2_2161/08.08.2008
ПЗР на ЗДДС, §9, ал.2
ЗДДС, чл.6, ал.2, т.3
ОТНОСНО: Данъчно третиране по ЗДДС при прекратяване/разваляне на договор за лизинг.
С Ваше писмено запитване, постъпило в Дирекция „ОУИ”-Варна, отдел „ДОП” с вх.№ 2008г. поставяте въпроси във връзка с приложението на ЗДДС и Зсч., при следната фактическа обстановка:
„…. ” ООД е сключило договори за покупка на автомобили на лизинг от „…. ” АД, гр….., които дружеството използва за отдаване под наем. Автомобилите са получени през месец ноември 2006г. Договореният срок на изплащане е 3 години, на вноски, съгласно погасителен план. През месец юни 2008г., поради невъзможност за плащане на вноските автомобилите са върнати на лизингодателя.
Поставени са следните въпроси:
1.Как следва да бъдат отписани автомобилите при условие, че не са Ваша собственост и са отразени в сметка 207 Разходи за дълготрайни активи?
2. Какво става с възстановените до този момент частични суми по ДДС по изплатените погасителни вноски?
Предвид така изложената непълна фактическа обстановка изразявам следното принципно становище:
По първия поставенвъпрос Ви уведомяваме, че изразяването на становище по въпроси свързани със Закона за Счетоводството и приложимите Счетоводни стандарти е извън компетентността на приходната администрация.
Независимо от горното, считаме за неправилно отчитането на лизинговите вноски в счетоводна сметка 207 Разходи за дълготрайни активи. В случая следва да имате предвид основните изисквания за начина на счетоводно отчитане и оповестяване на лизинговите договори определени в Счетоводен стандарт № 17 – Лизинг, съответно в Международен счетоводен стандарт17 – Лизинг, Счетоводен стандарт №8 – Нетни печалби или загуби за периода, фундаментални грешки и промени в счетоводната политика, както и разпоредбите на част първа, глава дванадесета „Счетоводни грешки” от ЗКПО.
По втория поставен въпрос: Предвид непълно описаната в запитването фактическа обстановка, както и липсата на информация относно, условията на сключения от дружеството договор за лизинг и липсата на данни с оглед приложимостта на §9, ал.2 от ПЗР на ЗДДС /в сила от 01.01.2007г./,изразявам следното принципно становище:
Ако договора за лизинг е сключен през 2006г. следва да се има предвид, че в Преходните и заключителни разпоредби на ЗДДС /в сила от 01.01.2007г./ е регламентиран реда за заварените, преди влизане в сила на новия ЗДДС, договори за финансов лизинг. Съгласно §9 от ПЗР на ЗДДС, когато при условията на договор за финансов лизинг стоките са фактически предоставени преди влизането в сила на закона – 01.01.2007г., всяко следващо плащане /погасителна вноска/ по този договор, дължимо след влизането в сила на този закон, се смята за отделна доставка, данъчното събитие на която възниква на по-ранната от двете дати – датата на плащането или датата, на която то е станало дължимо. За прилагането на тази разпоредба е необходимо в едномесечен срок от влизане в сила на новия закон доставчика да подаде до ТД на НАП по регистрацията си опис, с посочената в закона информация. За договори, които не са включени в този опис, се смята, че на датата на влизане в сила на закона лицето извършва доставка по чл.6, ал.2, т.3 от ЗДДС, данъчната основа на която е равна на сумата от вноските, дължими след влизането в сила на новия закон, без дължимия за тях данък.
Предвид посочените разпоредби, данъчното третиране на договора за лизинг сключен през 2006г., който отговаря на условието на чл.6, ал.2, т.3 от ЗДДС, а именно, в същият изрично е предвидено прехвърляне на правото на собственост върху стоката е следното:
Ако доставчикът на стоката по договор за финансов лизинг, се е възползвал от правото по §9, ал.2 от ЗДДС, т.е. подал е регистрационен опис в ТД на НАП в едномесечен срок от влизането в сила на новия ЗДДС, тогава същият продължава да начислява ДДС върху всяко следващо плащане/погасителна вноска/, като данъчното събитие настъпва на по-ранната от двете дати – датата на плащането или на датата, на която то е станало дължимо. В тази хипотеза, действащият ЗДДС не изисква, лизингополучателят да начислява ДДС при прекратяване на договора за финансов лизинг, нито да извършва корекции на ползвания данъчен кредит.
В случай, че доставчикът/лизингодателя не се е възползвал от правото по §9, ал.2 от ЗДДС, то тогава по силата на ал.3 от същата разпоредба се приема, че към 01.01.2007г. е извършил доставка чл.6, ал.2, т.3 от ЗДДС, данъчната основа на която е равна на сумата от вноските, дължими след влизането в сила на новия закон, без дължимия за тях данък. В тази хипотеза при прекратяване или разваляне на договора за лизинг по чл.6, ал.2, т.3 от ЗДДС доставчикът/лизингодателят издава кредитно известие за разликата между данъчната основа на доставката по чл.6, ал.2, т.3 от ЗДДС и сумата, която задържа въз основа на договора, без данъка по този закон /чл.115, ал.6 от ЗДДС/. Съгласно чл.78 от ЗДДС при изменение на данъчната основа на доставката, лизингополучателя, регистрирано по ЗДДС лице е длъжно да коригира размера на ползвания данъчен кредит, като отрази документа по чл.115 от закона /кредитното известие/ в дневника за покупките и в справката декларация за съответния данъчен период.
Ако договорът за лизинг, сключен през 2006г. не отговаря на условието на чл.6, ал.2, т.3 от ЗДДС, а именно в договора за лизинг е уговорена само опция за прехвърляне на собствеността върху стоката. Счита се, че в един договор за лизинг е налице опция,когато за прехвърлянето на собствеността се изисква изрично волеизявление на лизингополучателя и допълнително заплащане, различно от дължимите вноски по договора /чл.12, ал.5, изречение второ от ППЗДДС/.В този случай, всеки период за който е уговорено плащане, се смята за отделна доставка, данъчното събитие за която възниква на датата, на която плащането е станало дължимо. Когато, преди да е възникнало данъчното събитие се извърши плащане по доставката, данъкът става изискуем при получаване на плащането. /чл.12, ал.3 и ал.4 от ППЗДДС/. При прекратяване на договора за лизинг в тази хипотеза, за лизингополучателят не възниква задължение заизвършване корекции на ползвания данъчен кредит.
‘