данъчно третиране по Закона за данък върху добавената стойност (ЗДДС) на фактуриран данък върху превозните средства при сключен договор за наем

3_1788/01.08.2017 г.
ЗДДС, чл. 21, ал. 2
ЗДДС, чл. 26, ал. 2 иал. 3, т. 1 и 3
ЗДДС, чл. 115, ал. 3
Относно: данъчно третиране по Закона за данък върху добавената стойност (ЗДДС) на фактуриран данък върху превозните средства при сключен договор за наем
Според изложеното в запитването, Община Х има сключен договор за наем на МПС с „М“ ЕООД, по силата на който плаща месечен наем в размер на … лв. с включен ДДС. В раздел V Права и задължения на наемателя, чл. 10, Община Х има задължение да плаща всички консумативи и разходи, свързани с ползването на МПС /гориво, ремонтни работи, общи разходи, застраховки, винетни стикери, данък върху превозното средство, технически прегледи и др./ в срока на договора. „М“ ЕООД издава фактура на общината за платен данък МПС, върху който начислява ДДС. В договора няма клауза, че фирмата ще плаща разходите по поддръжката на МПС и след това ще префактурирана общината.
Във връзка с горното е поставен въпроса плащането на данъка върху превозните средства по реда на Закона за местните данъци и такси /ЗМДТ/ и последващото му префактуриране представлява ли основание за начисляване на ДДС?
При така изложената фактическа обстановка и предвид обстоятелството, че не сте приложили копие на договора за наем, с оглед разпоредбите на ЗДДС (обн. ДВ, бр. 63 от 4 август 2006 г., посл. изм. ДВ, бр. 97 от 06.12.2016 г.) и Правилника за приложението му (ППЗДДС, обн. ДВ, бр.76 от 15.09.2006 г., посл. изм. и доп. ДВ. бр.24 от 21 Март 2017 г.) е изразено следното принципно становище:
По смисъла на чл. 8 от ЗДДС, услуга е всичко, което има стойност и е различно от стока. Видно от чл. 6, ал. 1 от закона, доставка на стока е прехвърлянето на правото на собственост или друго вещно право върху стоката. Наемът/ползването на автомобил, който не представлява доставка на стока, трябва по принцип да се дефинира като доставка на услуга по смисъла на чл. 8 от ЗДДС. В този смисъл и е практиката на Съда на ЕС (Решение от 11 септември 2003 г. по дело Cookies World, С-155/01, т.45 и Решение от 21 февруари 2008 г. по дело Part Service, С-425/06, т.61).
По силата начл. 21, ал. 2 от ЗДДС мястото на изпълнение при доставка на услуга, когато получателят е данъчно задължено лице, е мястото, където получателят е установил независимата си икономическа дейност. Когато тези услуги се предоставят на постоянен обект, който се намира на място, различно от мястото, където получателят е установил независимата си икономическа дейност, то мястото на изпълнение е мястото, където се намира този обект. Когато няма място на установяване на независима икономическа дейност или постоянен обект, мястото на изпълнение на доставката е мястото на постоянния адрес или обичайното пребиваване на получателя.
По отношение на доставката за наем на автомобил следва да се има предвид, че съгласно чл. 23, ал. 1 от ЗДДС мястото на изпълнение при доставка на услуга по краткосрочно отдаване под наем (в продължение на не повече от 30 дни) на превозни средства е мястото, където превозните средства фактически се предават на разположение на получателя.
Предвид изложеното, доколкото лицето е получател на услуга по дългосрочно отдаване под наем – над 30 дни на превозно средство и доставчикът е данъчно задължено лице, установено на територията на страната, мястото на изпълнение на доставката ще се определи по правилата на чл. 21, ал. 2 от ЗДДС и то ще е на територията на страната.
Разпоредбата на чл. 26, ал. 2 от ЗДДС предвижда, че данъчната основа на доставката се определя на базата на всичко, което включва възнаграждението, получено от или дължимо на доставчика във връзка с доставката, от получателя или от друго лице, определено в левове и стотинки, без данъка по този закон. Съгласно ал. 3, т. 1 и т. 3 от същия законов текст, данъчната основа по ал. 2 се увеличава с всички други данъци и такси, когато такива са дължими за доставката, както и със съпътстващите разходи, начислени от доставчика на получателя, които са пряко свързани с доставката.
Наемният договор е регламентиран в Закона за задълженията и договорите /ЗЗД/, като съгласно чл. 232, ал. 2 от ЗЗД наемателят е длъжен да плаща наемната цена и разходите, свързани с ползването на вещта.
Съгласно чл. 52, т. 1 от ЗМДТ с данък върху превозните средства се облагат превозните средства, регистрирани за движение по пътната мрежа в Република България. На основание чл. 53 от ЗМДТ данъкът се заплаща от собствениците на превозните средства.
С оглед посоченото в запитването, че съгласно договора за наем, всички косумативи и разходи, свързани с ползването на МПС /гориво, ремонтни работи, общи разходи, застраховки, винетни стикери, данък върху превозното средство, технически прегледи и др./ са за сметка на наемателя, то следва да се приеме, че тези суми са дължими от наемателя на наемодателя във връзка с доставката по отдаването под наем на МПС /чл. 26, ал. 2 от ЗДДС/, или такива, попадащи в хипотезата на чл. 26, ал. 3, т. 1 и/или т. 3 от ЗДДС, поради което се включват в данъчната основа на доставката.
Независимо, че сумите, за които се извършва фактурирането, не са предмет на отделна доставка от наемодателя към наемателя, когато се включват в данъчната основа на доставката по отдаването под наем по силата на законовото изискване, те следва да се приемат като неразделна част от същата и се подчиняват на нейния данъчен режим.
В случай, че наемодателят е регистрирано по ЗДДС лице и доколкото отдаването под наем на превозно средство е облагаема доставка по смисъла на горните разпоредби, данъкът върху превозните средства следва да се включи в данъчната основа съгласно чл.26, ал. 2 от ЗДДС, тъй като е сума, дължима от получателя /наемателя/ на доставчика /наемодателя/ по силата на наемния договор, независимо, че по закон тежестта за заплащането й е на собственика на превозното средство. Върху така определената данъчна основа на доставката, включваща префактурирания данък, се начислява данък върху добавената стойност в размер на 20 % на основание чл. 66, ал. 1, т. 1 от ЗДДС.
Дължимите от наемателя на наемодателя суми следва да бъдат документирани чрез включването им във фактурите за наемното отношение или чрез издаване от наемодателя към наемателя на дебитни известия към фактурите, с които е документирана услугата за отдаване под наем на МПС за съответния наемен период.
Дебитното известие се издава на основание чл. 115, ал. 3 от ЗДДС и следва да има съдържанието, определено в ал. 4 от същия текст. Като основание за издаване на известието /чл. 115, ал. 4, т. 2 от ЗДДС/ следва да се посочат съпътстващите основната доставка разходи и такси, които са дали основание за увеличаване на данъчната основа на доставката.

Оценете статията

Вашият коментар