1_20-18-248/29.12.2008 г.
ЗДДФЛ: чл. 4; 9, ал.2; 37, ал.1, т.4; 57; 58 ; 65
ЗКПО: чл.10, ал.1; 26, т.1 и 2; 77, ал.1
ЗДДС: чл.9, ал.2, т.4; 26, ал.7; 72; 113, ал.4; 130
Относно: данъчно третиране на: направените разходи за реконструкция на нает апартамент за офис, подлежащи на прихващане от наемните вноски по реда на Закона за корпоративното подоходно облагане /ЗКПО/, съответно документиране, облагане и деклариране на наемните вноски изплащани на наемодателя – чуждестранно физическо лице /ЧФЛ/ по реда на Закона за данъците върху доходите на физическите лица /ЗДДФЛ/ и право на данъчен кредит от фактурите за вложените материали и получените услуги, свързани с ремонта на апартамента по реда на Закона за данък върху добавената стойност /ЗДДС/.
Уважаеми г-н ,
По повод Вашето писмено запитване с вх.№г., Дирекция „ОУИ” гр…. Ви уведомява за следното:
Според описаната в запитването фактическа ситуация, българско дружество с ограничена отговорност /наемател/е наело апартамент за офис, собственост на физическо лице /наемодател/ – чужденец от Гърция, който има БУЛСТАТ, с договореност между страните за направа от наемателя пълна реконструкция по апартамента, като разхода ще бъде прихващан от наема съгласно подписан протокол. Въпросите Ви са следните:
1.Какви са вариантите дружеството да получава от наемодателя фактури за наем помещения и за направените разходи за ел.енергия, вода и др. консумативи?
2.Фактурите, които получава дружеството за строителни материали и услуги са с ДДС, което ДДС следва ли да се ползва?
3.Следва ли да се начислят данъчни времеви разлики, ако вече има направен разход от дружеството, който е по голям от наема и ще трябва да премине в следващ отчетен период на приспадане?
4.След като, съгласно чл.37, ал.1, т.4 от ЗДДФЛ – доходи от наем трябва да се обложат с окончателен данък 10%, който трябва да се удържи и внесе от източника на дохода, как следва това да бъде уредено?
5.Кой трябва да подава в ТД на НАП, декларации по чл.55, ал.1 и в какви срокове – юридическото лице или физическото лице, чужденец?
6.Какви са документите, сроковете за тях и кой трябва да получи документа нужен за Гръцкото законодателство за получените доходи и платени данъци – юридическото лице или чужденеца – физическо лице?
В запитването Ви не е описана достатъчно изчерпателно фактическата обстановка имаща отношение към данъчното облагане на въпросното физическо лице, не са приложени никакви копия на договора и протоколите между наемателя и наемодателя, съответно фактурите за разходите с цел определяне не само размера, но и вида на извършения ремонт, поради което е невъзможно да се изготви конкретен отговор на поставените от Вас въпроси. В тази връзка изразявам следното принципно становище, което е свързано с действащото през 2008 г. данъчно законодателство:
І. Въпроси по прилагане на ЗДДФЛ:
Съгласно чл.3 от ЗДДФЛ, данъчно задължени лица /ДЗЛ/ са местните и чуждестранните физически лица /ЧФЛ/, които са носители на задължението за данъци по този закон и местните и чуждестранните физически лица, задължени да удържат и внасят данъци по този закон. От значение за правилното прилагане нормите на ЗДДФЛ е определяне главно качеството на физическото лице – да е местно или чуждестранно. Следователно, редът за облагане зависи от обстоятелството дали за данъчната година наемодателят е чуждестранно физическо лице или местно физическо лице. Местните физически лица са носители на задължението за данъци за придобити доходи от източници в Република България и в чужбина, а чуждестранните физически лица – само за придобити доходи от източници в Република България – чл.6 и чл.7 от ЗДДФЛ.Предоставената информация в запитването не е достатъчна за да бъде определен наемодателят като местно, респективно като чуждестранно физическо лице, поради което ще отговорим на въпроса принципно, като разгледаме по-долу двете възможни хипотези:
