1_20-18-104/23.06.2009 г.
ЗДДС, чл. 81, ал. 1, т. 2
относно: прилагането на чл.81, ал.1, т.2 от ЗДДС
Във връзка с Ваше запитване, постъпило в Дирекция …….. изразяваме следното становище:
Съгласно описаната фактическа обстановка, Вие сте българско търговско дружество, регистрирано по ЗДДС. Във връзка с договореностите между вашето дружество и чуждестранно лице, вие извършвате рекламни и проучвателни услуги за условията на стопанска дейност в България. По повод на тези услуги издавате фактури с начислен данък в тях на вашия контрагент.
Въпросът, който поставяте е във връзка възможността за възстановяване на платеният данък върху добавената стойност от чуждестранното лице.
Тъй като към писмото си не сте приложили копия от договора за извършваната от Вас услуга, както и от други относими към запитването документи, приемаме, че чуждестранното лице няма седалище и постоянен обект на територията на страната,поради което предоставеното становище е принципно.
Съгласно чл. 81, ал. 1, т. 2от ЗДДС възстановява се платеният данък на лица, които не са установени на територията на Общността, но са регистрирани за целите на ДДС в друга държава– на реципрочен принцип . Съгласно чл. 81, ал. 2 от ЗДДС редът и необходимите документи за възстановяване на данъка се определят с наредба на министъра на финанситеЗа целта е издадена Наредба №Н-10 от 24 август 2006 г. за възстановяване на платен данък върху добавената стойност на чуждестранни лица, които не са установени на територията на общността (обн. в ДВ. бр.77/2006 г, изм. ДВ. бр. 106/2006 г.) .С тази Наредба се определят редът и документите за възстановяване на правомерно начисления данък върху добавената стойност на чуждестранни лица, които не са установени на територията на Общността и са установени в трети страни, които възстановяват данък върху добавената стойност или подобен данък на български лица, за закупените от тях стоки, получените услуги и осъществен внос на територията на страна.
Относно възстановяването на ДДС на чуждестранни лица законът въвежда принципа на реципрочност – т.е. възстановява се ДДС на чуждестранни лица установени в трети страни, които страни възстановяват ДДС или подобен данък на местни лица ( лица установени в Република България ) За да има право едно чуждестранно лице да възстанови платен ДДС , за него трябва да са налице едновременно условията, описани в чл.2 ал.1 от Наредба Н-10/2006г. В сайта на Министерството на финансите – www.minfin.bg са публикувани Заповед № 970/23.11.2001 г. и Заповед №147/26.02.2003 г., с които е утвърден списък на страните, които възстановяват данък на местни лица . В този списък не фигурира името на САЩ , поради което за вашия клиент няма да е налице основание за възстановяване на платения ДДС.
Извън гореописаното ако са изпълнени условията Наредба Н-10/2006г,правото на възстановяване на данък върху добавената стойност възниква, когато подлежащият на възстановяване данък стане изискуем и се упражнява чрез упълномощен от лицето агент, който действа от името и за сметка на лицето и представя пред компетентния орган по приходите (ТД на НАП –София ) документите посочени в чл. 3, ал. 1 от Наредбата. Данъкът се възстановява на чуждестранното лице чрез упълномощено от него лице , наричано агент икойтое регистриран по реда на чл. 7 от Наредбата . Регистърът на агентите по Наредбата се води от ТД на НАП – София . Списъкът на регистрирани агентипо реда на чл.7, ал.1 от Наредба № Н-10/24.08.2006г. е публкуван в сайта на Националната агенция за приходите- www.nap.bg .
Настоящото становище не изчерпва всички възможни хипотези, с оглед на обстоятелството , че не сте посочили изчерпателно фактическата обстановка във вашето запитване.
‘