538/04.07.2016
Чл.26, ал.1 и 2 ЗДДС
Чл.214, ал.4 ЗДДС
Чл.84 ППЗДДС
Относно: данъчно третиране по Закона за данъка върху добавената стойност /ЗДДС/ и Правилника за прилагане на Закона за данъка върху добавената стойност /ППЗДДС/ на неустойка за престой на товарен адрес, начислена от доставчик на услуга по транспорт на стоки.
В писмено запитване, заведено в регистърана Териториална дирекция на НАП – ….., офис …… с вх. № ……….2016г., изпратено за отговор по компетентност в Дирекция „Обжалване и данъчно-осигурителна практика“ – …….. с писмо вх. № …..2016г. сте изложили следната фактическа обстановка:
На ……2016г. със заявка за транспортна услуга „М“ ЕООД възлага на „КДГ“ ООД да извърши превоз на 15 бр. палета със шперплат плоскости от гр..К /Румъния/ до с.П., срещу уговорено възнаграждение от 600 лв. с ДДС. Възнаграждението е платимо до 15 дни от издаване на фактура, след доставката на товара до получателя.
На ……..2016г. с CMR № …… стоката е натоварена на превозно средство на „КДГ“ ООД. На ……2016г. в с.П. представител на превозвача предава на дружеството 14 бр. палети, вместо натоварените и изпратени 15 бр. Липсата на товара е удостоверено с подписи и печат на превозвача и получателя/позиции № 19 и № 24 на товарителницата/.
Във връзка с услугата по превоз „КДГ“ ООД издава на дружеството фактура № ………. от 20.05.2016г. В данъчната основа на доставката в размер на 1100лв. са включени: стойност на услугата по транспорт – 500лв. и неустойка за престой на товарен адрес – 600 лв. Начислен е ДДС в размер на 220лв.
Тъй като между страните не е договорено заплащане на неустойка, дружеството оспорва неустоичното вземане по издадената фактура и кани превозвача да издаде кредитно известие за същото, но до настоящия момент такова не е издадено от „КДГ“ ООД.
С платежно нареждане „М“ ЕООД заплаща услугата по превоз в размер на 600лв. с ДДС по договора от ……….2016г., но не заплаща фактурираната неустойка тъй като смята, че не я дължи.
Поставени са следните въпроси:
1.Следва ли дружеството да отрази в своето счетоводство издадената в този вид фактура № ……….2016г.?
2.Има ли право дружеството да не отрази издадената фактура в счетоводството си и в дневника за покупки до издавеното от доставчика на друг данъчен документ, с който издателят коригира данъчната основа на доставката с фактурираната неустойка?
С оглед приложимите разпоредби на ЗДДС и ППЗДДС изразявам следното становище относно данъчното третиране на неустойка за престой на товарен адрес, начислена за доставка на услуга по транспорт на стоки:
Данъчната основа съгласно чл.26, ал.1 и 2 от ЗДДС е стойността, върху която се начислява или не се начислява данъкът, в зависимост от това, дали доставката е облагаема или освободена, като същата се определя на база всичко, което включва възнаграждението, получено от или дължимо на доставчика във връзка с доставката, от получателя или от друго лице, определено в левове и стотинки, без данъка по този закон. Не се смятат за възнаграждение по доставка всякакви плащания за неустойки и лихви с обезщетителен характер.
Видно от цитирания законов текст неустойките не са елемент от данъчната основа на доставките, съответно върху стойността им не се начислява данък върху добавената стойност.
Съгласно чл.84 от ППЗДДС за документирането на неустойките не се издава данъчен документ /фактура, известие към фактура, протокол/, а същите се документират с издаване на документ, удостоверяващ плащането им.В този смисъл неустойката може да се документира чрез издаване на първичен счетоводен документ, отговарящ на изискванията на Закона за счетоводството /ЗСч/. Всеки документ, съдържащ предвидените в чл.6, ал.1 от ЗСч задължителни реквизити се счита за първичен документ.
С оглед гореизложеното, в издадената за извършения превоз на стоки фактура № ………….2016г. от „КДГ“ ООД, неправилно е включена неустойка за престой на товарен адрес като елемент на данъчната основа на доставката на услуга.
В чл.124, ал.4 от ЗДДС е указано, че регистрираното лице е длъжно да отрази получените от него данъчни документи в дневника за покупки най-късно до дванадесетия данъчен период, следващ данъчния период, през който са издадени.
Ако доставчикът не издаде кредитно известие за изменение на данъчната основа на доставката в указания в чл.124, ал.4 срок, за дружеството Ви ще възникне право на данъчен кредит в размер на 100 лв. за услугата по транспорт на стоки на стойност 500 лв.
Относно възникналият между страните по доставката спор за дължимост на неустойка за престой на товарен адрес, НАП не е компетентна да изрази становище, тъй като въпросът е от гражданскоправен характер. Обстоятелствата, свързани с продължителността на престоя на превозното средство на доставчика в мястото на натоварване на стоката подлежат на изясняване и при липса на съгласие между „КДГ“ ООД и „М“ ЕООД спорът може да бъде отнесен към съда.
‘