3_3867/20.08.2009 г.
ЗДДС, чл. 3, ал. 5;
ЗДДС, чл. 70, ал. 1, т. 2
Относно: правото на данъчен кредит за получени стоки и услуги във връзка сизпълнение на проект, финансиран по Оперативна програма „Регионално развитие”
Според изложеното в запитването община Б. е бенефициент по договор за предоставяне на безвъзмездна финансова помощ по Оперативна програма „Регионално развитие” (2007-2013), по Схема BG161РО001/4.2.-01/2008: „Подкрепа за междурегионално сътрудничество и обмен на най-добри практики”, с наименование на проекта „Междурегионално сътрудничество между Община Б., България – Община Г., Полша – ключов фактор за развитие на туризма на база внедряване на добрите практики”, Операция 4.2 „Междурегионално сътрудничество”. Министерство на регионалното развитие и благоустройството е Управляващ орган на Оперативна програма „Регионално развитие” – Главна дирекция „Програмиране на регионалното развитие”.
Община Б. е регистрирана по ЗДДС. Като бенефициент по договора общината е определила данък върху добавената стойност като невъзстановим и допустим разход за финансиране по конкретния проект. Предвид горното е поставен въпроса относно правото на приспадане на данъчен кредит по изброените дейности, а именно:
1. Предоставяне на консултации в областите „Маркетинг на дестинацията”, „Управление на природни и културни атракции” и „Съхранение на природното и културното наследство”.
2. Разходи за обучения, проучвания, анализи, стратегии, планове за развитие и т. н.
3. Разходи за дейности по информиране и публичност на проекта.
4. Разходи за одит на проекта.
5. Разходи за преводачески услуги.
При така изложената фактическа обстановка с оглед разпоредбите на ЗДДС (обн. ДВ бр. 63 от 4 август 2006 г., посл. изм. ДВ бр. 23 от 27 март 2009 г.) и Правилник за прилагане на закона за данък върху добавената стойност (ППЗДДС, обн. ДВ, бр. 76 от 15 септември 2006г., посл. изм. ДВ, бр. 4 от 16 януари 2009 г.) изразяваме следното становище:
Относно третирането на ДДСпри изпълнение на проекти по Оперативните програми е издадено Указание на Министерството на финансите № 91-00-502/27.08.2007 г. на основание § 6 от ПЗР от Постановление № 62 на МС от 21.03.2007 г., с което са приети правила за допустимост на разходите по оперативни програми, съфинансирани от Структурните фондове и Кохезионния фонд на ЕС. С § 1, т. 1 от ДР на постановлението е въведено понятието „възстановим ДДС” – това е сумата на платения данък върху добавената стойност, която регистрираното по реда на ЗДДС лице има право да приспадне от задълженията си по този закон, включително когато, като е имало това право, не го е упражнило.
Съгласно т. 12 от горецитираното указание невъзстановим данък (допустим разход за финансиране от Оперативните програми) е налице, когато стоките и услугите, финансирани по Оперативната програма са предназначени за извършване на освободени доставки по глава четвърта от ЗДДС, за безвъзмездни доставки или за дейности, различни от икономическата дейност на лицето.
Към всяка от изброените в указанието дейности, според конкретната фактическа обстановка, са дадени разяснения за това възстановим ли е ДДС, в зависимост от това дали съответната дейност, извършвана от общината представлява независима икономическа дейност по смисъла на чл. 3, ал. 5 от ЗДДС или е извън рамките на икономическата й дейност, доколкото същата има задължение да извършва тези дейности.
Специфичната цел на операция 4.2 „Междурегионално сътрудничество” е да стимулира регионалните и местни иновации и обмен на най-добри практики чрез междурегионално сътрудничество в рамките на европейската територия.
Съгласно чл. 3, ал. 5, т. 2 от ЗДДС не са данъчно задължени лица местните органи за всички извършвани от тях дейности или доставки в качеството им на орган на местна власт, включително в случаите, когато събират такси, вноски или възнаграждения за тези дейности или доставки, с изключение на доставки, извън тези по т. 1, които ще доведат до значително нарушаване на правилата за конкуренция.
Легално определение на понятието “дейности или доставки, извършвани от държавата, държавните и местните органи в качеството им на орган на държавната или местната власт“ е дадено в § 1, т. 7 от ДР на ЗДДС. Това са дейностите или доставките, извършени от лице, създадено със закон, когато:
а) се извършват в изпълнение на правомощията му, произтичащи от нормативен акт, и не могат да се извършват от търговец, освен ако това му е възложено със закон;
б) е установена такса с нормативен акт.
По силата на чл. 17, ал. 1, т. 10 от Закона за местното самоуправление и местната администрация местното самоуправление се изразява в правото и реалната възможност на гражданите и избраните от тях органи да решават самостоятелно всички въпроси от местно значение, които законът е предоставил в тяхна компетентност в сферата на развитието на туризма. Общинският съвет приема програма за развитие на туризма на територията на съответната община в съответствие с приоритетите на националната стратегия и съобразно местните туристически ресурси и потребности (чл. 10, ал. 1 от Закона за туризма /ЗТ/). Съгласно чл. 16, ал. 2 и 3 от същия закон средствата за развитието на туризма в общината се набират с решение на общинския съвет и се разходват само за дейностите по чл. 10, ал. 2 от ЗТ.
Доколкото общината има задължение да финансира и извършва подобни мероприятия, свързани с развитието на туризма може да се приеме, че за визираните в договора дейности, същата действа в качеството си на орган на местна власт. А предвид разпоредбата на чл. 70, ал. 1, т. 2 от ЗДДС правото на приспадане на данъчен кредит не е налице, независимо че са изпълнени условията на чл. 69 или 74, когато стоките или услугите са предназначени за дейности, различни от икономическата дейност на лицето.
Предвид гореизложеното, не възниква право на приспадане на данъчен кредит за получените доставки на стоки и услуги във връзка с изпълнението на проекта. В случая действително е налице „невъзстановим данък” по смисъла на т. 12 от указаниe № 91-00-502 от 27.08.2007 г. на МФ.
‘