.№ 26-Б-104
Дата: 27.04.2011 год.
ЗКПО, чл. 26, т. 7;
ЗКПО, чл. 31;
ДОПК, чл. 19;
ДОПК, чл. 216.
Относно: Данъчно третиране съгласно Закона за корпоративното подоходно облагане(ЗКПО) и Данъчно-осигурителния процесуален кодекс (ДОПК) на безвъзмездно прехвърляне на имущество в полза на държавата
Във връзка с поставените въпроси във Ваше писмо, постъпило в ЦУ на НАП с вх. № 26-Б-104/21.05.2010 г., изразявам следното становище:
Според описаните в запитването Ви обстоятелства на 04.03.2009 г. е издадено Решение № ………. на Министерския съвет за придобиване от българската държава чрез дарение от „………….” ЕООД на имущество, обявяването му за имущество – публична държавна собственост, и за безвъзмездното му предоставяне за управление на ДП „…….”. Със същото решение, на министъра на транспорта е възложено да сключи договор с „……..” ЕООД за безвъзмездно придобиване в полза на държавата на въпросното имущество.
„………” ЕАД е едноличен собственик на капитала на„……..” ЕООД.
Във връзка с описаната фактическа обстановка са поставени въпроси относно данъчното третиране по реда на ЗКПО на разходите, произтичащи от безвъзмездното прехвърляне на имуществото, както и относно отговорността на управителите на „……” ЕООД по чл. 19, ал. 2 от ДОПК, съответно намира ли приложение разпоредбата на чл. 216, ал. 1 от същия кодекс.
1. Относно прилагането на ЗКПО:
Казано най-общо, за да бъде даден разход признат за данъчни цели, той следва да е свързан с дейността, да е документално обоснован и да не попада в изрично изброените от ЗКПО хипотези, при които възниква данъчна постоянна или данъчна временна разлика.
В конкретния случай се касае за счетоводен разход от безвъзмездно прехвърляне на имущество. Размерът на отчетения разход следва да е равен на балансовата стойност на отписаното имущество, а не на пазарната му стойност, както сте посочили в запитването си.
Данъчното третиране на разходите за дарения е регламентирано в чл. 26, т. 7 и чл. 31 от ЗКПО, където е постановено, че тези разходи са или изцяло непризнати за данъчни цели или се признават частично в зависимост от статута на надареното лице и наличието на счетоводна печалба при дарителя.
В конкретния случай обаче тези разпоредби няма да намерят приложение, защото разходът е направен от „……….” ЕООД в ситуация на непреодолима сила.
Според правната теория непреодолимата сила, като юридически факт, означава събитие, което предизвиква последваща невъзможност на престацията или последваща невъзможност да се изпълни задължението, което не се дължи на причини, за които длъжникът отговаря. Невъзможността може да бъде както физическа, така и юридическа, като юридически невъзможно е изпълнението, когато неговото извършване е невъзможно или непозволено по действащото право. Актове на държавни органи, въвеждането на последващи разрешителни и лицензионни режими или последващи нормативни изисквания за упражняването на една дейност, могат да доведат до юридическа невъзможностда се изпълни едно задължение и да се възприемат като непреодолима сила. В описания от Вас случай по силата на акт на държавен орган определено имущество следва да бъде прехвърлено безвъзмездно на държавата, т.е. за „…………” ЕООД е налице обективна невъзможност да се разпореди с това имущество по друг начин.
Аргумент в полза на признаването на разходи, отчетени в резултат на непреодолима сила, е и разпоредбата на чл.28, ал. 1 от ЗКПО, съгласно която не се признават за данъчни цели счетоводните разходи от липси на дълготрайни и краткотрайни активи, с изключение на произтичащите от непреодолима сила.
2. Относимост на чл.19 и чл.216 от ДОПК:
Чл.19 от ДОПК урежда възможност за търсене на субективна отговорност на управителите и членовете на органи на управление на задълженото лице при определени обстоятелства, сред които е и безвъзмездно отчуждаване на имущество на задължено лице, довели до невъзможност на задълженото лице да погаси публичните си задължения. Субективната отговорност предполага воля на представляващото лице, управител или органа управление, да се разпореди с имуществото на задълженото лице, в резултат на което е увреден фиска. В настоящия случай за представляващите „……….” ЕООД е налице обективна невъзможност да се разпоредят с това имущество по друг начин, което изключва субективния елемент при взимане на решение и поради това обосновава неприложимост на чл.19 от ДОПК.
Съгласно чл.216 от ДОПК съдът може да обяви за недействителни по отношение на държавата, сключените след датата на установяване на публичното задължение безвъзмездни сделки с имуществени права на длъжника, съответно след връчването на заповедта за възлагане на ревизия, ако в резултат на ревизията са установени публични задължения. Обявяването за относително недействителни спрямо държавата на конкретните сделки може да бъде постановено по искане на публичния изпълнител. Смисълът на тази разпоредба е да се препятства възможността държавата да не може да събере дължимите й публични вземания. В конкретния случай държавата разпорежда на „………..” ЕООД да извърширазпоредителни сделки с част от имуществото си, с оглед извършена с Решение № …… на Министерския съвет преценка за целесъобразност за управление на това имущество и трасформирането му в публична държавна собственост. Публичният изпълнител представлява държавата по отношение на правомощията на държавата като кредитор да събере дължимите й публични вземания. Доколкото обаче в конкретния случай именно държавата е взела решение за разпореждането и е задължила „……..” ЕООД да го извърши по конкретно определен начин, считам, че държавата е дала приоритет на преценката си за управление и разпореждане с конкретното имущество пред възможността да не събере като кредитор дължимите й публични вземания.
ИЗПЪЛНИТЕЛЕНДИРЕКТОР НА
НАЦИОНАЛНАТА АГЕНЦИЯ ЗА
ПРИХОДИТЕ:
/КРАСИМИР СТЕФАНОВ /’