Данъчно третиране при прехвърляне на предприятие на едноличен търговец чрез сделка по чл.15 от Търговския закон. Регистриране и отчитане на продажбите в търговския обект на прехвърленото предприятие.&

Изх. № 24-34-699
Дата: .…………… .2007 г.
ДО
Г-ЖА ………………………..,
………………………………
ОТНОСНО: Данъчно третиране при прехвърляне на предприятие на едноличен търговец чрез сделка по чл.15 от Търговския закон. Регистриране и отчитане на продажбите в търговския обект на прехвърленото предприятие.
УВАЖАЕМА ГОСПОЖО …………..,
В отговор на Ваше писмено запитване, постъпило в Дирекция „Обжалване и управление на изпълнението“ – София и препратено по компетентност в Дирекция „Данъчно-осигурителна методология“ на Националната агенция за приходите (вх. № 24-34-699/14.08.2007 г.), Ви уведомявам следното:
1. Данъчното третиране на доходите от прехвърляне на предприятие на едноличен търговец е уредено в Закона за данъците върху доходите на физическите лица (ЗДДФЛ) в зависимост от начина, по който е осъществено прехвърлянето – без заличаване на едноличния търговец от търговския регистър или със заличаване на едноличния търговец от търговския регистър.
На основание чл.26, ал.1 от ЗДДФЛ, при прехвърляне на предприятието на едноличния търговец без заличаване на едноличния търговец от търговския регистър финансовият резултат от прехвърлянето се включва при определянето на облагаемия доход от стопанската дейност като едноличен търговец. Съгласно същата разпоредба, облагаемият доход от стопанска дейност като едноличен търговец е данъчната печалба, формирана по реда на Закона за корпоративното подоходно облагане.
Когато доходите на едноличния търговец са от осъществяване на патентна дейност, облагаемият доход се декларира в годишната данъчна декларация, но не участва при формирането на общата годишна данъчна основа (чл. 14 и чл.50. ал. 1. т.2 от ЗДДФЛ).
Доходите от прехвърляне на предприятието на едноличния търговец със заличаване на едноличния търговец от търговския регистър са в обхвата на доходите от прехвърляне на права или имущество. Съгласно чл.ЗЗ. ал.10 от ЗДДФЛ облагаемият доход при прехвърляне на предприятието на едноличния търговец със заличаване на едноличния търговец от търговския регистър е положителната разлика между определената с договора продажна цена и собствения капитал на предприятието. По смисъла на ЗДДФЛ “собствен
1
капитал на предприятието“ е „разликата между балансовата стойност па активите и балансовата стойност на пасивите на предприятието“ (§ 1. т.32 от ДР). На основание чл. 11. ал.4 от ЗДДФЛ доходът от прехвърлянето на предприятието се смята за придобит на датата на съдебното решение за прехвърлянето със заличаване на едноличния търговец.
Съгласно чл.50 във връзка с чл.14, ал.1 ЗДДФЛ придобитите през данъчната година доходи от прехвърляне на права или имущество се декларират в годишната данъчна декларация и се облагат с данък върху общата годишна данъчна основа.
Необходимо е да се има предвид, че и в двете от гореизложените хипотези при прехвърляне на предприятие на едноличен търговец, доходите от дейността на което се облагат с окончателен годишен (патентен) данък, е налице прекратяване на осъществяването на съответната патентна дейност от едноличния търговец. На основание чл.40, ал.4 от ЗДДФЛ, когато патентната дейност се прекратява през течение на годината, данъкът се определя пропорционално на броя на тримесечията на извършване на дейността, включително тримесечието на прекратяване на дейността. Данъкът за „средства за подслон и места за настаняване“ и за „заведения за хранене и развлечения“ е дължим в годишен размер.
На основание чл.59, ал.2 и чл.60, ал.2 от ЗДДФЛ всички промени в обстоятелствата, свързани с определянето на окончателния годишен (патентен) данък, се декларират с данъчна декларация, която се подава в 7-дневен срок от настъпването на обстоятелствата. Декларацията се подава в териториалната дирекция на Националната агенция за приходите по постоянния адрес на физическо лице – едноличен търговец, носител на задължението за данъка (чл.60, ал.2 от ЗДДФЛ).
2. Изкупуването от ЕООД на предприятието на едноличен търговец по реда на чл.15 от ТЗ представлява „бизнескомбинация придобиване“, за която са приложими разпоредбите на Счетоводен стандарт /СС/ №22 „Отчитане на бизнескомбинации“. Съгласно т.3.1. от стандарта, бизнескомбинация, която представлява придобиване, се отчита във финансовите отчети, като се прилага счетоводният метод на покупко-продажбата. Придобитите активи и пасиви се признават в придобиващото предприятие /ЕООД/ поотделно към датата на придобиването, когато се очаква да възникнат бъдещи икономически изгоди и когато могат надеждно да се оценят. Съгласно т.4.2. от СС 22 първоначалната стойност при придобиването се определя на базата на свързаните с придобиването разходи, които могат да представляват:
