3_5282/07.11.2008г.
ЗДДС, чл. 12, ал. 1;
ЗДДС, чл. 21, ал. 2, т. 1;
ЗДДС, чл. 43;
ЗДДС, чл. 86, ал. 1
Относно: Данъчно третиране по ЗДДС на доставка на услуга „изграждане на православен храм”
Според изложеното в запитването „С” ООДе сключило договор за строителство със Света В митрополия с предмет „изграждане на Православен храм, съгласно одобрени от Община Х инвестиционни проекти и издадено строително разрешение. Във връзка с това, позовавайки се на чл.43 от ЗДДС, се поставя въпроса следва ли при фактуриране на извършените строително-монтажни работи от „С” ООД на Света В митрополия да се начислява данък върху добавената стойност?
При така изложената фактическа обстановка и с оглед разпоредбите на Закона за данък върху добавената стойност (ЗДДС, обн. ДВ, бр.63 от 4 август 2006 г., посл. изм. ДВ, бр.113 от 28.12.2007г.) изразяваме следното становище:
Предвид разпоредбата на чл.12, ал.1 от ЗДДС, облагаема доставка е всяка доставка на стока или услуга по смисъла на чл.6 и 9, когато е извършена от данъчно задължено лице по този закон и е с място на изпълнение на територията на страната, както и доставката, облагаема с нулева ставка, извършена от данъчно задължено лице, освен в случаите, в които този закон предвижда друго.
В конкретния случай „С” ООД, като изпълнител по сделката, извършва строителна услуга на Светата В митрополия, която услуга се състои в изграждане на православен храм. С оглед на това, че храмът се намира на територията на България, приложим е чл.21, ал.2, т.1 от ЗДДС, според който мястото на изпълнение при доставка на услуга, свързана с недвижим имот е мястото, където се намира недвижимият имот. Следователно мястото на изпълнение на извършваната от дружеството услуга е на територията на страната. След като „С” ООД, в качеството си на доставчик по смисъла на чл.11, ал.1 от ЗДДС, е регистрирано по ЗДДС лице, данъкът е изискуем от него по облагаемата доставка на строителната услуга и същият е длъжен да го начисли съобразно разпоредбата на чл.86, ал.1 от ЗДДС.
В Глава четвърта „Освободени доставки и придобивания“ от ЗДДС са регламентирани изчерпателно доставките, които са освободени от облагане с ДДС, но конкретната хипотеза не попада в тези доставки.
Цитираната в запитването разпоредба на чл.43 от ЗДДС, която регламентира освободените доставки свързани с вероизповедания, не е приложима в конкретната фактическа обстановка. Като освободени по силата на тази правна норма са посочени доставките на стоки и извършването на услуги от Българската православна църква и други регистрирани вероизповедания по Закона за вероизповеданията, когато доставката е свързана с осъществяването на тяхната религиозна, социална, образователна и здравна дейност.
Видно от горното регламентът на чл.43 от ЗДДС е приложим по отношение на доставките, по които Българската православна църква се явява доставчик, а не получател по смисъла на чл.11 от ЗДДС.
‘