20-00-61
05.05.2013 г.
ЧЛ. 2, АЛ. 1, Т. 1 ОТ ЗКПО
ЧЛ. 30, АЛ. 1 ОТ ЗКПО
§ 1, т. 17, б.“б“ от ДР на ЗКПО
ЧЛ. 3, АЛ. 1 от НАРЕДБА Н-18 /2006 г .
ЧЛ.118, АЛ.1 ОТ ЗДДС
В дирекция ,,Обжалванеи данъчно-осигурителна практика” …… е постъпило Ваше писмено запитване прието с вх. №….. относноприлагането на разпоредбите на Закона за корпоративното подоходно облагане (ЗКПО).
Фактическата обстановка изложена в запитването е следната:
Сдружение ,,O” е регистрирано по Закона за юридическите лица с нестопанска цел (ЗЮЛНЦ) и е доброволна организация с идеална цел извършваща дейност в частна полза. Съгласно устава членовете на сдружението заплащат членски внос. Сдружението организира научни форуми (конференции, симпозиуми) от национален и международен мащаб. Участницитев тях заплащат регистрационна такса, която покрива разходите на сдружението за: наем на залите и оборудването, разходи за конферентни материали и такива по отпечатването на сборник с доклади. При регистрацията, участниците заплащат на сдружението и определена сума за официална вечеря. По време на форумите сдружението организира изложба, за която изложителите заплащат регистрационна такса. Част от сумата се използва от сдружението за покриване на разходите по изложбата-. наем за залата, отпечатване на постери и др. Сдружението набира допълнителни приходи от членски внос, спонсорство и дарения.
Във връзка с изложената фактическа обстановка е поставен следният въпрос:
1. Какво е данъчното третиране на описаните приходи?
Предвид изложената фактическа обстановка, въпросът и относимата към тях нормативна уредба, изразявам следното становище:
І. По отношениеданъчното третиране на дейността на ЮЛНЦ:
За да се определи една дейност като нестопанска,същата следва да е изцяло съобразена и да отговаря на изискванията на чл.3 от Закона за юридическите лица с нестопанска цел (ЗЮЛНЦ). Извършването на стопанска дейност и нейният предмет са регламентирани с чл. 3, ал. 2-6 от ЗЮЛНЦ.
Съгласно чл. 3, ал. 1 от ЗЮЛНЦ юридическите лица с нестопанска цел определят свободно средствата за постигане на техните цели. Въпреки, че естеството на целта, за осъществяването на която се създават тези лица е нестопанска, предвид чл. 3, ал. 3 от ЗЮЛНЦ същите могат да извършват допълнителна стопанска дейност, свързана с предмета на основната им дейност, като използват приходите за постигане на определените в устава или учредителния акт цели.
Предвид горното, макар и да не са търговци по своя статут, каквито са например търговските дружества, юридическите лица с нестопанска цел са данъчно задължени на основание чл. 2, ал. 1, т. 1 във връзка с чл. 1, т. 2 от Закона за корпоративното подоходно облагане (ЗКПО) в случаите, когато извършват сделки по чл. 1 от Търговския закон (ТЗ), както и когато отдават под наем движимо и недвижимо имущество.
Изброяването на сделките в чл. 1, ал. 1 от ТЗ е неизчерпателно, особено по отношение на услугите, визирани в т. 13 на същата разпоредба. Без да абсолютизира изискването да се извършва дейност в разновидностите, посочени в цитираната правна норма, ТЗ отказва качеството на търговец единствено в строго определени случаи (чл. 2 от ТЗ) и то по отношение на физически лица. В резултат на това, за да се определи една дейност, осъществявана от юридическо лице с нестопанска цел, като търговска/стопанска, тя следва да отговаря на следните критерии:
?дейността да се извършва по занятие, да е източник на постоянен, регулярен доход и дейността да се осъществява с цел печалба (не е необходимо печалбата фактически да е реализирана) или дейността да се осъществява в частен интерес на юридическото лице;
?цените на предоставените услуги или стоки да се формират на пазарен принцип.
Във връзка с гореизложеното, при преценка на данъчното третиране на извършваната от сдружението стопанска дейност, следва да се има предвид, че ако тази дейност отговаря на посочените по-горе критерии, печалбите от нея подлежат на облагане с корпоративен данък по реда на част втора от ЗКПО. Размерът на данъка е 10 на сто съгласно чл. 20 от ЗКПО.
