1_181/21.06.2010 г.
ЗДДФЛ – чл.26
ДОПК – чл.3, ал.3; чл.37, ал.1; чл.122
относно: събиране на доказателства в ревизионното производство и приложението на чл.122 от ДОПК.
По повод Ваше писмено запитване с вх.№г., Дирекция „ОУИ” гр….. изразява следното становище:
Видно от описаната в запитването фактическа обстановка е възложена ревизия на физическо лице в качеството му на едноличен търговец, във връзка със сигнал от сектор „Икономическа полиция” при ОДМВР и приложени 8 броя писмени сведения за послужване.
Въпросът, който се поставя е може ли предоставените писмени сведения да се ползват като годни доказателствени средства във връзка с облагането на физическото лице, в качеството му на едноличен търговец по ЗОДФЛ /отм./, ЗДДФЛ и ЗДДС, и представляват ли същите основание за извършване на ревизия по реда на чл.122 от ДОПК?
Съгласно чл.37, ал.1 от ДОПК доказателствата в административното производство се събират служебно от органа по приходите или по инициатива на субекта. Истината за фактите се установява по реда и със средствата, предвидени в кодекса – чл.3, ал.3 от с.з. Практически съгласно ДОПК са допустими всякакви доказателства, които са относими към предмета на производството стига да са събрани по реда и със средствата, предвидени от ДОПК. Доказателства, събрани не по надлежния ред са негодни за установяване на подлежащия на доказване факт.
От друга страна съгласно разпоредбите на чл.3 и чл.5 от ДОПК при извършване на ревизии приходната администрация е длъжна да упражнява предоставените й от закона права, съблюдавайки основните принципи, заложени в кодекса – принципите на законност, обективност, самостоятелност, еднакво прилагане, добросъвестност и служебното начало. Съгласно чл.3, ал.2 от ДОПК административните актове се основават на действителните факти, които са от значение за съответния казус. Органите по приходите следва обективно да преценяват доколко по преписката са събрани достатъчно доказателства, които да позволят законосъобразното установяване на правата и задълженията на ревизираното лице. В този смисъл в процеса на доказване от значение е доказателствените средства да са достатъчни, т.е. да дават единствено вярното решение на органа по приходи. ДОПК изрично установява, че вписванията в счетоводните книги и писмените обяснения на трети лица се преценяват с оглед на всички други данни и обстоятелства, установени в хода на производството.
Ревизия при особени случаи се извършва при спазване на регламентирания в чл.122 и следващи от ДОПК процесуален ред и при наличие на визираните обстоятелства. По силата на чл.122, ал.1 от с.з., органите по приходите могат да приложат установения от съответния закон размер на данъка към определената от тях по реда на ал.2 основа, когато е налице едно от изчерпателно изброените обстоятелства. Основата за облагане с данъци в случаите по ал.1 се определя за съответния период, за който са установени обстоятелствата.
Ако в хода на ревизионното производство, органите по приходите установят наличието на някое от обстоятелствата по чл.122, ал.1, т.1-7 от ДОПК, същите следва да извършат преценка относно необходимостта за преминаване към особения ред за определяне на основата за облагане с данъци. Предвид императивния характер на разпоредбата на чл.122 от ДОПК, особеният ред за извършване на ревизии не е приложим за установяване на задължения за задължителни осигурителни вноски.
За да се приложи чл.122 от ДОПК, при установяването на дължимияданък следва да е налице особен случай, който да препятства извършването на ревизия по общия ред. Тези особени случаи са уредени изчерпателно от чл.122 от ДОПК и се установяват обективно от органа по приходите в условията на пълно доказване, за да премине ревизията по реда на чл.122 от ДОПК. Установяването на основанията следва да е доказано с допустимите от ДОПК доказателства, като доказателствената тежест е за органите по приходите и не е допустимо прилагането на разпоредбата при само предполагаемо наличие на основание. Причината да се вложи особено старание в установяването на обстоятелствата е, че ако не е налице някое от основанията по чл.122, ал.1 от ДОПК, то цялото производство ще бъде опорочено, тъй-като не е допустимо издаването на ревизионен акт при прилагане на особения ред, ако не е налице основание за това. Основанията по чл.122, ал.1 от ДОПК са от категорията на абсолютните положителни процесуални предпоставки за протичането на производството по реда на чл.122 от ДОПК. Достатъчно е да е налице едно от основанията.
Следва изрично да се посочи, че прилагането на особения ред на чл.122 от ДОПК е оставено на преценката на органа по приходите. Това значи, че дори да е налице някое от основанията на чл.122, ал.1 от ДОПК, органът по приходите може при условията на оперативна самостоятелност, да установи данъчната основа не по особения ред на чл. 122 от ДОПК, а съобразно общите правила за извършване на ревизии. При вземане на решение за преминаване към особения ред за облагане може да се вземе предвид най-вече влиянието на наличното основание върху възможността за точното установяване на данъчната основа и всички други относими към отчетността обстоятелства. Естествено, при сериозни пропуски в отчетността, респективно при пълна липса на такава на практика органът по приходите няма да има друг избор, освен да премине към особения ред по чл.122 от ДОПК.
Подчертаваме, че изложеното становище е принципно, като облагането следва да бъде извършено съобразно конкретиката на установените факти и обстоятелства от компетентния за това орган, в рамките на правомощията му.
‘