данъчното третиране на разходите за нает лек автомобил по реда на ЗКПО и ЗДДС.

Изх. № 24-34-434……………..
Дата: .…………… .2008 г.
Относно: данъчното третиране на разходите за нает лек автомобил по реда на ЗКПО и ЗДДС.
По повод Ваше писмено запитване с вх.№ 24-34-434/ 10.05.2007 г. по описа нана Националната агенция за приходите. Ви уведомявам следното:
В писмото е изложено, че дружеството се занимава с разпространение на вестници и списания. Тази дейност се осъществява от 2 обекта. Поставени са следните въпроси: 1. Ще бъде ли признат за данъчни цели разходът за наем по договор за наем на лек автомобил? 2. Дружеството дължи ли 10% данък върху разходите за гориво (представителни разходи)? 3. Има ли право на приспадане на данъчен кредит за разходите за гориво на наетия автомобил?
Данъчно третиране по реда на ЗКПО:
Действащият от 1.01.2007 г. ЗКПО не съдържа специални правила по отношение на разходите за поддръжка и експлоатация на превозни средства, когато се използват за осъществяване на стопанската дейност на данъчно задълженото лице, с изключение на управленската дейност. Т.е. следва да се прилага общия режим на закона по отношение на отчетените счетоводни разходи при определяне на корпоративния данък.
Съгласно чл.10 ал. 1 от ЗКПО счетоводен разход се признава за данъчни цели, когато е документално обоснован чрез първичен счетоводен документ по смисъла на Закона за счетоводството, отразяващ вярно стопанската операция. Законът изисква и наличие на фискална касова бележка от фискално устройство, издадена по ред. определен с наредба на министъра на финансите (Наредба № Н-18 от 13.12.2006 г., обн., ДВ., бр.106/2006 г.), освен когато заплащането се извършва по банков път или чрез прихващане. Липсата на касова бележка, когато издаването й е задължително, е основание за непризнаване на счетоводен разход за данъчни цели.
Ако отчетените счетоводни разходи за нает лек автомобил, в т.ч. наем, поддръжка и експлоатация (гориво, смазочни материали и т.н.), са свързани с дейността на предприятието и са документално обосновани по смисъла на ЗКПО, то те са данъчно признати разходи.
В случай, че с автомобила се осъществява управленска дейност, съгласно чл.204. т.З от ЗКПО разходите, свързани с експлоатацията му подлежат на облагане с данък върху разходите. Формирането на данъчната основа е регламентирано с разпоредбата на чл.215 от закона, върху която се прилага данъчна ставка 10 на сто. Разходът и данъкът върху него се признават за данъчни цели в годината на начисляване и не формират данъчна временна разлика по реда на глава осма от ЗКПО. Данъкът е окончателен.
Данъчно третиране по реда на ЗДДС:
Данъчният кредит и правото на приспадане на данъчен кредит е регламентирано в глава седма на ЗДДС. Съгласно чл.70, ал.1 от ЗДДС правото на приспадане на данъчен кредит не е налице, когато: т.4. е придобит, внесен или нает мотоциклет или лек автомобил (по смисъла на § 1. т. 18 от ДР на ЗДДС). Правото на приспадане на данъчен кредит не е налице и когато стоките или услугите са свързани с поддръжката, ремонта, подобрението или експлоатацията на тези
превозни средства, както и за получените транспортни услуги или таксиметровите превози с тези превозни средства – т.5. на същата алинея. Съгласно ал.2 на чл.70 от ЗДДС алинея 1, т.4 и 5 не се прилагат, когато: превозните средства — мотоциклет или лек автомобил се използват единствено за транспортни и охранителни услуги, таксиметрови превози, отдаване под наем, куриерски услуги или подготовка на водачи на моторни превозни средства, включително при последващата им продажба или ако са предназначени единствено за препродажба (търговски наличности); стоките или услугите са предназначени единствено за препродажба (търговски наличности), включително след преработка или са свързани с поддръжката, ремонта, подобрението или експлоатацията на превозните средства.
ИЗПЪЛНИТЕЛЕН ДИРЕКТОР НА НАЦИОНАЛНАТА АГЕНЦИЯ ЗА ПРИХОДИТЕ
//’

Оценете статията

Вашият коментар