ЗДДФЛ – чл.24, ал. 2, т. 8
ОТНОСНО: Данъчно третиране по ЗДДФЛ на изплатено обезщетение при пенсиониране
В отговор на отправено от Вас писмено запитване, постъпило в Дирекция „Обжалване и данъчно-осигурителна практика“ – …с вх. № …/27.03.2015 г., Ви уведомяваме за следното:
Според изложеното в запитването, в КТД на детските градини в гр. … е предвидено изплащането на 2 допълнителни брутни заплати като обезщетение заедно с обезщетението по чл. 222, ал. 3 от КТ при пенсионирането на служителите по трудов договор, които имат най-малко 10 години осигурителен стаж в детската градина.
В тази връзка се поставят следните въпроси:
Следва ли да се облагат с данък върху доходите по Закона за данъците върху доходите на физическите лица /ЗДДФЛ/ допълнително предвидените брутни заплати над максималния размер по чл. 222, ал. 3 от КТ.
Предвид изложената фактическа обстановка и с оглед разпоредбите на ЗДДФЛ изразяваме следното принципно становище:
На основание чл. 222, ал. 3 от КТ при прекратяване на трудовото правоотношение, след като работникът или служителят е придобил право на пенсия за осигурителен стаж и възраст, независимо от основанието за прекратяването, той има право на обезщетение от работодателя в размер на брутното му трудово възнаграждение за срок от 2 месеца, а ако е работил при същия работодател през последните 10 години от трудовия му стаж – на обезщетение в размер на брутното му трудово възнаграждение за срок от 6 месеца. Обезщетение по тази алинея може да се изплаща само веднъж.
Брутното трудово възнаграждение за определяне на обезщетенията по този раздел на КТ е полученото от работника или служителя брутно трудово възнаграждение за месеца, предхождащ месеца, в който е възникнало основанието за съответното обезщетение, или последното получено от работника или служителя месечно брутно трудово възнаграждение, доколкото друго не е предвидено, съгласно разпоредбата на чл.228, ал.1 от КТ.
Съгласно чл. 228, ал. 2 от КТ размерът на обезщетението по чл. 222 се прилага, доколкото в акт на Министерския съвет, в колективен трудов договор или в трудовия договор не са предвидени по-големи размери.
Когато са уговорени по-големи размери на обезщетенията по чл. 222 от КТ, характерът на обезщетението не се променя. То следва правния режим на обезщетението по чл. 222, ал. 3 от КТ, независимо от по-високия му размер.
На основание чл. 24, ал. 2, т. 8 от ЗДДФЛ в облагаемия доход от трудови правоотношения не се включва стойността на обезщетенията по чл. 222, ал. 3 от КТ. Предвид на това, че към писменото запитване не е приложен колективният трудов договор следва да се отбележи, че платецът на доходи трябва да прецени дали възнаграждението, предвидено в КТД се приравнява на обезщетение по чл. 222, ал. 3 от КТ. Ако е приравнено на такова обезщетение, то следва че тази сума не подлежи на данъчно облагане по ЗДДФЛ.
‘