Изх. № 26-С-63
Дата: .…………… .2008 г.
Относно:данъчнотретиранепоЗДДСнапредоставянетона услугапо отстраняването на възникнали дефекти при условията на гаранционно обслужване
По повод Ваше запитване постъпило в ЦУ на НАП с вх. № 26-С-63/21.06.2007 г., изразявам следното становище:
От изложената фактическа обстановка в запитването Ви е видно, че дружеството има сключен договор и е оторизиран изпълнител на ремонтна дейност на автомобили. Фирмата е упълномощена да отстранява възникнали дефекти при условията на договорено гаранционно обслужване. За сервизирането на автомобилите се закупуват от производителя резервни части, което се третира като вътреобщностно придобиване. Впоследствие производителят възстановява стойността на вложените в гаранционните ремонти части и вложения труд след издаване на фактура от………………… . Чуждестранната фирма иска във фактурата да се посочва на отделен ред ДДС за труда и частите, във връзка с ползване на данъчен кредит.
Поставеният въпрос е свързан с приложимостта на чл.129 от ЗДДС за извършените услуги по гаранционно обслужване.
С оглед на така поставените във Вашето запитване въпроси, свързани с облагането с данък върху добавената стойност на доставки за услуги по гаранционно обслужване по смисъла на ЗДДС /в сила от 01.01.2007 г./, можем да се ангажираме само с принципно становище по прилагането на конкретни разпоредби на ЗДДС, които считаме, че са относими спрямо фактическата обстановка, съдържаща се във Вашето запитване.
На основание чл.129, ал.2 от ЗДДС, не се смята за доставка предоставянето на услуга по отстраняването на възникнали дефекти при условията на договорено гаранционно обслужване, когато са налице едновременно следните условия:
1.услугата е извършена от лице, упълномощено за това от производителя;
2.производителят не е установен на територията на страната;
3.гаранционното обслужване е за сметка на производителя.
От текста на разпоредбата е видно, че не се смята за доставка предоставянето на услуга между лицето, упълномощено да извършва гаранционното обслужване и лицето, закупило стоката. Този извод се подкрепя и от разпоредбата на чл.26, ал.4, т. 1 от ЗДДС, съгласно който, в данъчната основа на доставката на стоката се смята включена стойността на услугата по последващо гаранционно обслужване на стоките. Лицето – купувач е заплатило услугата по гаранционното обслужване на стоката, в това число и дължимия ДДС, при заплащането на стоката. В тази връзка е и разпоредбата на чл.129 ЗДДС, съгласно която услугата за гаранционното обслужване не се счита за доставка, чрез което се избягва двойното данъчно облагане.
В конкретния случай услугата, оказана от лицето, упълномощено да извършва гаранционното обслужване на стоката, към производителя на стоката, не попада в хипотезата на чл. 129 от ЗДДС, поради което представлява доставка на услуга.
Доколкото от запитването е видно, че българското дружество е упълномощено за извършването на гаранционното обслужване от производителя, то е налице доставка услуга по смисъла на чл.9, ал.1 от ЗДДС.
1
Съгласно чл.128 от закона, когато основната доставка се съпътства от друга доставка и плащането е определено общо, приема се, че е налице една основна доставка. В случая основната доставка е ремонтната дейност, поради което е налице доставка на услуга.
Място на изпълнение на тази доставка се определя по реда на чл.21, ал.1 от ЗДДС. Мястото на изпълнение при доставка на услуга е мястото, където доставчикът е установил своята независима икономическа дейност или има постоянен обект, от който се извършва доставката, а в случаите, когато няма такова място или обект – мястото на неговото постоянно или обичайно пребиваване. В случая, доставката е на територията на страната и е облагаема, съгласно чл.12, ал.1 от ЗДДС.
Съгласно чл.82, ал.1 от закона, данъкът е изискуем от регистрирано по този закон лице -доставчик по облагаема доставка. Приложима е данъчната ставка от 20 %, предвид разпоредбите начл.66, ал.1,т.1 отЗДДС.
ИЗПЪЛНИТЕЛЕН ДИРЕКТОР НА
НАЦИОНАЛНАТА АГЕНЦИЯ
ЗА ПРИХОДИТЕ:
//’