20-00-47/05.08.2013 г.
чл. 204, т. 2 от ЗКПО
чл. 205 от ЗКПО
чл. 210 от ЗКПО
В дирекция „Обжалване и данъчно-осигурителна практика” е постъпило Ваше писмено запитване, прието с вх. № 20-00-47/14.02.2013 г. относно прилагането на разпоредбите на Закона за корпоративното подоходно облагане (ЗКПО).
Фактическата обстановка, изложена в запитването е следната:
Дейността на дружеството е вътрешен автомобилен транспорт. Поради естеството на работа назначените шофьори на тежкотоварни автомобили работят на сумарно изчислено работно време, тъй като се налага по различно време на денонощието да извършват служебните си задължения, да излизат и да се прибират в базата, където местодомуват автомобилите. Базата се намира в промишлената зона на гр. Девня, където няма организиран обществен транспорт. За изпълнение на служебните си задължения, работниците използват личните си леки автомобили, за да се предвижват от местоживеенето си до местоработата и обратно.
Във връзка с изложената фактическа обстановка е поставен следният въпрос:
Работодателят има ли право да изплаща на тези работници социални разходи за транспорт, които съгласно разпоредбите на чл. 210, ал. 3 от ЗКПО са освободени от облагане?
Предвид изложената фактическа обстановка, въпросът и относимата към тях нормативна уредба, изразявам следното становище:
На основание чл. 204, т. 2 от ЗКПО с данък върху разходите се облагат документално обоснованите социални разходи, предоставени в натура на работници и служители и лица. наети по договор за управление и контрол (наети лица).
За данъчни цели „социални разходи, предоставени в натура” съгласно § 1, т. 34 от ДР на ЗКПО са: отчетените като разходи социални придобивки по чл. 294 от Кодекса на труда (КТ) и предоставени по реда и начина, определени от чл. 293 от КТ или от ръководството на предприятието. Социалните придобивки трябва да са достъпни за всички работници и служители и за лицата, наети по договор за управление и контрол. Не е налице предоставяне на социални разходи в натура, когато между работодателя или възложителя и лицата по изречение второ са налице парични взаимоотношения под каквато и да е форма по отношение на получените социални придобивки.
Според цитираното определение, когато между работодателя и наетите лица саналицекаквитоидабилопаричнивзаимоотношения, несе счита,чесоциалните придобивки са предоставени в натура, а съгласно представената в запитването фактическа обстановка работодателят възнамерява да изплаща средства на работниците с цел покриване на техните транспортни разноски.
Предвид горното, в конкретния случай тези разходи не биха имали характер на социални разходи, предоставени в натура, поради което нормата на чл. 210 от ЗКПО, която регламентира освобождаване от облагане социалните разходи за транспорт, е неприложима. Съгласно чл. 205 от ЗКПО социалните разходи, които не са предоставени в натура, представляващи доход на физическо лице, се облагат при условията и по реда на Закона за данъците върху доходите на физическите лица (ЗДДФЛ).
Следва да се има предвид, че изплатените от дружеството суми за транспорт на наетите лица не попадат в обхвата на доходите по чл. 24, ал. 2, т.9 от ЗДДФЛ. Следователно, когато работодателят изплаща на работниците суми за транспорт, тези суми трябва да бъдат включени в облагаемия им доход на основание чл. 24, ал. 1 от ЗДДФЛ.
Настоящото становище е принципно и е въз основа на изложената в запитването фактическа обстановка. В случаите, когато в производство, възложено по реда на Данъчно-осигурителния процесуален кодекс (ДОПК) се установи фактическа обстановка различна от посочената, Вие не може да се позовавате на разпоредбата на чл. 17, ал. 3 от ДОПК.
‘