Статута на местно лице на България се определя за цялата календарна /данъчна/ година и не зависи от гражданството на лицето. Местно физическо лицепо смисъла на чл.4 от ЗДДФЛ, без оглед на гражданството, е лице,което отговаря поне на един от следните критерии:
1. има постоянен адрес в България. Това е постоянният адрес на лицето по смисъла на Закона за гражданската регистрация /чл.93 от ЗГР/, който е вписан в българските документи за самоличност. Съгласно §1, т.3 от Закона за българските документи за самоличност „постоянен адрес” е адресът в населеното място на територията на Р България, където гражданинът е вписан в регистъра на населението; или
2. пребивава на територията на България повече от 183 дни през всеки 12-месечен период. Лицето се смята за местно за годината, през която пребиваването надхвърля 183 дни. Денят на излизане и денят на влизане в страната се смятат поотделно за дни на пребиваване в страната. Не се смята за пребиваване в България периодът на престой единствено с цел обучение или медицинско лечение; или
3. изпратено е в чужбина от българската държава, от нейни органи и/или организации, от български предприятия, и членовете на неговото семейство; или
4. центърът на жизнени интереси на лицето се намира в България. Центърът на жизнени интереси е в България, когато интересите на лицето са тясно свързани със страната. Това е допълнителен критерий, при който се вземат предвид семейството, собствеността, мястото, от което собствеността се управлява, мястото, от което лицето осъществява трудова, професионална или стопанска дейност.
Съгласно чл.4, ал.5 от ЗДДФЛ, не е местно физическо лице лицето, което има постоянен адрес в България, но центърът на жизнените му интереси не се намира в страната.
Предвид гореизложеното, срокът на пребиваване в страната не е единственият критерий по силата на който, физическото лице може да се квалифицира като местно или като чуждестранно за целите на българското данъчно законодателство. Същевременно, единственно Дирекция СИДДО при ЦУ на НАП – София е органът, упълномощен да издава на физическите лице удостоверение за местно физическо лице на Р България.
Чуждестранни физически лица са лицата, които не са местни лица по смисъла на чл. 4 от ЗДДФЛ – чл. 5 от ЗДДФЛ.
Съгласно чл.4 от Наредба № Н-18/13.12.2006 г. за регистриране и отчитане на продажби в търговските обекти чрез фискални устройства, не е задължено да регистрира извършените от него продажби в търговски обект чрез ФУ лице, което извършва дейност на наемодатели – физически лица, които не са търговци по смисъла на Търговския закон /ТЗ/, включително отдаващите под наем складови помещения. Съответно, данъчно задължените лица, които не са длъжни да издават фискална касова бележка от ФУ, издават документ за придобитите от тях доходи от източници по чл.10, ал.1, т.3 и т.4 /доходи от наем или друго възмездно предоставяне на права или имущество/ от ЗДДФЛ, съдържащ реквизитите по чл.7, ал.1 от Закона за счетоводството /ЗСч/ – чл.9, ал.2 от ЗДДФЛ. Тази разпоредба не се прилага, когато доходът е обложен с окончателен данък по реда на глава шеста от ЗДДФЛ. Следователно, ако наемодателят е местно физическо лице в годината на получаване на доходите от наем, трябва да спазва разпоредбите на чл.9, ал.2 от ЗДДФЛ.
В запитването е посочено, че наемодателят е чужденец от Гърция. Чуждестранните физически лица са носители на задължението за данъци за придобитите доходи от източници в Република България. Доходите от наем или друго предоставяне на движимо и недвижимо имущество с оглед разпоредбата на чл.8, ал.6, т.5 от ЗДДФЛ, са от източник в България. Непаричните доходи се остойностяват в български левове към датата на придобиването им по пазарна цена – чл.10, ал.4 от ЗДДФЛ, като съгласно §1, т.9 от ДР на ЗДДФЛ „пазарна цена” е пазарната цена по смисъла на §1, т.8 от ДР на ДОПК.
