Данъчнотретираненапомощитезалечение,предоставениот работодателя на работниците/служителите

Изх. № 24-34-796
Дата: .…………… .2007 г.
ДО
Г-Н ………………………..,
………………………………
ОТНОСНО:Данъчно третиране на помощите за лечение,предоставени от работодателя на работниците/служителите
УВАЖАЕМИ ГОСПОДИН ,
В отговор на Ваше писмено запитване, постъпило в Териториална дирекция „Големи данъкоплатци и осигурители“ и препратено по компетентност в Дирекция „Данъчно-осигурителна методология“ на Националната агенция за приходите (вх. № 24-34-796/15.10.2007 г.), Ви уведомявам следното:
Съгласно чл.24, ал.2, т. 10 от Закона за данъците върху доходите на физическите лица (ЗДДФЛ) в облагаемия доход от трудови правоотношения не се включват еднократните помощи за лечение, предоставени от работодателя за сметка на социалните разходи – до стойността на лечението.
Видно е, че, за да е изпълнен фактическият състав на цитираната разпоредба, следва едновременно да са налице следните условия:
-помощта да е за сметка на социалните разходи;
-предоставената помощ да е еднократна;
-предоставената помощ да е до стойността на лечението.
Във връзка с така установените условия е необходимо да се има предвид, че:
– начинът на разпределение и използване на средствата за социални разходи на
предприятието следва да е определен по реда на Кодекса на труда или от ръководството
на предприятието. Социалните придобивки, в т.ч. помощите за лечение, трябва да са
достъпниза всичкиработнициислужителииза лицата,наетиподоговорза
управление и контрол, (по аргумент от § 1, т.34 от ДР на Закона за корпоративното
подоходно облагане);
-като еднократна следва да се третира помощта, предоставена еднократно през
данъчната година по конкретен повод – за лечение на определено заболяване. В тази
връзка считаме, че, когато при по-голяма продължителност на лечението или при
наличие на други обективни причини предвидените средства за помощта се
предоставят от работодателя на части, помощта не губи качеството си на еднократна;
-възприетият в ЗДЦФЛ подход за лимитиране на размера на помощта (до
стойността на лечението) обуславя необходимостта стойността на лечението да се
удостоверява с документи.
В случаите на предоставена помощ за лечение, за която не са изпълнени едновременно гореизброените условия, стойността на тази помощ е облагаем доход и съответно подлежи на облагане по общия ред, предвиден в ЗДЦФЛ за облагане на доходите от трудови правоотношения.
Отговорът на поставения от Вас втори въпрос се съдържа в разпоредбите на чл.204, т.2 във връзка с чл.205 от ЗКПО. Първата посочена разпоредба регламентира, че с данък върху разходите се облагат социалните разходи, предоставени в натура, което съгласно § 1, т.34 от ДР на същия закон означава, че между работодателя и наетите лица не трябва да има парични взаимоотношения под каквато и да е форма по отношение на получените социални придобивки. Втората посочена разпоредба определя данъчното третиране на социалните разходи, които не са предоставени в натура като препраща към реда и условията на ЗДЦФЛ.
Предвид тази законова уредба социалните разходи предоставени/в пари не подлежат на облагане по реда на ЗКПО.
//

Оценете статията

Вашият коментар