ОТНОСНО: Данъчно третиране по ЗДДС на плащането в натура на рента;
Съгласно визираната фактическа обстановка в запитването, представляваното от Вас юридическо лице, което е регистрирано по ЗДДС, има за предмет на дейност – производство на земеделска продукция върху арендувани или наети земи, преработване или реализация на същата впоследствие. Земята, която обработвате е 5 000 дка, собственост на много лица с които сключвате договори за съвместно обработване по чл.31, ал.4, т.3 от Закона за кооперациите. За обработваемата земя плащате уговорената рента в натура.
Във връзка с гореизложеното, сте поставили следния въпрос:
Трябва ли да начислявате ДДС върху рентата в натура и на какво основание?
Във връзка с изложената от Вас фактическа обстановка в запитването и предвид съществуващата нормативна уредба, изразявам следното принципно становище:
В хипотезата на отдадена под наем или аренда земя, при която наемното възнаграждение или рента са уговорени в натура (стоки), е налице специфичен случай на доставка, а именно бартер, чието данъчно третиране по смисъла на Закона за данък върху добавената стойност е уредено в чл.130 от същия.
По смисъла на цитираната правна норма, когато е налице доставка, по която възнаграждението (изцяло или частично) е определено в стоки или услуги, се приема, че са налице две насрещни доставки, като всеки от доставчиците се смята за продавач на това, което дава, и за купувач на това, което получава.
Според изложената фактическа обстановка, са налице две насрещни доставки, като едната е отдаването под наем или аренда на земя от съответните физически лица с които имате договори по Закона за арендата; а другата доставка е прехвърлянето на собственост върху съответните стоки и/или услуги като заплащане срещу услугата по отдаването под наем на земята.
Въпросът, който поставяте в запитването е относим към втората доставка, по която Вие сте доставчик, регистрирано по ЗДДС лице. Тъй като не сте посочили в запитването, какъв е видът на стоките, които заплащате в натура на съответните лица, чиято земя обработвате, както и обстоятелството, дали същите са регистрирани по материалния закон, изразеното становище е принципно.
Съгласно разпоредбата на чл.12, ал.1 от материалния закон, облагаема доставка е всяка доставка на стока или услуга по смисъла на чл.6 и 9, когато е извършена от данъчно задължено лице по същия закон и е с място на изпълнение на територията на страната, както и доставката облагаема с нулева ставка, извършена от данъчно задължено лице, освен в случаите, в които този закон предвижда друго. В случаите, в които доставката на стоки и/или услуги попада сред хипотезите на доставки, регламентирани в Глава четвърта от материалния закон, е налице освободена доставка.
Когато е налице облагаема доставка на стоки и/или услуги по смисъла на чл.12, ал.1 от Закона, следва да се определи и от кого ще бъде изискуем данъка по материалния закон. В общия случай на облагаема доставка, съгласно чл.82, ал.1 от Закона, данъкът е изискуем от регистрирано по същия закон лице – доставчик, с изключение на случаите по алинея 4 и 5 на същата правна норма.
В хипотезата на чл.82, ал.5 от Закона, данъкът е изискуем от получателя – регистрирано по същия закон лице, в случаите на доставки чл.163а от Закона. Тази норма се отнася за доставките на стоки и услуги, посочени в приложение № 2, независимо дали доставчикът на стоките и услугите е данъчно задължено или данъчно незадължено лице. Тъй като в Част ІІ на приложение № 2 от материалния закон са посочени стоки като пшеница, ръж, ечемик, овес, царевица и други подобни, посочени с код по Комбинираната номенклатура към Митническата тарифа на Република България, обръщаме внимание, че в случай на доставка на такива стоки като заплащане в натура по визирания в запитването случай, когато получателят по същата е регистрирано по материалния закон лице и доставката е облагаема по смисъла на чл.12, ал.1, данъкът ще е изискуем от него по силата на чл.82, ал.5 от същия нормативен акт.
По отношение на данъчната основа на извършваните доставки по чл.130 от материалния закон, а именно, когато възнаграждението е определено изцяло или частично в стоки или услуги, без страните да са му предали парично изражение, данъчната основа на всяка от съответните доставки към датата на възникване на данъчното събитие е данъчната основа при придобиването или себестойността на
предоставената стока, а в случаите на внос – на данъчната основа при вноса или на направените преки разходи за извършване на предоставената услуга. Когато данъчната основа не може да се определи по този ред, данъчната основа е пазарната цена.
‘