данъчно третиране по Закона за данъците върху доходите на физическите лица /ЗДДФЛ/ на доходи от възнаграждение по сключен трудов договор за работещи в Англия и на осигурителните вноски върху това въз

1_3/12.01.2010 г.
ЗДДФЛ, чл.50, ал.5
Регламент 1408/71, чл.14(2)(б)(i)
относно: данъчно третиране по Закона за данъците върху доходите на физическите лица/ЗДДФЛ/ на доходи от възнаграждение по сключен трудов договор за работещи в Англия и на осигурителните вноски върху това възнаграждение по Кодекса за социално осигуряване /КСО/ и Закона за здравно осигуряван /ЗЗО/.
По повод Ваше запитване вх.№ ………….2010 г., Дирекция „ОУИ” гр…….. изразява следното становище:
Видно от описаната в запитването фактическа обстановка, през 2009 г. сте работили по трудови правоотношения в България и Англия едновременно. В България за български работодател и във Великобритания за британски работодател. Режимът Ви на работа е бил две седмици във Великобритания и две седмици в България. Имате издадено Удостоверение относно приложимото законодателство /обр.Е101/ от ТД на НАП – ……. По време на работата Ви във Великобритания, авансово Ви е удържан данък в размер на 20% без осигурителни вноски и съответно за работата Ви в България са удържани също авансово данък и осигуровки. Във връзка с подаването на годишната данъчна декларация /ГДД/ за 2009 г. въпросите Ви са следните:
1.По какъв начин се прилага съответната СИДДО във Вашия случай и дължите ли допълнително данък за доходите от Великобритания, който трябва да платите в България при условие, че във Великобритания Ви е удържан авансов данък?
2.При деклариране на доходите си от Великобритания, които са в британски паунди, по какъв курс да изчислите съответните суми в български лева?
3.Дължите ли в България осигурителни вноски върху доходите си от Великобритания?
По първи въпрос:
На основание чл.75 от ЗДДФЛ, когато в данъчна спогодба или в друг международен договор, ратифициран от Република България, обнародван и влязъл в сила, се съдържат разпоредби, различни от разпоредбите на този закон, прилагат се разпоредбите на съответната данъчна спогодба или договор.
В конкретния случай, приложение намира Спогодбата между правителството на Република България и правителството на Обединено кралство Великобритания и Северна Ирландия за избягване на двойното данъчно облагане на дохода и печалбите от прехвърляне на имущество /Обн., ДВ, бр.8 от 29 януари 1988 г., попр. ДВ, бр.12 от 12 февруари 1988 г./. На основание член 14 от Спогодбата, заплати, надници и други подобни възнаграждения, получени от местно лице на едната договаряща се държава за работа по трудов договор, се облагат само в тази държава, освен ако трудът се полага в другата договаряща се държава. Ако трудът се полага там, такова възнаграждение може да се облага в тази друга държава, тъй като е придобито в нея. Изключение е предвидено единствено за местните на съответната държава лица получатели на дохода, когато са спазени едновременно следните условия:
– намират се в другата държава за период или периоди, общо ненадвишаващи 183
дни в съответната финансова година, и
– възнаграждението се изплаща от или от името на работодател, който не е местно
лице на другата държава, и
– възнаграждението не се изплаща за сметка на място на стопанска дейност или
определена база, които работодателят притежава в другата държава.
В конкретния случай, според описаните в запитването Ви факти, цитираните условия не са налице, поради което възнагражденията, които сте получили във Великобритания, подлежат на данъчно облагане в тази държава.
По смисъла на чл.4, ал.1, т.1 от ЗДДФЛ, местно физическо лице /МФЛ/, без оглед на гражданството, е лице което има постоянен адрес в България., а съгласно член 4 от Спогодбата, всяко физическо лице, което е гражданин на България, се счита за местно на България лице. На основание чл.6 от ЗДДФЛ, местните физически лица са носители на задължението за данъци за придобити доходи, както от източници в Република България, така и от чужбина. Според конкретната СИДДО, във връзка с премахването на двойното данъчно облагане, приложение намира метода „Освобождаване с прогресия“, като съгласно чл.22, ал.2, б.”а” от Спогодбата, когато местно лице на България получава доход, който в съответствие с разпоредбите на тази спогодба могат да се облагат в Обединеното кралство, такъв доход се освобождава от данъчно облагане в България, т.е. реализираните от Вас доходи ще бъдат „напълно“ освободени от облагане в България, доколкото приложимата данъчна ставка в страната е 10 %.
