3_1787/23.07.2014 г.
КСО – чл. 4, ал. 1, т. 7
чл. 4, ал. 3, т. 2
Относно: осигуряване на собственик на еднолично търговско дружество
Съгласно изложеното в запитването, едноличният собственик на капитала на „………” ЕООД, гр. ………… с ЕИК ……… е пенсионер. В това си качество се осигурява като самоосигуряващо се лице само здравно, възползвайки се от възможността, която му предоставя разпоредбата на чл. 4,ал. 6 от Кодекса за социално осигуряване (КСО).
Освен това с договор за възлагане на управлението дружеството е възложило на същия „да извършва необходимите действия по управление” на дружеството. В същия са разписани правата и задълженията на страните по договора, но не е уговаряно възнаграждение, нито е начислявано или изплащано такова. Към писменото запитване е приложено копие на сключения договор за възлагане на управлението на „…………” ЕООД.
Във връзка с горното се поставя въпросът налице ли са основания за задължително осигуряване на собственика на капитала на дружеството по договор за управление и контрол?
При така изложената фактическа обстановка с оглед разпоредбите на КСО (обн. ДВ бр. 110/1999 г., посл. изм. ДВ бр.53/2014г.) изразяваме следното становище:
Кръгът на лицата, подлежащи на задължително социално осигуряване, е определен в чл. 4 от КСО.
Обвързването на осигуряването с полагане на труд е принцип в системата на държавното обществено осигуряване, въведен с чл. 10 от КСО, който гласи, че осигуряването възниква от деня, в който лицата започват да упражняват трудова дейност по чл. 4 или чл. 4а, ал. 1 и за който са внесени или дължими осигурителни вноски, и продължава до нейното прекратяване.
Фактът, че едно лице е вписано като управител на търговско дружество, не е достатъчен, за да възникне задължение за осигуряване. Видно от разпоредбата на чл. 10 от КСО, това задължение ще възникне от момента, в който започне упражняване на трудова дейност като управител.
Лицата, които упражняват дейност на различни основания, подлежат на държавно обществено осигуряване за всяка една от тях, като осигурителните вноски се внасят върху осигурителен доход по всяка една от тях в поредността, определена с КСО, но върху не повече от максималния месечен размер на осигурителния доход за съответната година
(чл. 6, ал. 10 от кодекса).
Дейността по управление и контрол на търговско дружество е различна по своя характер и същност от упражняваната трудова дейност в търговските дружества от собственици и съдружници в качеството им на самоосигуряващи се лица. Неслучайно тези две различни дейности са изведени като самостоятелни основания за попадане в кръга на лицата, които подлежат на държавно обществено осигуряване. Тези основания са съответно нормативно уредени в чл. 4, ал. 1, т. 7 и чл. 4, ал. 3, т. 2 от КСО.
В правомощията на Общото събрание е да избере управител, на когото определя възнаграждение и да го освобождава от отговорност (чл. 137, ал. 1, т. 5 от Търговския закон /ТЗ/). Съгласно чл. 141, ал. 7 от ТЗ отношенията между дружеството и управителя се уреждат с договор за възлагане на управлението, който се сключва в писмена форма от името на дружеството чрез лице, оправомощено от общото събрание на съдружниците, или от едноличния собственик. В чл. 141 от ТЗ са определени правомощията на управителя, като изрично е посочено, че той представлява дружеството и неговото име едновременно с представянето на нотариално заверено съгласие с образец от подписа, се вписва в Търговския регистър.Според чл. 141, ал. 6 от ТЗ овластяването на управителя и неговото заличаване имат действие по отношение на трети добросъвестни лица след вписването им, тоест вписването има конститутивен характер.
Управителите на търговски дружества, включително и тези,на които е отпусната пенсия, са задължително осигурени за общо заболяване и майчинство, инвалидност поради общо заболяване, старост и смърт, трудова злополука и професионална болест и безработица. Доходът, върху който се дължат осигурителни вноски, се определя съгласно разпоредбите на чл. 6, ал. 2 и 3 от кодекса – върху полученото, начислено, но неизплатено или неначислено месечно възнаграждение, но върху не по-малко от минималния месечен осигурителен доход за календарната година по икономически дейности и групи професии и не повече от максималния месечен размер на осигурителния доход (чл. 1, ал. 5 от Наредба за елементите на възнаграждението и за доходите, върху които се правят осигурителни вноски). Минималният осигурителен доход по основните икономически дейности и квалификационни групи професии се определя със Закона за бюджета на държавното обществено осигуряване (ЗБДОО) за съответната година.
По отношение дължимите задължителни осигурителни вноски за ДОО за лицата, упражняващи трудова дейност по чл. 4, ал. 1, т. 7 от КСО, е издадено Указание № 24-00-7/25.02.2010 г. на изпълнителния директор на НАП, което по отношение същността на „неначислените възнаграждения” е допълнено с Указание № 24-00-10/10.03.2010г. Според последното указание „неначислени възнаграждения” на лицата, които упражняват трудова дейност по чл. 4, ал. 1, т. 7 от КСО, са дължими възнаграждения, когато са договорени или определени по съответния ред, но не са начислени.
