3_3894/21.08.2009 г.
ЗКПО, чл. 28, ал. 3, т. 2;
ЗКПО, чл. 28, ал. 3, т. 3;
ЗСч, чл. 7, ал. 2
Относно: данъчно третиране по реда на Закона за корпоративното подоходно облагане на бракуването на негодни хранителни стоки и стоки с изтекъл срок на годност
Според изложеното в запитването основната дейност на дружеството „Х” ООД е продажба на закуски (форнети), различни видове млека, боза, безалкохолни напитки и др. подобни артикули с асортимент приблизително над 40 вида. Посочено е, че за да се поддържа разнообразния асортимент от всички артикули се закупуват по-големи количества, които не винаги се реализират. Една част от стоките остават на склад и срокът им на годност изтича, поради което се налага да се бракуват. Друга част от стоките, които се приготвят за деня (изпичат се) и остават нереализирани, са негодни за консумация за следващия ден. Процентът на брака е немалък – около 20-30%. В тази връзка е поставен въпроса колко процента брак има право да осчетоводява всеки месец въпросното дружество вследствие на това, че голяма част от стоките, които се закупуват остават нереализирани и негодни за продажба?
При така изложената фактическа обстановка с оглед разпоредбите на Закона за корпоративното подоходно облагане (ЗКПО, обн. ДВ, бр. 105 от 22.12.2006 г., посл. изм. ДВ, бр. 35 от 12.05.2009 г.) и Закона за счетоводството (ЗСч, обн. ДВ, бр. 98 от 16.11.2001 г., посл. изм. ДВ, бр. 106 от 12.12.2008 г.) изразяваме следното становище:
Видно от поставените въпроси, същите се отнасят до прилагане на счетоводното законодателство. Съгласно чл. 25, т. 10 от Устройствения правилник на(приет с ПМС 95 от 24.03.2003 г., обн. ДВ, бр. 42/2003 г., посл. изм. ДВ,
бр. 61/2008 г.) Дирекция „Данъчна политика“ при МФ изготвя становища по прилагане на счетоводното законодателство. Относно данъчното третиране на разходите за брак Дирекция „Данъчна политика“ прис писмо Изх. № 16-12-29 от 04.03.2008 г. изразява следното становище:
1. По отношение на търговците, които не са производители и които препродават закупена стока.
Предвид чл. 9, ал. 1 и ал. 2 от Закона за защита на потребителите, търговецът е длъжен да предлага на потребителите стоки с етикети, респ. технологичната документация по чл. 12 от Закона за храните (ЗХ), в които задължително се съдържа информация за срока на годност и условията за съхраняването на стоката, доколкото не съществува нормативен акт, определящ друг срок на годност. Следователно на тази база търговецът може да състави фирмен стандарт, съобразен със срока на годност, така както е определен от производителя на стоката.Предвид на това основание съответната стока, с изтекъл срок на годност, подлежи на бракуване.
2. По отношение на производителите на стоки
Съгласно чл. 12 от ЗХ, производството и търговията с храни в страната се извършва само в обекти, регистрирани по реда на същия закон, което включва изискването обектите да имат разработена технологична документация за групите храни, които ще се произвеждат в обекта. По силата на чл. 73, ал. 2, т. 8 от Наредба № 5 от 25.05.2006 г.
(обн. ДВ, бр. 55/2006 г.) за хигиената на храните, едно от основните изисквания към технологичната документация е посочването на съхранението и транспорта на храната с определяне на срока на трайност.
Съгласно чл. 17 от Закона за храните, производителите и търговците на храни, са длъжни да спазват хигиенните изисквания и да прилагат добри практики на всички етапи на производството, преработката и дистрибуцията на храните. В съответствие с това министърът на здравеопазването и министърът на земеделието и горите определят с наредба определени изисквания към производителите и търговците на храни, включително към лицата, които осъществяват първично производство и свързани с него дейности. Едновременно с това браншовите организации на производителите и търговците на храни, съвместно с компетентните органи разработват ръководства по подотрасли за прилагане на добри практики и за внедряване на системата за анализ на опасностите и критични контролни точки при производството и търговията с храни.