Съгласно чл.50, ал.5 от ЗДДФЛ, местните физически лица прилагат към годишната данъчна декларация по чл.50, ал.1 от ЗДДФЛ удостоверения за размера на внесените в чужбина данък и задължителни осигурителни вноски, издадени от компетентните власти на другата държава. В разпоредбата на чл.50, ал.6 от ЗДДФЛ, законодателят изрично е посочил, че за доходи от източник в чужбина, при облагането на които съгласно действаща данъчна спогодба се прилага метод за избягване на двойното данъчно облагане “освобождаване с прогресия“, местните физически лица могат да не представят удостоверение за размера на внесения данък по ал.5 на чл.50 от закона.
Следователно, при подаване на ГДД по чл.50 за 2009 г. /обр.2001а/ от Вас, удостоверяването на размера на доходите, за които съгласно СИДДО се прилага метод “освобождаване с прогресия“, може да бъде извършено с документ, издаден от платеца на дохода.
По втори въпрос:
Съгласно чл.10, ал.3 от ЗДДФЛ, когато паричните доходи са във валута, те се преизчисляват в български левове по курса на Българска народна банка към датата на придобиването им. Доходът се смята за придобит на датата на плащането – при плащане в брой, респективно на датата на заверяване на сметката на получателя на дохода или при получаването на чека – при безналично плащане – чл.11, ал.1, т.1 и т.2 от ЗДДФЛ. Доходът се смята за придобит от физическото лице и когато по негово нареждане или по споразумение между него и платеца, плащането или престацията са получени от трето лице, като за определяне на датата на придобиване се прилагат ал.1 и ал.2 на чл.11 от ЗДДФЛ.
По трети въпрос:
От 1 януари 2007 г. Република България прилага европейските актове за координиране на схеми за социална сигурност, въведени с Регламент (ЕИО) № 1408/71 на Съвета за прилагането на схеми за социална сигурност на наети лица, самостоятелно заети лица и членове на техните семейства, които се движат в рамките на Общността и Регламент 574/72, който определя реда за прилагането му.
Приложимото законодателство се определя в съответствие с разпоредбите на Дял ІІ от Регламент (ЕИО) № 1408/71.
Съгласно чл.14(2)(б)(i) от Регламент (ЕИО) № 1408/71 на Съвета от 14 юни 1971 г. лице, което е обичайно наето на работа на територията на две или повече държави-членки, е подчинено на законодателството на държавата-членка, в която пребивава, ако отчасти упражнява дейността си на тази територия, или ако работи за няколко предприятия или няколко работодатели, чиито седалища или места на стопанска дейност се намират на територията на различни държави-членки.
Видно от изложеното в запитването, работите в България за български работодатели във Великобритания за британски работодател. Режимът на работа е две седмици в България и две седмицивъв Великобритания България. От приложеното Удостоверение относно приложимото законодателство /обр.Е101/, издадено от Националната агенция за приходите, компетентна да определя приложимото законодателство като такова е определено законодателството на Република България. Вследствие от определяне наприложимото законодателство се определя и държавата, в която следва да се превеждат задължителните осигурителни вноски.
Съгласно посоченото координационно правило, лицето следва да остане подчинено на българското законодателство, което е и установено с удостоверение Е101, издадено от компетентната институция в България. Докато не бъде анулирано или обявено за невалидно, това удостоверение Е101, издадено в съответствие с чл.12а от Регламент № 574/72, който определя реда за прилагане на Регламент (ЕИО) № 1408/71, е задължително както за институцията във Великобритания компетентна да определя приложимото законодателство съобразно разпоредбите на Дял ІІ от Регламент (ЕИО) № 1408/71, така и за британскияработодател, наел на работа българския гражданин.
Предвид цитираните разпоредби, спрямо лице, което упражнява трудова заетост (което по смисъла на регламента е наето лице) на територията на две или повече държави членки, ще е приложимо законодателството на държавата-членка, на която то пребивава и всички вноски за социална сигурност ще се плащат в тази страна, съгласно нейното законодателство.
Във Вашия случай британския работодател е необходимо да се информира какви са задълженията му на осигурител във връзка с осигуряването по националното законодателство. В съответствие с българското осигурително законодателство се определят: осигурените социални рискове (схемите за социална сигурност); осигурителния доход; размера на дължимите осигурителни вноски; разпределението на осигурителните вноски между осигурител и осигурено лицеи реда за внасяне на осигурителните вноски.

Оценете статията

Вашият коментар