3_4947/17.10.2008г.
ЗДДФЛ, чл. 50;
ЗКПО, чл. 26, т. 2 и т. 11;
КСО, чл. 4, ал. 3, т. 2
Относно: Данъчно третиране на внесените осигуровки на собственик на дружество по смисъла на ЗКПО, ЗДДФЛ и КСО.
Според изложеното запитването физическо лице е едноличен собственик на ЕООД,в което нямате назначен управител. През 2004 г. сте се е осигурявал като самоосигуряващо се лице върху максимален осигурителен доход. В края на годината в дружеството като разход са осчетоводени внесените суми за ДОО и здравно осигуряване. Във връзка с гореизложеното поставяте следните въпроси:
1. Разходи ли са за предприятиетоосигуровките на собственика?
2. Разход ли е доходът, върхукойто се осигурявате и в каква декларация следва да се декларира като приход ?
3. През 2009 г. по какъв начин и върху какъв доход да се осигурявате като собственик в ЕООД, за да ползвате този доход като реално получен?
При така изложената фактическа обстановка с оглед нормативните разпоредби на Кодекса за социално осигуряване (КСО, ДВ бр. 110/1999 г., посл. изм. ДВ бр. 69/2008 г.),ЗДДФЛ (обн. ДВ, бр.95 от 24 ноември 2006 г., посл. изм. ДВ, бр.43 от 29.04.2008г.) иЗКПО (обн. ДВ, бр.105 от 22 декември 2006 г., посл. изм. ДВ, бр. 69 от 05.08.2008г.) изразяваме следното становище:
Управителите на ЕООД, които са и собственици натези дружества, могат да се осигуряват вдружествата по дваначина:
– по договор за управление и контрол – осигуряването е завсичкиосигурени социални рисковена основание чл. 4, ал.1, т. 7 от КСО върхувъзнаграждение, не по-малко от минималния месечен осигурителен доход и не повече от максималния размер за основнитеикономически дейности и квалификационни групи професии. Тенеизвършват годишно изравняване наосигурителния доход.
-като самоосигуряващи се лица – осигуряването е по чл. 4, ал. 3, т. 2 от Кодекса за социално осигуряване и чл. 1 от Наредбата за общественото осигуряване насамоосигуряващите се лица и българските граждани на работа в чужбина. Съгласно цитираните разпоредби на задължително осигуряване подлежат едноличните търговци, собственициили съдружници на търговски дружества,които упражняват трудова дейност. Започването, прекъсването, възобновяването или прекратяването на трудова дейност се установяват с декларация, подадена в компетентната териториална дирекция на НАП и подписана от самоосигуряващото се лице в 7- дневен срок от настъпване на обстоятелството. Осигурителните вноски са върху месечен доход между минималния и максималния размерна осигурителния доход за самоосигуряващите се лица, определен със Закона за бюджета на ДОО за всяка календарна година. Ако получават възнаграждение за положения личен труд в дружеството, определят окончателен размер на годишен осигурителен доходпо реда на чл. 6, ал. 8 от КСО с годишната данъчна декларация по чл.50 от ЗДДФЛ при спазване разпоредбите на ЗСч и ЗКПО.
Съгласно чл. 4, ал. З от Закона за счетоводството (ЗСч) предприятията осъществяват счетоводството на основата на документалната обоснованост на стопанските операции и факти, като спазват изискванията за съставянето на документите съгласно действащото законодателство.
По силата на чл. 10. ал. 1 от ЗКПО счетоводен разход се признава за данъчни цели, когато е документално обоснован чрез първичен счетоводен документ по смисъла на ЗСч, отразяващ вярно стопанската операция. В ал. 2 от същатаразпоредба се доуточнява, че счетоводен разход се признава за данъчни цели и когато в първичния счетоводен документ липсва част от изискуемата информация по ЗСч при условие, че за липсващата информация са налице документи, които я удостоверяват. При неспазване на тези разпоредби разходите не се признават за данъчни цели на основаниечл. 26, т. 2 от ЗКПО.
С годишната данъчна декларация по чл. 50 от ЗДДФЛ се декларират придобитите през годината доходи на физическото лице, подлежащи на облагане с данък върху общата годишна данъчна основа.Когато собственикът на ЕООД подава данъчна декларациясамо по реда на ЗКПО и не е получавал месечни възнаграждения, които да формират реален осигурителен доход, той не следва да подавадекларация по ЗДДФЛ. В този случай,собственикът на ЕООД ще се осигурява върху минималния осигурителен доход за самоосигуряващите се лица за своя сметка, а не за сметка на дружеството. Ако осигуровкитеи дохода са включени в разходите на предприятието същите представляват скрито разпределение на печалбата ине се признават за данъчни цели на основание чл. 26, т. 11 от ЗКПО.
Относно поставения трети въпрос по какъв начин и върху какъв доход следва да се осигурявате през 2009 г.,са възможни промени в данъчно-осигурителното законодателство за 2009 г., поради което становище по този въпрос не може да бъде изразено към настоящия момент.
‘