Изх. №24-31-7
Дата: 25.05.2010 год.
ЗДДС, чл. 9, ал. 2;
ЗДДС, чл. 130.
Относно: данъчното третиране на разходи за ремонт на нает кораб по договор за беърбоутчартьр по реда на ЗДДС.
По повод Ваше запитване , препратено по компетентност в ЦУ на НАП с вх.
№ 24-31-7 / 27.01.2010 г., изразявам следното становище:
І. В писмото си сте изложили следната фактическа обстановка:
Българско дружество е наемател-чартьор по силата на договор за беърбоу чартьр, сключен за 5 години с българско дружество корабособственик. Съгласно клауза на
договора: „Чартьорите са отговорни да поддържат „Класа“ на кораба през договорения
чартърен период. Всички ремонти с изключение на един класов и един драй-док ремонт
(свързани с класа на кораба) ще бъдат за сметка на чартьорите. Разходите по ремонтите,
свързани с класа на кораба, ще бъдат заплащани от чартьорите. Платените от чартьорите
суми за ремонтите, свързани с класа (включително драй-док ремонта) ще бъдат поделени
по равно между чартьорите и собствениците, като обаче общата сума в тежест на
собствениците за двата ремонта трябва да не надвишава 420000 щ.долара. Разликата над
посочената сума остава в тежест на чартьорите. Сумите, дължими от собствениците за
двата ремонта, ще бъдат приспаднати от чартьорите от дължимия наем на вноски в размер
на 50% за всяко следващо предстоящо плащане след завършване на ремонта. За времето на двата ремонта собствениците приемат да не им се дължи наем от чартьорите за период не по-дълъг от 14 дни за всеки ремонт.“
За извършване на ремонта дружеството-наемател е:
1.Сключило договор за извършване на част от ремонтните дейност с кораборе-монтна компания – българско дружество, за която има издадена фактура към наемателя.
2.Получило фактури от различни доставчици за закупени материали и резервни
части във връзка с ремонта.
3.Понесло разходи за извършени ремонтни дейности от служители на наемателя.
За описаните разходи, след съгласуване между страните ще бъде подписан протокол за
сумата, която подлежи на поделяне между чартьора и корабособственика.
ІІ. Поставените въпроси по същество са свързани със следното :
Какво е данъчното третиране на разходи за ремонт на нает кораб по договор за
беърбоут чартьр по реда на ЗДДС?
Ш. Нормативна уредба:
•чл. 130 от ЗДДС
•чл. 9, ал. 2 от ЗДДС
IV. Становище на ЦУ на НАП:
Предвид така изложената фактическа обстановка и съобразявайки относимата
нормативна уредба, на основание чл. 10, ал.1, т.10 от Закона за Националната агенция за
приходите, по така поставените въпроси изразявам следното становище:
По отношение вя ЗДДС и ППЗДДС
От изложената в запитването фактическа обстановка е видно, че съгласно
сключеният договор дружеството, в качеството му на чартьор има задължение да
извършва ремонти на кораба, като част от разходите са за сметка на собствениците, като
дължимите от собствениците суми се приспадат от дължимия наем на вноски в определен
размер за всяко следващо предстоящо плащане, т.е. извършва се прихващане на насрещни
вземания и задължения между двете лица. Договорът за замяна е уреден в Закона за
задълженията и договорите – чл. 222 – 223. Съгласно разпоредбите на чл. 222 от Закона за
задълженията и договорите с договора за замяна страните се задължават да си прехвърлят
взаимно собствеността върху вещи или други права. Видно от приложения договор
страните не са уговорили взаимно прехвърляне на собственост върху вещи или други
права. В тази връзка и предвид обстоятелството, че както за извършеният ремонт, така и за наема на кораба има договорени цени, то следва, че не е налице специфичен случай на
доставка – бартер по смисъла на ЗДДС.
