Изх. № 24-34-528
Дата: .…………… .2007 г.
ДО
Г-Н ………………………..,
………………………………
ОТНОСНО: Данъчното третиране на лихви, начислени/изплатени в полза на местни и чуждестранни физически лица
В отговор на Ваше писмено запитване, постъпило в Дирекция „Обжалване и управление на изпълнението“ – София и препратено по компетентност в Дирекция „Данъчно-осигурителна методология“ на Националната агенция за приходите (вх. № 24-34-528/15.06.2007 г.), Ви уведомявам следното:
1. Данъчно третиране на лихвите, начислени/изплатени в полза на местни физически лица.
За целите на облагането лихвите, в т.ч. съдържащи се във вноските по лизинг, начислени/изплатени в полза на местни физически лица, са в обхвата на т. нар. доходи от други източници. На основание чл.14, ал.1 от Закона за данъците върху доходите на физическите лица (ЗДДФЛ) същите подлежат на облагане с данък върху общата годишна данъчна основа, като, в съответствие с чл.35 от ЗДДФЛ, облагаема е брутната сума на този вид доходи, придобити през данъчната година. Съгласно чл.50, ал.1, т. 1 от ЗДДФЛ, за доходите, подлежащи на облагане с данък върху общата годишна данъчна основа, местните физически лица подават годишни данъчни декларации.
Гореизложените правила не се прилагат за лихвите, които са в обхвата на необлагаемите доходи, установени в чл.13 от ЗДЦФЛ. По аргумент от чл.52, т.2 от ЗДДФЛ необлагаемите лихви, начислени/изплатени в полза на местни физически лица, не подлежат на деклариране в годишната данъчна декларация.
2. Данъчно третиране на лихвите, начислени/изплатени в полза на чуждестранни физически лица.
По силата на чл.37, ал.1, т.З от ЗДДФЛ лихвите от източник в България, в т.ч. лихвите, съдържащи се във вноските по лизинг, начислени/изплатени в полза на чуждестранни физически лица, се облагат с окончателен данък, независимо от обстоятелствата по чл.13 от същия закон. Съгласно чл.37, ал.2 от ЗДДФЛ окончателният данък се определя върху брутната сума на начислените/изплатените лихви. В съответствие с чл.46, ал.1 и чл.65, ал.1 от ЗДДФЛ окончателният данък е в размер 10 на сто и се удържа и внася от предприятието или от самоосигуряващото се лице – платец на дохода, в срок до края на месеца, следващ месеца на начисляването на дохода. Когато лихвите са в полза на физическо лице, което е местно в държава, с която Република България има сключена спогодба за избягване на двойното данъчно облагане, окончателният данък се удържа и внася от предприятието или от самоосигуряващото се лице – платец на дохода, в тримесечен срок от началото на месеца, следващ месеца на начисляването на дохода (чл.65, ал.9 от ЗДДФЛ). Съгласно чл.66 от ЗДДФЛ данъкът се внася в републиканския бюджет по сметка на териториалната дирекция на Националната агенция за приходите по мястото на регистрация на платеца на дохода.
Предприятията и самоосигуряващите се лица, платци на доходи, удържали окончателен данък за начислени лихви в полза на чуждестранни физически лица, декларират тези обстоятелства с данъчна декларация по образец (чл.55, ал.1 от ЗДДФЛ). Образецът на декларацията е утвърден със Заповед № ЗМФ – 1820 от 27.12.2006 г. на министъра на финансите и е обнародван в бр.2 на „Държавен вестник“ от 09.01.2007 г. Съгласно чл.56, ал.1 и чл.57, ал.1 от ЗДДФЛ декларацията се подава в сроковете за внасяне на данъка в териториалната дирекция на Националната агенция за приходите по мястото на регистрация или където подлежи на регистрация платецът на доходите.
По силата на чл.37, ал.З от ЗДДФЛ не се облагат с окончателен данък лихвите, освободени от облагане по чл.13 от същия закон и начислени/изплатени в полза на чуждестранни физически лица, установени за данъчни цели в държава – членка на Европейския съюз, както и в друга държава – членка на Европейското икономическо пространство. Тези обстоятелства се удостоверяват пред платеца на дохода с документ, издаден от данъчната администрация на държавата, в която лицето е установено за данъчни цели, и декларация от лицето, придобило дохода, че са налице обстоятелствата по чл.13 от ЗДДФЛ (чл.37, ал.4 от ЗДДФЛ).
//
‘