1_182/16.11.2009 г
КСО, чл.6, ал.3
ЗЗО, чл.40, ал.1,т.1
ЗДДФЛ, чл.13, ал.1, т.10
относно: данъчно третиране по отменения Закон за облагане доходите на физическите лица/ЗОДФЛ/ и по Закона за данъците върху доходите на физическите лица/ЗДДФЛ/ на доходи от възнаграждение за положен извънреден труд, ведно със законна лихва и лихва за забава, и дължимите вноски по Кодекса за социално осигуряване /КСО/ и Закона за здравно осигуряван /ЗЗО/
По повод Ваше запитване, постъпило в Дирекция „ОУИ” – гр…… с вх.№ …………2009 г., изразяваме следното становище:
От изложеното в запитването и приложените изпълнителни листи към него е видно, че като правоприемник на закрито поделение сте осъдени да заплатите суми, представляващи възнаграждение за положен извънреден труд на основание чл.262 и 264 от Кодекса на труда /КТ/ за период от 01.09.2004 г. до 01.08.2007 г., ведно със законната лихва и лихва за забава на основание чл.245, ал.2 от КТ на две физически лица, които към момента не се водят по ведомост във Вашето поделение.
Въпросите, които поставяте са:
1. Следва ли да бъдат начислени социални и здравноосигурителни вноски?
2. Следва ли да бъде начислен ДОД?
По първи въпрос:
Предвид това, че не сте изложили в подробности фактическата обстановка, отговорът ни по този въпрос има принципен характер.
На основание чл.4, ал.1, т.1 от КСО се осигуряват задължително за общо заболяване, старост и смърт, и трудова злополука и професионална болест и безработица работниците и служители, наети за повече от пет работни дни, или 40 часа, през един календарен месец, независимо от характера на работата, от начина на заплащането и източника на финансирането.
Съгласно чл.6, ал.3 от КСО във връзка с чл.1, ал.1 от Наредбата за елементите на възнаграждението и доходите, върху които се дължат осигурителни вноски /загл.изм.-ДВ, бр.1/2007 г./ осигурителните вноски за лицата по чл.4, ал.1 и 2 от КСО се изчисляват и внасят върху получените или начислени и неизплатени брутни възнаграждения и други доходи от трудова дейност. Осигурителните вноски за лицата, работещи по трудово правоотношение се внасят върху получените или начислени и неизплатени брутни възнаграждения, включително възнагражденията за платените от работодателя отпуски по чл.155-157, 159, 161, 162, 166, 168-170 и 319 от КТ, но върху не по-малко от минималния месечен осигурителен доход за съответната професия по основната икономическа дейност на осигурителя и не повече от максималния месечен размер на осигурителния доход, определен със Закона за бюджета на ДОО за съответната календарна година.
Съгласно забележка от приложението към чл.8, т.1 от ЗБДОО размерът на минималният осигурителен доход по основни икономически дейности и квалификационни групи професии за 2004 г. по поредни номера 49-53 се прилага от 1 юли 2004 г., за 2005 г. с поредни номера 58-61 се прилага от 1 юли 2005 г., за 2006 г.с поредни номера 60-63 се прилага от 1 юли 2006 г., за 2007 г. за бюджетния сектор се прилага от 1 юли 2007 г.
От 2008 г. минималният осигурителен доход не се прилага за работниците и служителите в бюджетните предприятия по смисъла на §1,т.1 от ДР от Закона за счетоводството.
Съгласно §8 от Наредбата за допълнителните и други трудови възнаграждения /НДДТВ/, действаща от 1993 г. до 1 юли 2007 г. в брутното трудово възнаграждение, извън случаите по чл.177 и 228 от КТ се включват: основното трудово възнаграждение и допълнителните трудови възнаграждения с постоянен характер, определени с индивидуалния трудов договор, доколкото друго не е предвидено в КТ. Видно от чл.150 от КТ за положен извънреден труд се заплаща трудово възнаграждение във връзка с чл.262 от същия. Последното представлява допълнително такова по раздел ІІІ от кодекса.
От 1 юли 2007 г., с влизане в сила новата Наредба за структурата и организацията на работната заплата/НСОРЗ/, публ.ДВ.бр.9/2007 г., по смисъла на чл.3 от същата, брутната работна заплата се състои от: основна работна заплата, определена съгласно действащата нормативна уредба и прилаганата система на заплащане на труда; допълнителни трудови възнаграждения, определени в КТ, в наредбата, в друг нормативен акт или в колективен трудов договор и други трудови възнаграждения, определени в нормативен акт или в индивидуалния трудов договор, различни от горепосочените.
Компонентите, които се включват при изчисляване на месечната брутна работна заплата на работниците и служителите са определени съгласно чл.16, ал.2 от НСОРЗ. В същата се включват основната заплата и допълнителните трудови възнаграждения, определени по реда тази наредба, а именно: възнаграждение за положен извънреден труд, за нощен труд и други регламентирани в глава трета от наредбата.
