20-00-477/07.12.2010 г.
ЗДДС, чл.14, ал.1
чл.20, ал.1 и ал.2
чл.98, ал.1и ал.2
чл.100, ал.1
чл.113, ал.3, т.1
чл.118, ал.1
В Дирекция ОУИ … е постъпило Ваше писмено запитване с вх. № 20-00-477/18.08.2010 г. относно данъчното третиране на дистанционни продажби (чл.14 от ЗДДС).
Предвид изложената в запитването фактическа обстановка и относимата към зададените въпроси нормативна уредба изразявам следното становище:
Разпоредбата на чл.14, ал.1от ЗДДС регламентира, че дистанционна продажба е доставката на стоки, за която са налице едновременно следните условия:
1. стоките се изпращат или транспортират от или за сметка на доставчика от територията на държава членка, различна от тази, в която транспортът приключва;
2. доставчикът на стоките е регистриран за целите на ДДС в държава членка, различна от тази, в която транспортът приключва;
3. получател по доставката е лице, което не е задължено да начисли ДДС при вътреобщностно придобиване на стоката в държавата членка, където транспортът приключва;
4. стоките:
а) не са нови превозни средства, или
б) не се монтират и/или инсталират от или за сметка на доставчика, или
в) не са предмет на специален ред за облагане на маржа на цената за стоки втора употреба, произведения на изкуството, предмети за колекции и антикварни предмети.
В чл.20, ал.1 от ЗДДС е указано, че мястото на изпълнение на доставка на стоки при условията на дистанционна продажба по чл.14 е на територията на държавата членка, където транспортът приключва, когато са налице едновременно следните условия:
1. доставчикът е регистрирано по този закон лице на основание, различно от това за регистрация за вътреобщностно придобиване;
2. извършените от лицето по т.1 доставки при условията на дистанционна продажба за държава членка надвишават за текущата календарна година или са надвишили за предходната календарна година сумата, определена в законодателството на тази държава членка.
Също така, чл.20, ал.2 от ЗДДС регламентира, че мястото на изпълнение на доставка на стоки при условията на дистанционна продажба е на територията на страната, когато са налице едновременно следните условия:
1. доставчикът е регистрирано за целите на ДДС лице в друга държава членка;
2. извършените доставки при условията на дистанционна продажба за територията на страната надвишават за текущата календарна година или са надвишили за предходната календарна година сумата 70 000 лв.
В запитването е посочено, че юридическото лице … е регистрирано на основание чл.100, ал.1 от ЗДДС, като извършваните от него доставки не надвишават определеният праг съгласно чл.20, ал.2 от ЗДДС.
В тази връзка, в чл.100, ал.3 от ЗДДС е посочено, че всяко данъчно задължено лице може да се регистрира по този закон независимо от сумата по чл.20, ал.2, т.2, когато е уведомило данъчната администрация на държавата членка, където е регистрирано за целите на ДДС, че желае дистанционните продажби, които извършва, да са с място на изпълнение на територията на страната.
Следва да имате предвид, че чл.98, ал.1 от ЗДДС регламентира, че на регистрация по този закон подлежи всяко данъчно задължено лице, което извършва доставка на стоки с място на изпълнение на територията на страната съгласно чл.20 при условията на дистанционна продажба по чл.14.
Относно редът за регистрация, в ал.2 на чл.98 от ЗДДС е посочено, че за лицата по ал.1 възниква задължение за подаване на заявление за регистрация по този закон не по-късно от 7 дни преди датата на възникване на данъчното събитие за доставката, с която общата стойност на дистанционните продажби през текущата година надхвърля сумата по чл.20, ал.2, т.2. Доставката по изречение първо подлежи на облагане с данък по този закон.
Що се касае до документалното обосноваване на извършваните операции, следва да имате предвид, че на основание чл.113, ал.1 от ЗДДС всяко данъчно задължено лице-доставчик, е длъжно да издаде фактура за извършената от него доставка на стока или услуга или при получаване на авансово плащане преди това освен в случаите, когато доставката се документира с протокол по чл.117. Изискванията към съдържанието на фактурите са посочени в чл.114 от ЗДДС и чл.78 от ППЗДДС.
Съгласно чл.113, ал.3, т.1 от ЗДДС, фактура може да не се издава за доставки, по които получателят е данъчно незадължено физическо лице, както и за доставки, осъществени от нерегистрирани по закона лица. В този случай, съгласно чл.118, ал.1 от ЗДДС, всяко регистрирано и нерегистрирано по този закон лице е длъжно да регистрира и отчита извършените от него доставки/продажби в търговски обект чрез издаване на фискална касова бележка от фискално устройство, независимо дали е поискан друг данъчен документ
‘