В конкретния случай, приходите от регистрационни такси, които събира сдружениетоза участие във форумите и изложбите са приходи от стопанска дейност.
При формиране на данъчния финансов резултат е приложима разпоредбата на чл. 30 от ЗКПО, която регламентира признаването за данъчни цели на част от неразпределяемите разходи на юридически лица с нестопанска цел. По смисъла на § 1, т. 17, б.“б“ от ДР на ЗКПО “неразпределяеми разходи“ са всички разходи за продажби, административни, финансови и извънредни разходи, които не се отнасят само към определена дейност и са свързани с осъществяване на дейност подлежаща на облагане с корпоративен данък, извършвана от юридически лица с нестопанска цел. Съгласно чл. 30, ал. 1 от ЗКПО счетоводно отчетените неразпределяеми разходи, съответстващи на дейността, подлежаща на облагане с корпоративен данък, на юридически лица с нестопанска цел, не се признават за данъчни цели.
За данъчни цели се признава частта от неразпределяемите разходи, определена, като общият размер на неразпределяемите разходи се умножи по съотношението между приходите от дейността, подлежаща на облагане с корпоративен данък, и всички приходи на юридическото лице с нестопанска цел (чл. 30, ал. 2 от ЗКПО).
Според регламента на чл. 92, ал. 1 от ЗКПО годишна данъчна декларация(ГДД) за данъчния финансов резултат и дължимия годишен корпоративен данък подават задължените лица, които се облагат с корпоративен данък. Съгласно ал. 2 на същата правна норма годишната данъчна декларация се подава в срок до 31 март на следващата година в териториалната дирекция на Националната агенция за приходите по регистрация на данъчно задълженото лице.
Местните юридически лица, които не са търговци (сдруженията с нестопанска цел), подават ГДД по чл.92 от ЗКПО, само в случаите, когато осъществяват сделки по чл.1 от ТЗ и/или отдаване под наем на движимо и недвижимо имущество и /или са данъчно задължени за данък върху разходите по чл.204, ал.2 от ЗКПО.
ІІ. По отношение облагането на приходите от членски внос, дарения и спонсорство:
От гледна точка на данъчното законодателство, приходите от членски внос и от дарения се третират като приходи от нестопанска дейност и като такива не подлежат на данъчно облагане.
По отношение на договор за спонсорство, тъй като липсва изрична правна разпоредба, същият най-общо би могъл да се дефинира като договор, по силата на който спонсорираното лице получава икономическа помощ от спонсора за реализиране на спортна, културна, научна или друг вид дейност, срещу което се задължава да рекламираспонсора като популяризира неговото име, търговска марка, дейността или продуктите му. Страните по договора за спонсорство сами определят своите права и задължения, доколкото не противоречат на повелителните норми на закона и на добрите нрави. При договора за спонсорство винаги се уговаря размер на насрещна престация, която го отличава от дарението, при което винаги е налице безвъзмездност. Насрещната престация, която дължи спонсорираното лице може да е имуществено нееквивалентна или еквивалентна на предоставената от спонсора икономическа помощ.
В случаите, при които в съответствие с договора за спонсорство спонсорираното лице е длъжно да осигури насрещна престация – реклама, еквивалентна на предоставеното от спонсора, тогава сделката се квалифицира като ,,търговска”, по смисъла на чл.1 и чл.286 от ТЗ. Ако такава е налице, приходът като част от общия счетоводен финансов резултат, следва да се обложи с корпоративен данък. Данъчната основа за облагане с данък се определяот счетоводния финансов резултат, който се преобразува по реда на ЗКПО при прилагане изискванията на чл.18 и чл.22 от с.з.
Предприятията с нестопанска цел прилагат Счетоводен стандарт 9 – ,,Представяне на финансовите отчети на предприятията с нестопанска цел (СС 9). Според т.3.3. от СС 9, имуществените вноски на учредителите (първоначални и последващи) се отчитат като собствен капитал в предприятията с нестопанска цел.
