Изх. № 26-Т-115
Дата: 13.12.2010 год.
ЗДДС, чл. 21, ал. 2;
ЗДДС, чл. 133.
Относно: данъчно третиране по Закона за данък върху добавената стойност (ЗДДС) на доставка на услуга, свързана с акредитирано представителство
Във връзка с поставените въпроси във Ваше писмо, постъпило в ЦУ на НАП с вх. № 26-Т-115/01.10.2010 г. е изложена следната фактическа обстановка:
Дружеството извършва доставки на услуги по договори за акредитирано представителство, по които получатели са чуждестранни дружества, регистрирани единствено по ЗДДС и притежаващи български ДДС номер.
Въпросът Ви е: какво е данъчното третиране на тези доставки?
Предвид така изложената фактическа обстановка и съобразявайки относимата нормативна уредба, по зададения от Вас въпрос на основание чл. 10, ал.1, т. 10 от Закона за Националната агенция за приходите изразявам следното становище:
Акредитираният представител представлява чуждестранни лица, които имат постоянен обект на територията на страната, от който извършват икономическа дейност (чл.133, ал.1 от ЗДДС), както и такива, които не са установени на територията на страната, но извършват облагаеми доставки с място на изпълнение на територията на страната (чл.133, ал.2 от ЗДДС). Същият представлява чуждестранните лица по чл. 133 от ЗДДС по всички техни данъчни правоотношения, възникнали на основание на този закон и отговаря солидарно и неограничено за задълженията по този закон на регистрираните чуждестранни лица (чл. 135, ал.2 и 3 от ЗДДС). Считано от 01.01.2010 г. относно лицата, установени в друга държава членка или в трета страна, с която страната ни има правни инструменти за взаимопомощ, регистрацията чрез акредитиран представител е правна възможност, а не задължително изискване на закона. В тези случаи акредитираният представител не отговаря солидарно с представляваното лице.
В случая, изложен в запитването Ви, мястото на изпълнение на доставките на услуги по акредитирано представителство, се определя по общите правила на закона и зависи от статута, качеството и местоположението на получателя (клиента) Ви.
Предвид обстоятелството, че дружеството Ви – доставчик на услугите, е установено на територията на страната, мястото на изпълнение на услугата по акредитираното представителство е както следва:
1. Когато получател е данъчно задължено лице, установено на територията на страната, мястото на изпълнение на услугата е на територията на страната предвид чл.21, ал.2 от ЗДДС, като съгласно чл.54, ал.2 от Правилника за прилагане на закона за данък върху добавената стойност (ППЗДДС), във връзка с чл. 82, ал.1 от ЗДДС, данъкът е изискуем от доставчика по доставката.
В § 1, т. 11 от ДР на ЗДДС е дадено определение на понятието “лице, установено на територията на страната“ и това е лице, което е със седалище или адрес на управление на територията на страната или има постоянен обект на територията на страната. “Постоянен обект“ по смисъла на § 1, т.10 от ДР на ЗДДС е търговско представителство, клон, офис, ателие, завод, работилница (фабрика), магазин, склад за търговия, сервиз, монтажен обект, строителна площадка, мина, кариера, сонда, петролен или газов кладенец, извор или други подобни, целящи извличане на природни ресурси, определено помещение (собствено, наето или ползвано на друго основание) или друго място, чрез което едно лице извършва цялостно или частично икономическа дейност на територията на една страна. За дефинирането на понятието “постоянен обект“ следва да се имат предвид конкретните факти за всеки отделен случай, както и практиката на съда на Европейските Общности (С 168/84; С 190/95; С 231/94; С 260/95) съгласно която под “постоянен обект“ следва да се разбира “дейност, която притежава известни характеристики на дълготрайност и структура, която е адекватна по отношение на човешките и техническите ресурси за целите на независимо предоставяне на съответните услуги“. Т.е. за да бъде определен като постоянен, конкретен обект следва да отговаря на определени изисквания за минимална степен на постоянност, минимален размер и постоянна наличност на човешки и технически ресурси, необходими за целите на извършваните доставки.
В случая преценката дали съответният Ваш клиент притежава постоянен обект на територията на страната следва да бъде направена въз основа на конкретните факти и обстоятелства, с оглед установената практика на съда на Европейските Общности. В тази връзка следва да бъде установено дали чуждестранните лица – получатели по доставките на услуги по акредитирано представителство, са установени на територията на страната чрез постоянен обект. В случай, че получателят по доставката е установен на територията на страната чрез постоянен обект и услугите по акредитираното представителство са свързани с дейността на този постоянен обект, мястото на изпълнение на тази доставка ще е на територията на страната и за доставката вашето дружество следва да начисли данък. Доставката задължително се документира с фактура, съгласно чл. 113, ал.1 от ЗДДС. В тази връзка, относно задължителния реквизит, посочен в разпоредбата на чл.114, ал.1, т.8 от ЗДДС, които следва да съдържа фактурата за доставката, следва да се посочва българският ДДС номер на чуждестранното лице.
2. Когато получател е данъчно задължено лице, установено на територията на друга държава членка, и не е установен на територията на страната чрез постоянен обект, мястото на изпълнение на услугата е там, където е установен получателят по доставката, предвид разпоредбата на чл.21, ал.2 от ЗДДС. В този случай доставката е с място на изпълнение извън територията на страната (в другата държава членка) и във фактурата, издадена по чл.113 от ЗДДС не се посочва данък, като основанието за това е “чл.21, ал.2 от ЗДДС“. В този случай във фактурата се посочва ДДС-номерът на получателя , издаден от държавата членка, в която лицето е установено с оглед седалището си, или от държавата членка, в която лицето е установено чрез постоянен обект – ако услугите на дружеството Ви са свързани с дейността на този постоянен обект. Доставчикът следва да подаде освен справка -декларация и VIES -декларация за съответния данъчен период.
3. Когато получател е данъчно задължено лице, установено на територията на трета страна, мястото на изпълнение на услугата отново е там, където е установен получателят по доставката, съгласно нормата на чл.21, ал.2 от ЗДДС. В този случай във фактурата се посочва данъчния идентификационен номер на получателя, издаден от държавата, в която лицето е установено с оглед седалището си, или от държавата, в която лицето е установено чрез постоянен обект – ако услугите на дружеството Ви са свързани с дейността на този постоянен обект. Във фактурата, издадена по чл.113 от ЗДДС, не се посочва данък, като основанието за това е “чл.21, ал.2 от ЗДДС“, но в този случай не следва да се подава VIES – декларация.
Следва да се има предвид, че в случаите по т.2 и т.З, за целите на правото на приспадане на данъчен кредит, тази доставка съгласно чл.69, ал.2, т.1 от ЗДДС е приравнена на облагаема.
4. Когато получател на услугата е физическо лице, упражняващо независима икономическа дейност и същото няма постоянен обект, на основание чл. 21, ал.2, изр. трето от ЗДДС, мястото на изпълнение на доставката е мястото; на постоянния адрес или обичайното му пребиваване. Данъчното третиране в тези случаи съответно е съгласно изложеното по-горе в т. 2 и т. 3. В случай, че физическото лице има постоянен обект на територията на страната, за която е предназначена услугата по акредитираното представителство, приложимо е изложеното в т.1.
ИЗПЪЛНИТЕЛЕН ДИРЕКТОР НА
НАЦИОНАЛНАТА АГЕНЦИЯ
ЗА ПРИХОДИТЕ:
/КРАСИМИР СТЕФАНОВ/
‘