2_ 1050/08.08.2013г.
ОТНОСНО: данъчно третиране прилагането на чл.16, ал.2, т.3 от Закона за корпоративното подоходно облагане /ЗКПО/ при предоставяне на заем на дружество-несвързано лице.
Представляваното от Вас дружество ще предостави заем на друго дружество. Заемодателят и заемателят не са свързани лица, съгласно информацията в запитването. В тази връзка отправяте следните въпроси:
1. Задължително ли е договарянето на лихва между двете дружества.
2. Какъв следва да е размера на лихвата.
В запитването е посочено, че юридическите лица, между които ще се осъществи предоставянето на заемни финансови средства не са свързани лица. В тази връзка, Ви обръщаме внимание, че „свързани лица”, съгласно § 1, т.13 от ДР на ЗКПО, са тези лица, които попадат в обхвата на§ 1, т. 3 от ДР на ДОПК.
Търговският закон допуска предоставяне на заемни средства без договаряне на лихва. Доколкото това са граждански правоотношения, Националната агенция за приходите нее компетентна да тълкува договорните взаимоотношения между страните, договарящи предоставяне на финансови средства.
Изхождайки от горното, настоящото становище съдържа разяснение само от гледна точка на действащото към момента данъчно-осигурително законодателство.
Данъчният материален закон /ЗКПО/, за целите на определяне на данъчната основа за начисляване на корпоративен данък, съдържа специални разпоредби в глава четвърта /чл.15-17/, касаещи данъчното третиране насделките и взаимоотношенията, насочени към отклонение от данъчно облагане.
По смисъла на ЗКПО, получаването или предоставянето на кредити с лихвен процент, отличаващ се от пазарната лихва към момента на сключване на сделката, включително в случаите на безлихвени заеми или друга временна безвъзмездна финансова помощ, както и опрощаването на кредити или изплащането за своя сметка на кредити, несвързани с дейността, се смята за отклонение от данъчно облагане – чл.16, ал.2, т.3. А съгласно ал.1 на същия член, когато една или повече сделки, включително между несвързани лица, са сключени при условия, чието изпълнение води до отклонение от данъчно облагане, данъчната основа се определя, без да се вземат под внимание тези сделки, някои техни условия или тяхната правна форма, а се взема под внимание данъчната основа, която би се получила при извършване на обичайна сделка от съответния вид по пазарни цени и насочена към постигане на същия икономически резултат, но която не води до отклонение от данъчно облагане.
От цитираните разпоредби следва, че ако при предоставянето на заема между двете дружества не е уговорена лихва или тя е различна от пазарния лихвен процент, това ще се счита за отклонение от данъчно облагане, защото такава търговска практика между несвързани лица не е обичайна. В този случай, за данъчни цели следва да бъде определена пазарна лихва в съответствие с определението, дадено в § 1, т. 32 от ДР на ЗКПО.
Размерът на пазарната лихва се определя според условията на пазара, като се отчитат всички количествени и качествени характеристики на сделката – форма, размер и валута на предоставените средства, срок на предоставянето им, вид, размер и ликвидност на обезпечението, кредитният риск и други рискове, свързани със сделката, профил на кредитополучателя или лизингополучателя, както и всички други условия и обстоятелства, влияещи върху размера на лихвата.
Видно от горното, при определяне размера на пазарната лихва следва да се съобразите и анализирате редица фактори, действия, които са извън обхвата на настоящото разяснение.
Следва да имате предвид, че при извършване на последващ данъчен контрол по реда на чл.110 от ДОПК, според конкретната фактическа обстановка и съответните доказателства, органите по приходите ще преценят доколко законосъобразно е определена данъчната основа по ЗКПО за съответния отчетен период.’