Вписаният за управител на дружеството може да извършва и друг вид трудова дейност (положен личен труд, за който може да получава или да не получава възнаграждение) в дружеството извън тази, регламентирана в неговите задължения и функции на управител. В тези случаи, лицата попадат в кръга на задължително осигурените по чл. 4, ал. 3, т. 2 от КСО – т. е. като самоосигуряващи се лица и когато получават доходи от положения личен труд, същите се включват при определяне на окончателен размер на осигурителния доход (чл. 6, ал. 8 от КСО). Съгласно чл. 4, ал. 3, т. 2 от КСО лицата, които упражняват трудова дейност като еднолични търговци, собственици или съдружници в търговски дружества и физическите лица – членове на неперсонифицирани дружества, подлежат на задължително осигуряване за инвалидност поради общо заболяване, за старост и за смърт. Тези лица внасят осигурителни вноски авансово през календарната година върху месечен осигурителен доход между минималния и максималния месечен размер на дохода, определен със Закона за бюджета на държавното обществено осигуряване за съответната година (чл. 6, ал. 7 от КСО). Окончателният размер на месечния им осигурителен доход се определя за периода, през който са упражнявали трудова дейност през предходната година, въз основа на доходите, декларирани в справка към годишната данъчна декларация по Закона за данъците върху доходите на физическите лица (ЗДДФЛ), който не може да бъде по-малък от минималния месечен осигурителен доход и по-голям от максималния месечен осигурителен доход (чл. 6, ал. 8 от КСО).
На основание чл. 4, ал. 6 от КСО лицата по чл. 4, ал. 3, т. 1, 2, 4-6 (самоосигуряващите се лица и лицата, които полагат труд без трудово правоотношение), на които е отпусната пенсия, се осигуряват по свое желание.
В съответствие с основните принципи за задължителност и всеобщност на осигуряването и равнопоставеност на осигурените лица в чл. 6, ал. 10 от Кодекса за социално осигуряване е определено, че лицата, които упражняват дейност на различни основания подлежат на държавно обществено осигуряване за всяка една от тях, като осигурителните вноски се внасят върху осигурителния доход по всяка една от тях в поредността, определена с кодекса, но върху не повече от максималния месечен размер на осигурителния доход за съответната година, по следния ред:
1. доходи от дейности на лицата по чл. 4, ал. 1 и 2 от кодекса;
2. осигурителен доход като еднолични търговци, собственици или съдружници в търговски или в неперсонифицирани дружества, упражняващи свободна професия и/или занаятчийска дейност, регистрирани земеделски производители и тютюнопроизводители;
3. доходи за работа без трудово правоотношение.
Следва да се обърне внимание, че от 01.01.2010 г. с измененията и допълнениятав чл. 6, ал. 2 и ал. 3 от КСО e въведено задължението в случаите, в които не се изплащат или не се начисляват възнаграждения за упражнената трудова дейност от осигурените лица по чл. 4, ал. 1, т.7 от кодекса, осигурителните вноски да се внасят върху не по-малко от минималния осигурителен доход по икономически дейности и квалификационни групи професии.
Необходимо е да се има предвид, че „неначислени възнаграждения” на лицата, които упражняват трудова дейност по чл. 4, ал. 1, т. 7 от КСО са дължими възнаграждения, когато са договорени или определени по съответния ред, но не са начислени. В случай, че възнаграждения не са договорени или определени по съответния ред, разпоредбата на чл. 6, ал. 3 от КСО не се прилага по отношение дължимостта на осигурителни вноски върху неначислени възнаграждения.
В конкретния случай от приложеното копие на договор за възлагане на управлението на „…………” ЕООД е видно, че на основание чл. 6, б. „б” търговецът има задължението да изплати в уговорените размери и срокове възнаграждението на управителя. Размерът на възнаграждението на управителя може да бъде определен и в документ, различен от онзи, в който е обективирана волята на страните относно предмета на договора и поетите с него задължения (решение № 827/13.12.2007 г. на ВКС по т. дИзх. № 478/2007 г., ТК). При установяване наличие на дължими възнаграждения на лицата, които упражняват трудова дейност по чл. 4, ал. 1, т. 7 от КСО с оглед дължимост на осигурителни вноски се прилага предвиденият в Данъчно-осигурителния процесуален кодекс (ДОПК) ред за събиране на доказателства и доказателствени средства.
В заключение следва да се отбележи, че упражняването на трудова дейност на лицата по чл. 4 от КСО се установява за всеки конкретен случай в хода на административно производство по реда на ДОПК. В тази връзка, органите по приходите осъществяват производствата самостоятелно, като при изпълнение на правомощията си, определени вчл. 12, ал. 1 от ДОПК, те са независими и действат само въз основа на закона.