а) заплатената от придобиващото предприятие парична сума и/или парични
еквиваленти – по тяхната справедлива стойност;
б) справедливата стойност на активите, с които е заплатило придобиващото
предприятие, към датата на размяната им;
в) извършените от придобиващото предприятие разходи, които пряко се отнасят до
придобиването и които могат да бъдат: разходи за възнаграждения, командировки и други
на счетоводители, юристи, оценители, посредници, представители, консултанти и други,
свързани с осъществяване на придобиването; разходи, свързани с издаването на документи
за придобиването, като такси, вноски, регистрации, разрешения, лицензни и т.н.; финансови
разходи, свързани с придобиването, като комисиони, гаранции, акредитиви, залози, преводи
идруги: частотадминистративнитеразходи, която може прякодасе припише на
придобиването, и др.
Всяко превишение на първоначалната стойност на придобиването над стойността па нетните активи, получена от справедливите стойности на придобитите разграничими активи и пасиви, се отчита в придобиващото предприятие като положителна репутация. Положителната репутация се отразява в актива на баланса на придобиващото предприятие като търговска репутация – положителна величина, /т.6.1.и г.6.2. от СС 22/ и същата се амортизира по време на полезния й живот. Амортизацията за всеки период се признава за счетоводен разход на придобиващото предприятие.
Всяко превишение на стойността на нетните активи, получена от справедливите стойности на придобитите разграничими активи и пасиви в придобиващото предприятие
над първоначалната стойност на придобиването. се отчита като отрицателна репутация. Отрицателната репутация се отразява в актива на баланса на придобиващото предприятие като търговска репутация – отрицателна величина, намалена с начислената амортизация. Когато отрицателната репутация не може да бъде определена като разграничими очаквани бъдещи загуби и разходи, установени надеждно към датата на придобиване, тя се отчита като приход в отчета за приходите и разходите. В т.7.3.. 7.4. и 7.5. от СС 22 са определени и други случаи, при които отрицателната репутация, получена в резултат на придобиването следва да се отчете като приход в отчета за приходите и разходите.
С оглед на горното, можем да обобщим, че продажбата на предприятие по чл. 15 от Търговския закон следва да бъде отчетена счетоводно, в съответствие с разпоредбите на СС 22 „Отчитане на бизнескомбинации“. Облагането на придобиващото предприятие /в случая ЕООД/ се извършва по общия ред на Закона за корпоративното подоходно облагане /ЗКПО/.
Необходимо е да се имат предвид и следните разпоредби от ЗКПО, отнасящи се продажба на предприятие по чл. 15 от Търговския закон /ТЗ/: о Дата на преобразуване за данъчни цели е датата на вписване на преобразуването в
търговския регистър /чл. 113 от ЗКПО/.
о Ако в резултат на бизнес комбинацията възникне репутация, то същата не е данъчен амортизируем актив. Формираните загуби от обезценка нарепутация и при отписването и, не се признават за данъчни цели на основание чл. 49 от ЗКПО. о Правоприемникът, в случая ЕООД, не може да пренася данъчните загуби, формирани от отчуждителя,вслучая ЕТ,кактои неможе да признава за данъчницели непризнатите разходи за лихви при отчуждителя от прилагане на режима на слабата капитализация /чл.119, ал. 2 и чл.120, ал.2 от ЗКПО/.
о Правоприемникът е солидарно отговорен за данъчните задължения на отчуждителя до размера на получените права /чл.124, ал.2 и ал.З от ЗКПО/.
3. Съгласно чл. 118, ал. 1 от закона за данък върху добавената стойност всяко регистрирано и нерегистрирано по този закон лице е длъжно да регистрира и отчита извършените от него доставки/продажби в търговски обект чрез издаване на фискална касова бележка от фискално устройство, независимо дали е поискан друг данъчен документ. Разпоредбата на чл. З от Наредба № Н-18/2006 г. на министъра на финансите задължава всяко лице да регистрира и отчита извършваните от него продажби на стоки или услуги във или от търговски обект чрез издаване на фискална касова бележка от фискално устройство (ФУ), освен когато плащането се извършва по банков път.
Във фискалната памет на устройството се въвежда БУЛСТАТ номера на задължено лице извършващо продажбите.
Лица са длъжни да монтират, въведат в експлоатация и използват регистрирани в компетентната териториална дирекция на Националната агенция за приходите (ТД на НАП) ФУ от датата на започване на дейността на обекта.(чл. 7, ал. 1 от наредбата)
ЗАМ.
/КР.СТЕФАНОВ/

Оценете статията

Вашият коментар