данъчно третиране по Закона за корпоративното подоходно облагане /ЗКПО/ на получени от местно юридическо лице консултански услуги от чуждестранно юридическо лице и прилаганото на ДОПК

1_184/03.02.2010
ЗКПО, чл.12, ал.5, т.4
ДОПК чл.135, чл.137
относно: данъчно третиране по Закона за корпоративното подоходно облагане /ЗКПО/ на получени от местно юридическо лице консултански услуги от чуждестранно юридическо лице и прилаганото на ДОПК
По повод Ваше писмено запитване, постъпило с вх.№ , Дирекция „ОУИ” изразява следното становище:
Видно от описаната в запитването фактическа обстановка, дружество Ви получава консултански услуги от държава членка на ЕС. Подадено е искане по чл.137, ал.1 от ДОПК и е изразено становището от орган по приходите за липса на основание за прилагане на СИДДО. С решение директор на дирекция „ОУИ” отменя становището за липса на основание за прилагане на СИДДО и връща преписката на органа по приходите с указание да се извърши ревизия и установи наличие или липса на основания за прилагане на СИДДО.
Поставените въпроси са следните:
1. Следва ли да изискате от Вашия доставчик други документи, касаещи получените доходи през 2007 – 2009 г. от гледна точка необлагането им с данък по чл.200, ал.2 във връзка с чл.195 от ЗКПО, освен фактури и доклади за извършените услуги, като се има предвид, че към настоящият момент разполагаме със следните документи по чл.136 от ДОПК:
– декларация от притежателя на доходите, удостоверяваща основанията по чл.136, т.2 и 3 от ДОПК с дата 21.12.2007 г.
– удостоверение от чешката администрация, удостоверяващо основанието по чл.136, т.1 от ДОПК с дата 20.10.2008 г.
2. Следва ли да начислявате 10% данък на основание чл.200, ал.2 във връзка с чл.195 от ЗКПО или да не начислявате данък, изчаквайки становището за наличие или липса на основание за прилагане на СИДДО след като бъде извършена ревизия от органите на НАП, каквото е указанието на Дирекция „ОУИ” .
3. Ако следва да начислявате 10% данък, кога следва да се начислява данъка и върху каква данъчна основа.
Предвид обстоятелството, че към подаденото запитване не са приложени никакви документи, удостоверяващи посочените факти и обстоятелства в запитването, и това, че съгласно написаното от Вас, становище за наличие или липса на основание за прилагането на СИДДО между Република България и Чешката република ще се издаде след извършване ревизия на Вашето дружество – платец на дохода на чуждестранното лице, изразеното становище има принципен характер и се основава на действащото данъчно законодателство в сила от 01.01.2009 г.
За целите на ЗКПО, в сила от 01.01.2009 г., в понятието “възнаграждения за технически услуги“ дефинирано в §1, т.9 от ДР на ЗКПО са посочени и консултанските услуги. Видно от разпоредбата “възнаграждения за технически услуги“ са плащанията с източник Република България за монтаж или инсталиране на материални активи, както и всякакви услуги от консултантско естество и маркетингови проучвания, извършени от чуждестранно лице.
Предвид чл.12, ал.5, т.4 от ЗКПО, възнагражденията за технически услуги, начислени от местни юридически лица на чуждестранни юридически лица са доходи от източник в страната. На основание чл.195, ал.1 от ЗКПО, доходите от източник в страната, посочени в чл.12, ал.2, 3, 5 и 8 от с.з., на чуждестранни юридически лица, когато не са реализирани чрез място на стопанска дейност в страната, подлежат на облагане с данък при източника, който е окончателен. В съответствие с чл.195, ал.2 от ЗКПО, данъкът по чл.195, ал.1 от същия закон се удържа от местните юридически лица, които начисляват доходите на чуждестранните юридически лица, с изключение на доходите по чл.12, ал.3 и 8 от ЗКПО.
В случаите, когато притежателят на дохода е местно лице на държава, с която Република България има влязла в сила Спогодба за избягване на двойното данъчно облагане /СИДДО/, платците на доходи, удържащи данъка при източника по чл.195 от ЗКПО, внасят дължимите данъци в тримесечен срок от началото на месеца, следващ месеца на начисляване на дохода – чл.202, ал.2, т.1 от ЗКПО.
На основание чл.13 от ЗКПО, когато в международен договор, ратифициран от Република България, обнародван и влязъл в сила, се съдържат разпоредби, различни от разпоредбите на този закон, прилагат се разпоредбите на съответния международен договор.
