ОТНОСНО: Данъчно третиране по ЗДДС на приходи от хижна дейност и приходи от продажба на билети за вход на природна забележителност;
В горепосоченото запитване сте посочили, че туристическото дружество е регистрирано като сдружение с обществена полезна дейност с наименование „Туристическо дружество …” на основание чл.18 и следващите го от ЗЮЛНЦ. Същото събира приходи от следните дейности:
– хижна дейност и приходи от ресторант;
– приходи от вход на пещерата „…..”.
Пещерата е обявена като природна забележителност, която се отличава със своята научна, културна или естетическа стойност на основание Заповед № 283/ 04.05.1979г., издадена от Комитет за опазване на природната среда при МС.
Въпросите, които поставяте са следните:
1. Следва ли да се начисли ДДС за прихода от пещерата или доставката може да се третира като освободена, съгласно Глава четвърта от Закона?
2. За прихода, който реализирате от хижната и ресторантьорската дейност, следва ли да се начислява ДДС, и ако следва, какъв процент?
3. За продажбата на членски карти и марки, които Ви се предоставят от ЦС на БТС, следва ли да се начислява ДДС?
4. Ако за някоя от двете, посочени по – горе дейности не следва да се начислява ДДС, за колко време назад може да се върнете и да Ви бъде възстановен данъка, и по какъв начин?
Във връзка с поставените от Вас въпроси в запитването, изразяваме следното
принципно становище.
По Първи въпрос:
Освободена доставка по смисъла на чл.42, т.1, б. „г” от материалния закон е продажбата на билети от културни организации и институти по Закона за закрила и развитие на културата за архитектурни, исторически, археологически, етнографски и музейни резервати и комплекси.
В случая на запитването, продажбата на билети за вход към пещерата „…”, би могла да се квалифицира като освободена доставка, при кумулативното спазване на следните две условия:
– продажбата на билетите да се извършва от културни организации и институти по Закона за закрила и развитие на културата;
– пещерата „….” да се определя като архитектурен, исторически, археологически, етнографски или музеен резерват или комплекс.
Тъй като от представените от Вас документи не може да бъде направен еднозначен извод дали тези изисквания са на лице за представляваното от Вас сдружение, предоставеното становище е принципно.
По Втори въпрос:
Съгласно чл.66, ал.2 от Закона, данъчната ставка за настаняване, предоставяно в хотели и подобни заведения, включително предоставянето на ваканционно настаняване и отдаване под наем на места за площадки за къмпинг или каравани, е в размер на 9 на сто.
За целите на прилагане на чл66, ал.2 от ЗДДС, туристическите обекти, в които се извършва настаняването, следва да са категоризирани по ЗТ. Регламентирането на реда и условията за категоризиране е посочено в текстовете на чл.45 до чл.56от същия закон и се отнася за следните туристически обекти:
-средства за подслон – хотели, мотели, вилни и туристически селища;
-местата за настаняване – пансиони, почивни станции, семейни хотели, самостоятелни стаи, вили, къщи, бунгала и къмпинги;
-туристически хижи – туристически хижи, туристически учебни центрове и туристически спални.
Предоставянето на настаняване в некатегоризирани по ЗТ средства за подслон, места за настаняване и туристически хижи, както и в такива, непритежаващи издадено временно удостоверение за открита процедура за категоризиране не следва да се третира като настаняване по смисъла на чл.66, ал.2 от материалния закон, поради което за същото не следва да се прилага намалена данъчна ставка.
Определение на понятието „настаняване” е дадено с текста на т.45 на Параграф 1 от ДР на ЗДДС. „Настаняване” са основни туристически услуги по смисъла на т.69 от допълнителната разпоредба на Закона за туризма с изключение на доставката на обща туристическа услуга от туроператор към пътуващо лице. В обхвата на тази услуга се включват нощувка и хранене, както и транспортни услуги, осъществявани при спазване на изискванията на действащото законодателство в областта на транспорта. За да бъде налице доставка на услуга по настаняване за целите на прилагане на намалената ставка е необходимо във всички случаи да е предоставена нощувка, т.е. доставката по настаняване може да включва освен нощувка, и хранене, и транспортна услуга. Основен елемент на услугата по настаняване е нощувката. Не е допустимо прилагане на намалената ставка, когато в доставката по настаняване не присъства нощувка.
Обръщаме Ви внимание, че във връзка с данъчното третиране на доставки, свързани с туристически услуги, има издадено Указание с Изх. № УК -2 от 10.07.2012г. на , копие от което приложено Ви изпращаме, с оглед правилното прилагане на материалните данъчни норми, във връзка с така изложената фактическа обстановка в горепосоченото запитване.
По Трети въпрос:
По смисъла на чл.44, ал.1, т.3 от Закона за данък върху добавената стойност, доставката на стоки и предоставянето на услуги от организации, които не са търговци, поставящи си цели от политически, синдикален, религиозен, патриотичен, философски, филантропски или граждански характер, в полза на техните членове срещу членски внос, определен в съответствие с правилата на същите тези организации, се счита за освободена доставка. Но в случая, следва да се има предвид, че тези доставки се третират като освободени дотолкова, доколкото не водят до нарушаване на правилата на конкуренция.
Следователно, единствено в хипотезата на чл.44, ал.1, т.3 от Закона, продажбата на членски карти и марки, като форма на събиране на членски внос от членовете на организацията следва да се третира като освободена доставка.
По Четвърти въпрос:
Съгласно разпоредбата на чл.113, ал.1 от материалния закон, всяко данъчно задължено лице – доставчик, е длъжно да издаде фактура за извършената от него доставка на стока или услуга, или при получаване на авансово плащане преди това, освен вслучаите, в които доставката се документира с протокол по чл.117 от същия закон. Когато издаването на фактурата не е задължително на някое от основанията на чл.79, ал.3 от ЗДДС, тя се издава пожелание на доставчика или на получателя, като всяка страна е длъжна да окаже съдействие на другата страната за издаването й.
В случая на запитването, когато за някоя от доставките, които се считат за освободени, е начислен данък , и във връзка със същата е издаден данъчен документ по чл.114 от материалния закон, ще е налице хипотезата на погрешно съставен такъв по смисъла на чл.116, ал.3 от същия нормативен акт. Погрешно съставен данъчен документ се анулира и се издава нов. В случай, че такива документи вече са отразени в отчетните регистри на доставчика или получателя, за самото анулиране са съставя и протокол за всяка от страните, като същият следва да съдържа реквизитите, посочени в текста на чл.116, ал.4 от Закона.
Тъй като съответната корекция на начислен данък върху добавената стойност следва да бъде извършена в периода на нейното установяване, резултатът от същата ще намери отражение в отчетните регистри, в частност – справката – декларация за съответния данъчен период. За същия този период ще се формира резултат за периода, и когато данъчният кредит за същия превишава начисления данък, разликата ще представлява резултат за периода – данък за възстановяване. Регистрираното лице определя само резултата за всеки данъчен период.
Подлежащият на възстановяване данък по чл.88, ал.3 от Закона се прихваща, приспада или възстановява по реда и сроковете, посочени в разпоредбите на чл.92 от същия закон.
‘