Данъчно третиране по реда на ЗКПО /в сила от 01.01.2007г./ и ЗДДС /в сила от 01.01.2007г./ на предоставена от работодателя безплатна храна на работници и служители.

Изх. № 24-34-67
Дата: .…………… .2007 г.
ДО
Г-Н ………………………..,
………………………………
Относно: Данъчно третиране по реда на ЗКПО /в сила от 01.01.2007г./ и ЗДДС /в сила от 01.01.2007г./ на предоставена от работодателя безплатна храна на работници и служители.
Уважаеми г-н,
В ЦУ на НАН с постъпило писмо от …АД с вх. № 24-34-67 от 08.02.2007г.. в което са поставени въпроси, свързани с данъчното третиране но реда на ЗКПО и ЗДДС, в сила от 01.01.2007г., на предоставена от работодателя безплатна храна на работници и служители.
На основание компетентността на Изпълнителния директор на НАН. установена в чл.10. ал. 1. т. 10 от Закона за Националната агенция за приходите, изразявам следното становище:
Съгласно описаната фактическа обстановка, считано от 01.01.2007г. ..АД възнамерява да предоставя безплатна храна на всички свои работници и служители, независимо от дейностите, в които са заети. Безплатната храна ще се предоставя на основание чл.285 от Кодекса на труда /КТ/, при условията и по реда на Наредба №11 от 21 декември 2005г. ..За определяне на условията и реда за осигуряване па безплатна храна и/или добавки към нея“, както следва:
•на работници и служители, заети във вредни производства – на основание
чл. 2. ал.1 от Наредба №11от 21 декември 2005г. – за специфичния
характер на труда,
•на останалите работници и служители – на основание чл.2, ал.2. т.4 от
Наредба №11 от 21 декември 20051. – за работа в отдалечени обекти без
възможности за ползване на заведения за хранене.
За целта дружеството ще заплаща стойността па храната, съгласно получени фактури от „…“ ЕООД. което фактически предоставя услугата /организира хранене то/.
1. Данъчно третиране но ЗКПО:
„..“АД поставя следния въпрос: при така описаната фактическа обстановка следва ли всички отчетени разходи по фактурите, издадени от ,,…“ ЕООД да се третират като разходи, свързани с дейността, а не като социални разходи по смисъла на ЗКПО, респективно да не се облагат с данък по реда на част ІV от ЗКПО?
Съгласно чл. 11 от ЗКПО „Разходите, определени като задължителни с нормативен акт. се признават за данъчни цели и не се облагат с данък върху разходите…“ В чл.285 от Кодекса на труда /КТ/ е предвидено задължение на работодателя да осигури безплатна храна и/или добавки към храната на работниците и служителите, които работят в предприятия със специфичен характер и организация на труда. На основание ал.2 от същия член е издадена Наредба №11 от 21 декември 2005г. ..За определяне на условията и реда за осигуряване па безплатна храна и/или добавки към нея“, издадена от министерство на труда и социалната политика и министерство на здравеопазването.
В чл. 6 от Наредбата е определено, че разходите за осигуряване безплатна храна и/или добавки към нея са за сметка на издръжката на предприятието. Съгласно Чл.7 от Наредбата на основа на оценката на риска работодателят след предварителни консултации с представителите на работниците и служителите и комитета/групата по условия на труд. и писмено съгласуване със службата по трудова медицина с писмена заповед определя работниците и служителите, които имат право на безплатна храна, добавки към храната, безплатна храна и добавки към храната. В заповедта се определят видът и стойността на храната и/или добавките към нея.
С оглед гореизложеното, разходите за безплатна храна, извършени от „….“АД по силата на чл.285 от Кодекса на труда /КТ/, по реда и при условията, определени в Наредба №11 /2005г., ще бъдат данъчно признат разход, при наличие на документална обоснованост но смисъла на чл.10 от ЗКПО. Същите съгласно чл. 11 от ЗКПО не подлежат на облагане с данък върху разходите.
Съгласно § 2 от Заключителните разпоредби на Наредба №11 от 21 декември 2005г. „За определяне на условията и реда за осигуряване на безплатна храна и/или добавки към нея“, указания но прилагането на наредбата дават министърът на труда и социалната политика и министърът на здравеопазването. Това са компетентните органи, които могат да преценят обхвата на правната норма в чл.2, ал.2. т.4, а именно предоставяне на безплатна храна при работа със специфична организация на труда и по-специално. случаите на работа в отдалечени обекти без възможности за ползване на заведения за хранене.
Ако се установи, че разходите за безплатна храна, предоставяна на останалите работници и служители, независимо от извършваната дейност, не попадат в обхвата на чл.2, ал.2. т.4 от Наредба №11/2005], и същите се определят като разходи, извършени на основание чл.294 от КТ. данъчното третиране е следното:
На основание чл. 204, г.2 от ЗКПО с данък върху разходите се облагат социалните разходи, предоставени в натура на работници и служители и лица, наети по договор за управление и контрол, при условие че същите са документално обосновани. Понятието “Социални разходи, предоставени в натура“ е дефинирано в §1. т.34 от
Допълнителните разпоредби на ЗКПО. и означава: отчетените като разходи
социални придобивки по чл. 294 от Кодекса на труда и предоставени по реда и начина, определени от чл. 293 от Кодекса па труда или от ръководството на предприятието. Социалните придобивки трябва да са достъпни за всички работници и служители и за лицата, наети но договор за управление и контрол…“ Обстоятелството, че столовото хранене се предоставя фактически от друга фирма /”…” ЕООД/. а не от …… , не е от значение тъй като съгласно чл. 294 от КТ работодателят може самостоятелно или съвместно с други органи и организации да осигурява па работниците и служителите организирано хранене съобразно рационалните норми и специфичните условия на труд.
Предвид изложеното, ако разходите за безплатна храна, са извършени от „….“ АД на основание чл.294 от КТ и се предоставят но реда и начина, определени в чл.293 от КТ, същите подлежат на облагане по част IV от ЗКПО с данък върху разходите. Данъчната основа за определяне на данъка върху разходите по чл. 204. т. 2 са начислените социални разходи, предоставени в натура, намалени с приходите, свързани с тези разходи, за съответния месец. Данъчната ставка на данъка върху разходите е 10 на сто. Данъкът се внася до 15-о число на месеца, следващ месеца, в който е начислен разходът.
2. Данъчно третиране по ЗДДС:
„….. “АДпоставя следния въпрос: при описаната фактическа обстановка следва ли дружеството да ползва данъчен кредит за всички доставки по фактурите, издадени от .”..“ ЕООД?
Въпросът отново се разглежда в контекста на казаното по-горе. Ако безплатната храна се предоставя на основание чл.285 от Кодекса на труда, при условията и по реда на Наредба №11/2005год.„ то съгласно чл.70, ал.З, т.6 от ЗДДС за предприятието ще е налице право на приспадане на данъчен кредит за храната и/или добавките към нея, които се предоставят по реда на чл. 285 от Кодекса на труда.
Ако се установи, че разходите за безплатна храна, предоставяна на останалите работници и служители, независимо от извършваната дейност, не попадат в обхвата на чл.2, ал.2. т.4 от Наредба №11/2005г. и същите се определят като разходи, извършени на основание чл.294 от КТ. то ……АД няма право на приспадане на данъчен кредит, на основание чл.70. ал.1. т.2 от ЗДДС.
//

Оценете статията

Вашият коментар