По първи въпрос:
В Раздел трети на Глава шестнадесета от Данъчно – осигурителния процесуален кодекс /ДОПК/ е регламентирана процедурата за прилагане на спогодбите за избягване на международното двойно данъчно облагане на доходите и имуществото по отношение на чуждестранни лица. Съгласно чл.136 от ДОПК след възникване на данъчно задължение за доход от източник в страната чуждестранното лице удостоверява пред органа по приходите, че:
1. е местно лице на другата държава по смисъла на съответната СИДДО;
2. е притежател на дохода от източник в Република България;
3. не притежава място на стопанска дейност или определена база на територията на Република България, с които съответният доход е действително свързан;
4. са изпълнени особените изисквания за прилагане на СИДДО или отделни нейни разпоредби по отношение на определени в самата СИДДО лица, когато такива особени изисквания се съдържат в съответната СИДДО.
Гореизброените основания се удостоверяват по реда и начина предвиден в чл.137, ал.1-4 от ДОПК, като се посочват в искане по образец, утвърден от изпълнителния директор на Националната агенция за приходите.
Обстоятелството, че получателят на дохода е местно лице на другата държава по смисъла на съответната СИДДО се удостоверява от чуждестранната данъчна администрация в искането по чл.137, ал.1 от ДОПК или съобразно обичайната й практика. Обстоятелствата по чл.136, т.2 и т.3 се декларират от чуждестранното лице. Обстоятелствата по чл.136, т.4 се удостоверяват с официални документи, включително извлечения от публични регистри. Когато такива документи не се издават, допустими са и други писмени доказателства. Тези обстоятелства не могат да се удостоверяват с декларации.
Освен това, чл.138, ал.1 от ДОПК изисква, към искането по чл.137, ал.1 да се приложат и писмени доказателства относно вида, основанието за реализиране и размера на съответния доход. Когато правото за получаване на конкретния доход произтича от договорно правоотношение, предвид чл.138, ал.2, т.1 от ДОПК, доказателства могат да бъдат – писмен договор, а ако няма такъв – доказателства за наличието на договорно правоотношение между платеца на дохода и чуждестранното лице. Едновременно с това, чл.138, ал.3 от ДОПК дава възможност към искането да се представят освен посочените в ал.2 на същата разпоредба и всякакви други писмени доказателства, които биха послужили за изясняване и установяване на основанията за прилагане на съответната СИДДО и на вида, размера и основанието за реализиране на съответния доход.
Когато доходът се реализира въз основа на договори с продължително действие или се реализира от едно и също лице на еднакво основание, съгласно чл.140, ал.1 от ДОПК, искане за прилагане на СИДДО се подава еднократно. За всяка промяна на обстоятелствата по чл.136 и чл.138 от ДОПК, чуждестранното лице е задължено на основание чл.140, ал.3 от ДОПК да уведоми териториалната дирекция в 30-дневен срок от настъпването на промяната.
По втори въпрос:
Следва да имате предвид, че данъчните облекчения, предвидени в СИДДО могат да се ползват само след удостоверяване на основанията за това. Това е уредено в разпоредбата на чл.135, ал.2 от ДОПК, където изрично е посочено, че СИДДО се прилагат след удостоверяване на основанията за това.
Когато във връзка с подадено искане по чл.137, ал.1 от ДОПК се извършва ревизия, в хода на която се установи, че са налице основания за прилагане на СИДДО, изискванията на чл.135, ал.2 от ДОПК се смятат за изпълнени към момента на подаване на искането (чл.141, ал.3 от ДОПК).
По трети въпрос:
Определянето на данъчната основа за облагане с данък при източника е регламентирано в чл.199, ал.1 от ЗКПО и това е брутният размер на дохода, в конкретния случай стойността на консултантската услуга. Данъчната ставка е 10% и е установена в чл.200, ал.2 от закона. Съгласно чл.195, ал. 5 от ЗКПО авансовите плащания не подлежат на облагане с данък при източника.
Срокът за внасянето на данъка при източника е определен с чл.202, ал.2, т.1 от ЗКПО и е тримесечен, считано от началото на месеца, следващ месеца на начисляване на дохода, в случай когато притежателят на дохода е местно лице на държава, с която РБългария има влязла в сила Спогодба за избягване на двойно данъчно облагане /СИДДО/.

Оценете статията

Вашият коментар