прилагането на чл.26 от ЗДДС и Наредба № Н-18/13.12.2006 г. на МФ за регистриране и отчитане на продажби в търговските обекти чрез фискални устройства от наемодател, във връзка с доходите от наем по З

1_29/08.03.2011 г.
ЗДДФЛ чл.44,45 и 50
ЗДДС чл.26, 114 и 123
Наредба № Н-18/2006 г. чл.4
относно: прилагането на чл.26 от ЗДДС и Наредба № Н-18/13.12.2006 г. на МФ за регистриране и отчитане на продажби в търговските обекти чрез фискални устройства от наемодател, във връзка с доходите от наем по ЗДДФЛ.
По повод Ваше запитване, постъпило в дирекция „ОУИ” – …………., с вх. №,изразяваме следнотостановище :
Съгласно описаната фактическа обстановка упражнявате свободна професия „нотариус” и сте регистрирана за целите на ЗДДС. Като физическо лице притежавате недвижим имот, който отдавате под наем на предприятие. За получения наем внасяте дължимия ДДС, като издавате фактура и фискален бон при плащане в брой от наемателя.
Във връзка приложението на чл.44 от Закона за облагане на доходите на физическите лица /ЗДДФЛ/ от 01.01.2011 г., относно авансовия данък, който следва да се удържа от предприятието при изплащане на наема, поставяте следните въпроси:
1.След като авансовият данък удържан от наемателя по реда на чл.44 от ЗДДФЛ не постъпва в патримониума ми, трябва ли да издам фактураи върху коя сума да начислявам ДДС?
2.Ако трябва да издам фактура, като в данъчна основа е включен и удържания авансов данък по реда на чл.44 от ЗДДФЛ, трябва ли да издам и фискален бон и как ще се отрази това на касовата наличност?
3.Ако сумата от наемната вноска, намалена с удържания авансов данък по реда на чл.44 от ЗДДФЛ е постъпила по банков път, как ще се осчетоводи липсващата сума?
4.Кой от двата документа следва да осчетоводи наемателя – данъчната фактура издадена от наемодателя или сметката за изплатени суми издадена от него по реда на чл.45, ал.4 от ЗДДФЛ?
По първи и втори въпрос:
Съгласно чл.26, ал.1 и 2 от ЗДДС данъчната основа е стойността, върху която се начислява или не се начислява данъкът в зависимост от това, дали доставката е облагаема или освободена. Данъчната основа се определя на базата на всичко, което включва възнаграждението, получено от или дължимо на доставчика във връзка с доставката, от получателя или от друго лице. Посочената разпоредба не е изменяна към настоящия момент през 2011 г., поради което ако размерът на възнаграждението по сключения договор за наем е същото както през 2010 г., то формираните данъчна основа и размер на данък в издадените фактури по чл.114, ал.1 от ЗДДС ще са идентични и през настоящата 2011 г. Удържането на авансов данък от наемателя е обстоятелство, неотносимо към формирането на данъчна основа по ЗДДС.
Данъкът по чл.44, ал.4 от ЗДДФЛ, който предприятието удържа при изплащането на наема и превежда по сметка на съответната ТД на НАП, представлява авансов удържан от Вашия доход данък, който може да приспаднете от годишното си данъчно задължение по ЗДДФЛ. Този авансов данък по ЗДДФЛ представлява данък, който се удържа от полагащото Ви се наемно възнаграждение и не може да се твърди, че същият не е част от дължимото възнаграждение по договора.
Съгласно чл.2, т.3 от Търговския закон /ТЗ/, не се смятат за търговци лицата извършващи хотелиерски услуги чрез предоставяне на стаи в обитаваните от тях жилища. Видно от чл.4, т.6 от Наредба № Н-18/13.12.2006 г. за регистриране и отчитане на продажби в търговски обекти чрез фискални устройства /ФУ/, не е задължено да регистрира извършваните от него продажби в търговски обект чрез ФУ лице, което извършва дейност на наемодател – физическо лице, което не е търговец по смисъла на ТЗ, включително отдаващ под наем складови помещения. В този смисъл, ако отговаряте на изискванията на посочените разпоредби, не сте задължена да издавате фискална касова бележка от ФУ. В този случай, когато предприятието платец на дохода от наем, определи и удържи авансов данък по реда на чл.44, ал.4 от ЗДДФЛ и издаде „сметка за изплатени суми и служебна бележка” съгласно чл.45, ал.4 от с.з., на основание чл.9, ал.3 от ЗДДФЛ, наемодателят не е задължен да издава документ съдържащ реквизитите по чл.7, ал.1 от Закона за счетоводството /ЗСч/ за придобития доход от наем. Горното не важи за физически лица – търговци по смисъла на ТЗ, които формират облагаем доход по реда на чл.26, ал.7 от ЗДДФЛ /доходи от стопанска дейност като едноличен търговец / и декларират придобитите през годината доходи в Приложението за доходи от стопанска дейност като едноличен търговец в ГДД по чл.50 от с.з.
В заключение, считайте издадената от Вас фактура, като документ удостоверяващ извършената услуга, а сметката за изплатените суми издадена от предприятието, като документ удостоверяващдължимия авансов данък и облагаемия доход.
По третият въпрос:
Счетоводни записвания по ЗСч са длъжни да водят предприятията, а именно: търговците по смисъла на ТЗ; юридическите лица, които не са търговци, бюджетните предприятия, неперсонифицираните дружества, търговски представителства и чуждестранните лица, осъществяващи стопанска дейност на територията на страната чрез място на стопанска дейност – чл.1, ал.2 от ЗСч. Както посочихме по горе, само облагаемият доход от стопанска дейност на физическо лице, което е търговец по смисъла на ТЗ, но не е регистрирано като едноличен търговец е формираната по реда на Закона за корпоративното подоходно облагане /ЗКПО/ данъчна печалба – чл.26, ал.7 от ЗДДФЛ.
Местните физически лица, упражняваващи свободна професия регламентирана в §1, т.29 от ДР на ЗДДФЛ и придобили доходи от наем или от друго възмездно предоставяне за ползване на права или имущество по реда на чл.31 от ЗДДФЛ,не са длъжни да водят счетоводство. Издаването на фактури по ЗДДС само по себе си не представлява „водене на счетоводство“, а документиране на извършвани доставки съгласно императивни разпоредби на закона. В чл.123, ал.1 от ЗДДС е записано, че регистрираните лица следва да водят счетоводна отчетност, която е достатъчна за установяване на задълженията по ЗДДС от органите по приходите.
По четвъртият въпрос:
Относно поставените въпроси, касаещи трето лице/Вашия наемател/ – съгласно утвърдените правила за работа на НАП отговор не се предоставя в случай, че подателят не поставя въпрос за своите задължения, а за друго задължено лице. В този случай становище може да се изрази ако въпросите са поставени от съответното заинтересовано лице или от упълномощено такова и се съдържат идентифициращите за подателя и упълномощеното лице данни: за физическите лица – трите имена, ЕГН или личен номер на чужденец и постоянен адрес, а за останалите регистрирани в регистър Булстат лица – наименованието /фирмата/ на лицето, ЕИК по Булстат, адрес на управление и адреса за кореспонденция по чл.28 от ДОПК.

Оценете статията

Вашият коментар