Прилагането на чл. 18, ал. 1 и 2 от Закона за данъците върху доходите на физическите лица (ЗДДФЛ).

Изх. № 24-34-445
Дата: .…………… .2007 г.
ДО
Г-Н ………………………..,
………………………………
Относно: Прилагането на чл. 18, ал. 1 и 2 от Закона за данъците върху доходите на физическите лица (ЗДДФЛ).
По повод Ваше писмено запитване, препратено по компетентност в ЦУ на НАП и заведено с вх. № 24-34-445/11.05.2007 г., Ви уведомявам за следното:
В разпоредбите на чл. 18, ал. 1 и 2 от ЗДДФЛ е регламентирано данъчно облекчение за лицата с намалена работоспособност, както следва:
•сумата от годишните данъчни основи за лица с 50 и с над 50 на сто
намалена работоспособност, определена с влязло в сила решение на
компетентен орган, се намалява с двойния размер на необлагаемата
годишна данъчна основа, включително за годината на настъпване на
неработоспособността и за годината на изтичане срока на валидност на
решението;
•облагаемият доход, начислен за месеца, през който е положен трудът, за
доходи от трудови правоотношения на лица с50 и с над 50 на сто
намаленаработоспособностсенамалявасдвойнияразмерна
необлагаематамесечнаданъчнаоснова,включителномесецана
настъпваненанеработоспособносттаимесецанаизтичанесрокана
валидност на решението.
Видно от цитираните разпоредби едно от условията, при наличието на които се ползва това намаление, е физическото лице да разполага с валидно, влязло в сила, решение издадено от компетентен орган (ТЕЛК или НЕЛК). с което се определя съответния процент намалена работоспособност (50 и над 50 на сто). Съгласно чл.1()1, ал. 5 от Закона за здравето, в сила от 01.01.2005 г., принципите и критериите на медицинската експертиза, както и редът за установяване степента на намалена работоспособност и за потвърждаване на професионална болест, се определят с наредби на Министерския съвет.
В тази връзка и доколкото данъчният закон не предвижда друго, на основание §2 от преходните и заключителни разпоредби на Наредбата за медицинската експертиза на работоспособността, постановените до 31 декември 2004 г. експертни решения на ТЕЛК (НЕЛК), в които определеният срок на инвалидност не е изтекъл до тази дата, след 1 януари 2005 г. се считат с определен пожизнен срок на инвалидност при навършена 65-годишна възраст на лицата. В конкретния случай, лицето няма навършена 65-годишна възраст към датата на която изтича срокът на инвалидността (01.12.2006 г.), посочен в експертното решение на ТЕЛК, т.е. не е налице едно от цитираните условия, при наличието на които може да се счита с определен пожизнен срок на инвалидност. Следователно, приложеното от Вас експертно решение на ТЕЛК не представлява валидно правно основание за ползване на данъчното облекчение, регламентирано в чл. 18, ал. 1 и 2 от ЗДДФЛ. Фактът, че лицето навършва възраст по чл. 68 от КСО, поради което му е отпусната пожизнена пенсия, няма отношение към прилагането на въпросните данъчни норми.
//

Оценете статията

Вашият коментар