Тази логика се подкрепя и от практиката на ВАС. Съгласно тълкуването на ВАС в
решение № 4307 от 28.07.99 г. по адм. дИзх. № 289/99 г. бартерът като вид търговска сделка
представлява пълна натурална компенсация, а от счетоводна гледна точка – замяна на
активи. Съгласно чл. 223 от Закона за задълженията и договорите правилата за продажба
се прилагат съответно и при замяната, като всеки от заменителите се смята за продавач на
това, което дава, и за купувач на това, което получава. В това решение съдът прави извод,
че по тази сделка фирмата е заплатила част от доставените стоки в щатски долара и част
чрез доставка на стоки. Следователно сделката, видно и от заключението на вещото лице
не е бартер, а са налице обикновени доставки. Разпоредбата на чл.130 от ЗДДС отнасяща
се до данъчното третиране на бартер се прилага в случаите, когато е налице доставка, по
която възнаграждението (изпяло или частично) е определено в стоки или услуги.
По отношение режима на облагане на услугата по ремонт между наемателя и
корабособственика:
За частта от разходите за ремонт за сметка на корабособственика следва да бъде
издадена фактура по реда на чл.113 от ЗДДС. На основание чл. 31, т. 3 от ЗДДС доставката на услуги по строителството, поддръжката, ремонта, модификацията, трансформацията, сглобяването, оборудването, съоръжаването, превоза и унищожаването на плавателни съдове, с изключение на посочените в т. 2, буква «в» от същата разпоредба са определени като доставки, свързани е международен транспорт, облагаеми с нулева ставка на данъка.
Документите, с които доставчикът следва да разполага за доказване на доставката
на услуги по чл. 31, т. 3 от закона с място на изпълнение на територията на страната са
посочени в ал. 2 на чл. 27 от ППЗДДС. Това са:
-договор с корабопритежателя за извършване на съответната услуга, в който да е видно
името и/или номерът на съответното превозно средство и
-фактура за доставката.
ЗДДС не създава легални дефиниции на използваните понятия корабособственик и
корабопритежател.
Упоменатите дефиниции имат за цел да пояснят, а не да ограничат приложното поле
на чл. 31 от ЗДДС. Предвид горното, дефинирането на едно лице като корабопретежател
не следва да се обвързва единствено с наличието или липсата на факта, дали е лице, което
експлоатира кораба от свое име, независимо от това дали е собственик на кораба или го
използва на друго основание. Ако корабопритежателя осъществява доставки – в случая
доставката на услуга по ремонт на кораба на корабособственика, не е от значение дали той е манифестирал или не участието си в тях като доставчик по договор с друг корабо-притежател. Обективният критерий тук са извършените действия, а не кой ги извършва. Качество на корабопритежателя, следва да се разглежда с оглед характера на извършва-ните от него доставки на услуги.
Този извод се подкрепя и от Съда на ЕО в Решение С 141 00 Ambulanter Plegedients
kugler, в което CEO напомня независимият характер на европейското законодателство по
отношение на правилата за освобождаване от облагане, които трябва да бъдат поставени в
контекста на системата на ДДС. Съдът отбелязва също така, че Дял X Освободени
доставки от шеста директива не предвижда нищо относно правно-организационната
форма на доставчика на услугите. Според едно буквално тълкуване, освобождаването от
облагане не зависи от правно-организационната форма на доставчика. В това свое
решение съдът прави заключението, че принципът за неутралитет на данъка се
противопоставя на едно различно третиране по отношение на два икономически субекта,
извършващи еднакви доставки.
Предвид изложеното, считам, че за доставката на услуга по ремонт на кораба
между наемателя и наемодателя, ще е приложима разпоредбата на чл.31, ал.З и същата ще
е облагаема със ставка «нула».
Видно от приложения договор за беърбоут чартьр е предвидено извършване на
ремонтна услуга, считам, че не е необходимо сключване на отделен договор за ремонтна услуга с корабособственика с цел изпълнение на условията на чл.27, ал.2 от ППЗДДС.
Доставката по ремонта е възмездна, така че чл. 9, ал.2, т.4 от ЗДДС не може да се прило- жи.
ИЗПЪЛНИТЕЛЕН ДИРЕКТОР НА
НАЦИОНАЛНАТА АГЕНЦИЯ
ЗА ПРИХОДИТЕ:
/КРАСИМИР СТЕФАНОВ/