Съгласно чл.136 от КТ работната седмица за работници и служители е петдневна с нормална продължителност на седмичното работно време до 40 часа и в случаите на превишаване продължителността, работното време извън посоченото по горепосочената разпоредба се заплаща по силата на чл.150 от КТ във връзка с чл.7 от НСОРЗ като допълнително трудово възнаграждение за положения извънреден труд.
По своята същност извънредния труд е работа, която се извършва извън установеното по трудовото правоотношение редовно работно време по разпореждане или със знанието и без противопоставянето на работодателя или на съответния ръководител от работника или служителя – чл.143 от КТ.
Съгласно чл.10 от КСО осигуряването се осъществява за периода на упражняване на трудова дейност по чл.4 от с.з. Определените за изплащане суми за положен извънреден труд на основание чл.262 и 264 от КТ по същество представляват допълнително трудово възнаграждение и са елемент на брутното възнаграждение върху които се дължатосигурителни вноски. Възнагражденията, изплатени на тези основания се включват в сумата, върху която се начислява съответната месечна осигурителна вноска за ДОО.
Предвид уреденото по силата на чл.40, ал.1, т.1 от ЗЗО уеднаквяване на осигурителния доход за ДОО и здравно осигуряване, здравноосигурителната вносказа лица, получаващи доходи от трудови правоотношения се внася върху доходът, определен по КСО за който се внасят вноскиза държавно обществено осигуряване.
Видно от гореизложеното, при изплащане на сумите се следват осигурителни и здравноосигурителни вноски по описания ред, в съответните размери за посочените периоди.
На основание чл.1, ал.7, т.6 (предишна ал.2 – ДВ ,бр.10 от 2003 г., в сила от 01.01.2003 г., предишна ал.6, изм. и доп. – ДВ, бр.21 от 2004 г.) от Наредбата за елементите на възнаграждението и доходите, върху които се дължат осигурителни вноски /загл. изм. ДВ, бр.1 от 2007 г./ не се изчисляват и внасят осигурителни вноски върху сумите за лихви, които се изплащат по реда на чл.245, ал.2 от КТ.
По втори въпрос:
От изложеното в запитването не става ясно, дали Вие ще изплащате директно на лицата /П.И. и Д.С./ посочените в изпълнителните листи суми или тези лица ще ги получат чрез съдия изпълнител. В случаите, когато сумите се изплащат от съдия изпълнител, независимо, че обезщетението може да е облагаемо по смисъла на ЗОДФЛ /отм./ или ЗДДФЛ, работодателят няма обективна възможност да приложи правилата за удържането и внасянето на данъка и отговорността за внасянето на данъка в случая е на самото физическо лице, получател на дохода, което в изпълнение на разпоредбите на съответния закон, трябва да подаде годишна данъчна декларация.
В случай, че Вие /поделение …../ изплатите на физическите лица сумите, посочени в изпълнителнителните листове, трябва да имате предвид следното:
Съгласно чл.262 от Кодекса на труда положения извънреден труд се заплаща с увеличение, уговорено между работника или служителя и работодателя, а когато не е уговорено друго, увеличението по предходната алинея се изчислява върху трудовото възнаграждение, определено с трудовия договор. На основание чл.264 от КТ, за работа през дните на официалните празници, независимо дали представлява извънреден труд или не, на работника или служителя се заплаща според уговореното, но не по малко от удвоения размер на трудовото му възнаграждение. Съответно, при непълно изплащане на трудовото възнаграждение на работника или служителя, разликата до пълния размер на трудовото възнаграждение остава изискуема и се изплаща допълнително заедно със законната лихва – чл.245, ал.2 от КТ.
Съгласно чл.19, ал.1 от ЗОДФЛ /отм., в сила до 31.12.2006 г./ облагаемият доход от трудови правоотношения и от приравнените към тях правоотношения включва всички плащания, включително награди в пари и/или в натура от работодателя или за сметка на работодателя, получени от данъчно задължените лица за календарния месец. Неподлежащите на облагане доходи от трудови правоотношения са регламентирани в чл.19, ал.2 от ЗОДФЛ/отм./. Във връзка с формирането на облагаемия доход от трудови и приравнени към тях правоотношения в закона не е установена разпоредба, по силата на която заплащането на възнагражденията за извънредния труд и за работа през официалните празници да са освободени от облагане.
Като лихви, присъдени върху възнаграждения, които не са освободени от облагане, присъдените законни лихви по чл.245, ал.2 от КТ и лихва за забава са в обхвата на така наречените други доходи – чл.26, т.4 от ЗОДФЛ /отм./. Същите, при изплащане до 31.12.2006 г., подлежат на облагане с окончателен данък, който се удържа и внася върху брутния размер на дохода от платеца на дохода, когато последният е предприятие – чл.40, ал.1 и 2 от ЗОДФЛ /отм./.