Доходите, които са от източник в България, начислени или изплатени в полза на чуждестранни физически лица от наем или друго възмездно предоставяне на движимо или недвижимо имущество, включително вноски по договор за лизинг, в който не е изрично предвидено прехвърляне на правото на собственост, се облагат с окончателен данък и са изрично посочени в чл.37, ал.1, т.4 от ЗДДФЛ. Принципа за начисляване на доходите се прилага от предприятията, а изплащането на доходите – от самоосигуряващите се физически лица.
Новият момент в разпоредбата на чл.37, ал.1 от ЗДДФЛ в сила от 01.01.2008 г. е допълнението с текста ”когато не са реализирани чрез определена база в страната”. По смисъла на §1, т.7 от Данъчно осигурителния процесуален кодекс /ДОПК/ ”определена база” е:
а/ определено място, чрез което чуждестранно физическо лице извършва цялостно или частично независими лични услуги или упражнява свободна професия в страната, като например архитектурно ателие, зъболекарски кабинет, адвокатска или друга кантора на консултант, офис на независим одитор или счетоводител;
б/ трайно извършване на независими лични услуги или упражняване на свободна професия в страната, дори когато чуждестранно физическо лице не разполага с определено място.
На основание горе изложеното и съгласно това допълнение в разпоредбата на чл.37, ал.1 от ЗДДФЛ, се променя начина на облагане на чуждестранните лица, които реализират доход чрез определена база, като в тези случаиопределянето на дохода и данъка върху него ще се извършва по общия редза облагане, регламентиран в ЗДДФЛ.
Видно от изложеното по горе, доходите от наем не попадат сред доходите реализирани чрез определена база.
Данъкът е в размер на 10 на сто съгласно чл.46, ал.1 от ЗДДФЛ и същият се удържа и внася в сроковете и по реда на чл.65 – 68 от закона.
В чл.65, ал.1 на ЗДДФЛ е посочено, че данъкът за доходи от наем или от друго възмездно предоставяне за ползване на движимо и недвижимо имущество, включително вноски по договор за лизинг, в който не е изрично предвидено прехвърляне на правото на собственост се удържа и внася от предприятието или от самоосигуряващатото се лице – платец на дохода, в срок до края на месеца, следващ месеца на начисляването на дохода от предприятие или изплащането на дохода от самоосигуряващото се лице. Съгласно чл.65, ал.9 от ЗДДФЛ, ако доходът е в полза на лице, което е местно в държава, с която Република България има сключена СИДДО, окончателният данък се удържа и внася от предприятието или от самоосигуряващото се лице – платец на дохода, в тримесечен срок от началото на месеца, следващ месеца на начисляването на дохода. Спогодба между Република България и Република Гърция за избягване на двойното данъчно облагане на доходите и имуществото е ратифицирана със закон и е издадена от Министерството на финансите /обн.ДВ, бр.33 от 02.04.2002 г./.
Съответно, чл.55, ал.1 от ЗДДФЛ изисква, предприятията и самоосигуряващите се лица, платци на доходи, удържали окончателния данък за начислени/изплатени доходи на чуждестранни лица по глава шеста от закона, да декларират тези обстоятелства с данъчна декларация по образец. Данъчната декларацията по чл.55, ал.1 от ЗДДФЛ, се подава в срок до края на месеца, следващ тримесечието на внасяне на данъка – чл.56, ал.1 от ЗДДФЛ.
В чл.57 от ЗДДФЛ е указано, че данъчната декларация по чл.55, ал.1 се подава в териториалната дирекцияна Националната агенция за приходите /ТД на НАП/ по място на регистрация или където подлежи на регистрация платецът на доходите „