Обръщаме внимание, че не могат да бъдат изчерпателно изброени всички нормативни актове и свързаните с тях подзаконови такива, уреждащи изискванията към съответните видове продукти. В съответствие с това и имайки предвид гореизложеното, могат да бъдат дадени следните примери за нормативните актове, регламентиращи изтичане срока на годност:
•всички посочени по-горе нормативни актове и свързаните с тях подзаконови такива;
•стандартите ISО;
•сертификати за съответствие с изискванията на международни норми;
•Наредба № 13а-10403 за пределните размери на естествените фири, брака илипсите на стоково-материални ценности при съхраняването и транспортирането им
(обн. ДВ, бр. 61 от 31.07.1959 г., посл. изм. ДВ, бр. 41 от 22.05.2007 г.);
•други.
3. По отношение на признати за данъчни цели разходи в обичайните за
съответната дейност размери
В Закона за корпоративното подоходно облагане е въведено изискване разходите за липси и брак да се признават само до обичайните размери за съответния вид дейност, отчетени в случаите на технологичен брак или промяна на физико-химичните свойства, или изтичане срока на годност, съгласно нормативен акт или фирмени стандарти, когато не е налице нормативен акт (чл. 28, ал. 3, т. 2 и т. 3 от ЗКПО).
Всяко данъчно задължено лице следва да може да докаже обичайните размери на брак за съответната дейност, за всяка партида и/или за всеки отделен вид стоково-материален запас. Посочените документи следва да се разработват при съобразяване със спецификата на дейността на предприятието, негов предишен опит, осреднени стойности на база минал опит, отраслови характеристики и др. Обичайните размери за брак при всяка дейност са различни и зависят от целия технологичен процес на производство, поради което не могат да бъдат точно посочени. Във всички случаи е необходимо да се има предвид, че разходите от брак на стоково-материални запаси, определени с фирмен стандарт, следва да са определени така, че да не се допусне търговският риск, произтичащ от неточно планиране на обема на продажбите, от неправилно съхранение и транспортиране, да влияе върху разходите за брак на стоково-материални запаси.
С оглед на гореизложеното изразяваме становище, че прилагането на чл.28, ал.3, т.2 от ЗКПО следва да е съобразено с разпоредбите на Наредба № 3а-10403 за пределните размери на естествените фири, брака и липсите на стоково-материални ценности при съхраняването и транспортирането им, като обръщаме внимание, че посочената наредба визира само част от дейностите, при които биха могли да възникнат естествените фири, а именно – тя е приложима само по отношение на изброените в чл. 2, б. “а“ – “д“ фази на движение и обръщение на стоково-материалните запаси и не се прилага при определяне естествените фири на стоково-материалните запаси при производство (чл. 12, ал. 2 от същата наредба).
4. Документи, удостоверяващи брак на стоково-материални запаси
В чл. 7, ал. 2 от Закона за счетоводството са посочени реквизитите на първичният счетоводен документ, който засяга само дейността на предприятието. В съответствие с това документ, удостоверяващ брака на стоково-материални запаси следва да съдържа необходимите реквизити, като може да съдържа и всяка допълнителна информация, потвърждаваща основанието за брак. Пример за такъв документ е протоколът за брак. Протоколът за брак следва да бъде съпътстван с документи, удостоверяващи допустимите норми на брак, определени с технологичната документация за съответното производство или дейност и/или с всеки друг документ, удостоверяващ основанието за брак. Пример за такъв друг документ е фирмения стандарт, в който е посочен срока на годност и е определен обичайният за съответната дейност размер за всяка партида и/или всеки отделен вид стоково-материален запас.
‘