основа за тези доходи, като доходи от трудови правоотношения се определя по реда на чл. 24 и следващите от ЗДДФЛ.
В тази връзка всички възнаграждения, включително премии/тантиеми/, които лицето е получило за управление и контрол, подлежат на облагане при условията и по реда, предвидени в Закона за данъците върху доходите на физическите лица /ЗДДФЛ/ като доходи от трудови правоотношения.
Авансовият данък за доходи от управление и контрол се определя, удържа и внася от работодателя по реда на чл. 42 от ЗДДФЛ. Съгласно чл. 42, ал. 4 от ЗДДФЛ размерът на данъка се определя като месечната данъчна основа /която е облагаемият доход намален с удържаните от работодателя задължителни осигурителни вноски, които са за сметка на физическото лице, по реда на КСО и ЗЗО/ се умножи по данъчна ставка 10 на сто.
Определянето на годишния данък върху дохода от трудови правоотношения се извършва от работодателя по реда на чл. 49 от с.з. при изчисляването на годишната данъчна основа.

Оценете статията

Вашият коментар