Според регламента на чл.24, ал.1 от ЗДДФЛ, в сила от 01.01.2007 г., облагаемият доход от трудови правоотношения е трудовото възнаграждение и всички други плащания в пари и/или в натура от работодателя или за сметка на работодателя, с изключение на доходите, посочени в ал.2 от същата разпоредба. Тъй като възнагражденията по чл.262 и чл.264 от КТ не попадат в изключенията по чл.24, ал.2 от ЗДДФЛ, нито са освободени от облагане на друго законово основание, същите представляват облагаем доход от трудово правоотношение за съответното физическо лице. Следователно тези възнаграждения подлежат на авансово и годишно облагане по реда и при условията на ЗДДФЛ, установени за облагането на доходите от трудови правоотношения.
Доходът от законна лихва по чл.245, ал.2 от КТ и лихвите за забава, изплатени на физическо лице във връзка с възнагражденията по чл.262 и чл.264 от КТ представляват облагаем доход, тъй като не е необлагаем по смисъла на ЗДДФЛ или друг закон.
Облагаемият доход от лихви, независимо от основанието за получаването му, както и годишната данъчна основа се формират по специалния ред на чл.35 и 36 от ЗДДФЛ. За доходите, подлежащи на облагане по този ред не се удържа и/или внася авансов данък, но същите участват при формирането на общата годишна данъчна основа и се декларират от физическото лице в годишната данъчна декларация по чл.50 от ЗДДФЛ. В тези случаи, данъчният закон не регламентира задължение за платеца да издава документ на физическите лица, но предприятията – платци на такива доходи следва да ги посочват в справката по чл.73 от ЗДДФЛ.
Присъдените обезщетения за разноски по съдебни дела не подлежат на облагане с данък, както по силата на чл.12, ал.1, т.5 от ЗОДФЛ /отм./., така и по силата на чл.13, ал.1, т.10 от ЗДДФЛ.
Съгласно §5 от ПЗР на ЗДДФЛ, в редакцията на закона, действаща през 2007 г., за облагаем доход от трудови правоотношения по смисъла на този закон, начислен, но неизплатен до влизането в сила на този закон, размерът на дължимия авансов данък при окончателното изплащане на дохода се определя по чл.42, ал.3 от ЗОДФЛ. В този смисъл за начислените през 2006 г. доходи от трудови правоотношения, но изплатени – придобити през 2007 г., размерът на дължимия авансов данък ще се определи по реда на чл.42, ал.3 от ЗДДФЛ и тези доходи се включват при определянето на годишния размер на данъка за 2007 г.
Аналогично на тази разпоредба, за начислените до 2006 г. възнаграждения по реда на чл.262 и чл.264 от КТ, но изплатени – придобити до 31.12.2009 г., размерът на дължимия авансов данък ще се определи по реда на чл.42, ал.1 – 5 от ЗДДФЛ действащ през 2009 г. /с данъчна ставка 10 на сто/и тези доходи ще се включват при определянето на годишния размер на данъка за 2009 г.
На основание разпоредбите на чл.42, ал.1 и 2 от ЗДДФЛ, при определянето на облагаемият доход за целите на авансовото облагане по реда на чл.42 от ЗДДФЛ, водещ е принципът на начисляване на дохода. Предвид на това, при определянето на авансовия данък за трудовите възнаграждения /в т.ч. и възнагражденията по чл.262 и чл.264 от КТ/, начислени за съответните месеци на 2007 г., следва да се ползва таблицата на чл.42, ал.3 от ЗДДФЛ в редакцията на закона действаща до 31.12.2007 г., независимо от факта, че възнагражденията ще са изплатени след 01.01.2008 г. /във Вашия случай до края на 2009 г./. Следователно, начислените възнаграждения за съответните месеци на 2007 г., изплатени през 2009 г., ще участват при определянето на годишната данъчна основа и годишния данък за доходите от този източник по реда и при условията на чл.49 от ЗДДФЛ, в редакцията на закона действаща за 2009 г.
Съгласно чл.45, ал.1 от ЗДДФЛ, при поискване от лицето, работодателят издава не по късно от 31 януари на следващата година служебна бележка по образец за придобития през годината облагаем доход и за удържания през годината данък. В сила от 01.01.2008 г. са и следните разпоредби:
– ако служебната бележка не е поискана от работника/служителя до 31 януари следващата година, такава се издава при поискване и след определения срок – чл.45, ал.5 от ЗДДФЛ;
– работодателят задължително издава и предоставя на работника/служителя до 5 февруари следващата година служебна бележка по ал.1, когато удържането/възстановяването по чл.49, ал.5 и 6 не е извършено до 31 януари – чл.45, ал.6 от ЗДДФЛ.