Даренията, които не са обвързани с условия и членският внос се признават като текущ приход за периода (т. 3.4 от СС 9). Когато даренията са обвързани с определени условия, се отчитат като финансиране по реда на СС 20 – ,,Отчитане на правителствени дарения и оповестяване на правителствена помощ”.
За отчитане на сделки и операции, които не са уредени в СС 9, се прилагат правилата на другите счетоводни стандарти.
ІІІ.По отношение на отчитанетона приходите от регистрационни такси:
Съгласно чл.118, ал.1 от Закона за данък върху добавената стойност (ЗДДС) (в сила от 08.03.2013 г.) всяко регистрирано и нерегистрирано по този закон лице е длъжно да регистрира и отчита извършените от него доставки/продажби в търговски обект чрез издаване на фискална касова бележка от фискално устройство (ФУ) (фискален бон) или чрез издаване на касова бележка от интегрирана автоматизирана система за управление на търговската дейност (системен бон), независимо от това дали е поискан друг данъчен документ. Получателят е длъжен да получи фискалния или системния бон и да ги съхранява до напускането на обекта.
На основание разпоредбата на чл.118, ал. 2 от ЗДДС, ФУ задължително трябва да имат техническа възможност за установяване на дистанционна връзка с НАП.
Редът и начинът за издаване на фискални касови бележки и за установяване на дистанционна връзка с НАП са определени с Наредба№Н-18 на министъра на финансите от 13.12.2006 г. за регистриране и отчитане на продажби в търговските обекти чрез фискални устройства (Наредба № Н-18/2006г.).
Съгласно разпоредбата на чл. 3, ал. 1 от Наредба Н-18 /2006 г. всяко лице е длъжно да регистрира и отчита извършваните от него продажби на стоки или услуги във или от търговски обект чрез издаване на фискална касова бележка от ФУ, освен когато плащането се извършва чрез внасяне на пари в наличност по платежна сметка, кредитен превод, директен дебит или наличен паричен превод, извършен чрез доставчик на платежна услуга по смисъла на Закона за платежните услуги и платежните системи, или чрез пощенски паричен превод, извършен чрез лицензиран пощенски оператор за извършване на пощенски парични преводи по смисъла на Закона за пощенските услуги.
В чл. 4 и чл. 5 от Наредба№ Н-18/2006 г. са изброени дейностите, респективно лицата освободени от задължението за документиране на доставки на стоки или услуги чрез касови бележки от ФУ.
Съгласно чл. 4, т. 3 от Наредба № Н–18/2006 г., не е задължено да регистрира извършените от него продажби в търговски обект чрез ФУ лице, което извършва продажби на билети или други удостоверителни знаци за услуги (квитанция, талон и др.), които съдържат трайно вписана при отпечатването номинална стойност и най-малко два защитни елемента върху хартията и/или при печата и са отпечатани по реда на Наредбата за условията и реда за отпечатване и контрол върху ценни книжа (НУРОКЦК), приета с Постановление № 289наМинистерскиясъветот1994 г. (обн., ДВ, бр. 101 от
1994 г.; изм. и доп., бр. 38 от 1995 г.; изм., бр. 73 от 1998 г., бр. 8 от 2001 г., бр.54 от 2008г., изм.ДВ, бр.22 от 18.03.2011 г.). Изискването за трайно вписана при отпечатването номинална стойност не се отнася за бланкови билети, квитанции и др., които се издават на химизирана хартия най-малко в два екземпляра – един за клиента и втори за лицето по чл.3.
Принципно наредбата дава възможност да се използват един от двата варианта за документиране на плащания в брой за събираните такси за форуми (конференции, симпозиуми)-чрез издаване на касова бележка от ФУ или билети (квитанция, талон и др.), отпечатани по съответния ред.
Ако таксите за участия във форумите се отчитат с билети, талони и др., които не отговарят едновременно на изброените в чл. 4. т. 3 от наредбата изисквания, заедно с тях трябва да се издават и касови бележки от ФУ.
Настоящото становище е принципно и е въз основа на изложената в запитването фактическа обстановка. В случаите, когато в производство, възложено по реда на Данъчно-осигурителния процесуален кодекс (ДОПК) се установи фактическа обстановка различна от посочената, Вие не можете да се позовавате на разпоредбата на чл.17, ал. 3 от ДОПК.