задължителни осигурителни вноски върху възнаграждения без трудово правоотношение с чуждестранни физически лица от държави извън Европейския съюз и извън Споразумението за Европейското икономическо про

Изх. № 26-С-293
Дата:29.01.2014 год.
КСО, чл. 3, т. 1;
КСО, чл. 4, ал. 3, т. 5;
КСО, чл. 4, ал. 3, т. 6;
КСО, чл. 6, ал. 2;
КСО, чл. 10, ал. 1;
КСО, чл. 127.
ОТНОСНО: задължителни осигурителни вноски върху възнаграждения без трудово правоотношение с чуждестранни физически лица от държави извън Европейския съюз и извън Споразумението за Европейското икономическо пространство
На Ваше писмено запитване, постъпило и заведено в ЦУ на НАП с вх. № ……….2013 г., отговаряме следното:
В запитването са изложени две хипотези, в които български възложител /юридическо лице/ сключва граждански договорис мексикански гражданин /изпълнител/, на когото се изплаща възнаграждение за консултантски услуги и авторски възнаграждения. Изплащането на възнагражденията се извършва всеки месец в продължение на две години. Въпросите, които се поставят, касаят удържане и внасяне на осигурителни вноски за държавно обществено осигуряване върху изплащаните възнаграждения от възложителя, при условие, чеизпълнителят полага труда в Мексико.
Поради липсата на изчерпателно изложена фактическа обстановка и с оглед разпоредбите на Кодекса за социално осигуряване /КСО/, изразяваме единствено принципно становище:
Кодекса за социално осигуряване /КСО/ не разграничава лицата в зависимост от тяхното гражданство и местоживеене, а от това дали те упражняват трудова дейност, за която подлежат на задължително осигуряване по българското законодателство. Обвързването на осигуряването с полагането на труд е основополагащо за държавното обществено осигуряване. За да възникне задължение за осигуряване е достатъчно лицето да извършва трудова дейност по смисъла на КСО. Основание за това е разпоредбата на чл. 10, ал. 1 от КСО, съгласно която осигуряването възниква от деня, в който лицата започват да упражняват трудова дейност по чл. 4 и чл. 4а, ал. 1 и за която са внесени или дължими осигурителни вноски и продължава до прекратяването й.
Доходът, върху който се дължат осигурителни вноски включва всички възнаграждения, включително начислените и неизплатени или неначислени и други доходи от трудова дейност /чл. 6, ал. 2 от КСО/.
Редът за осигуряване на лицата, работещи без трудово правоотношение е регламентиран в чл. 4, ал. 3, т. 5 и т. 6 от КСО и чл. 5 и чл. 6 от Наредба за обществено осигуряване на самоосигуряващите се лица, българските граждани на работа в чужбина и морските лица /НООСЛБГРЧМЛ/.
Съгласно цитираните разпоредби за лицата, работещи без трудово правоотношение, които през съответния месец не са осигурени на друго основание по КСО, се дължат осигурителни вноски върху полученото възнаграждение, ако месечният размер на възнаграждението е равен или по-голям от една минимална работна заплата за страната, след намаляването му с разходите за дейността, определени по реда на Закона за данъците върху доходите на физическите лица.
За лицата, работещи без трудово правоотношение, които през съответния месец са осигурени на друго основание по КСО, се дължат осигурителни вноски върху полученото възнаграждение, независимо от неговия размер след намаляването му с разходите за дейността, определени по реда на Закона за данъците върху доходите на физическите лица, но върху не повече от максималния месечен размер на осигурителния доход, определен в Закона за бюджета на ДОО за съответната година.
Лицата, работещи без трудово правоотношение и подлежащи на осигуряване са задължително осигурени за инвалидност поради общо заболяване за старост и за смърт. На основание чл. 127 от КСОзадължително се осигуряват за допълнителна пенсия в универсален пенсионен фонд лицата, родени след 31 декември 1959 г., ако са осигурени във фонд „Пенсии” на държавното обществено осигуряване. Осигурителните вноски за допълнително задължително пенсионно осигуряване се внасят върху доходите, за които се дължат осигурителни вноски за държавното обществено осигуряване в размер, определен в чл.157 от КСО.
По отношение на авторските възнаграждения следва да се има предвид следното:
Възнагражденията, получени срещу отстъпено право на използване на произведенията, обекти на правна закрила по Закона за авторското право и сродните му права /ЗАПСП/, не представляват доход от трудова дейност и върху тях не се дължат задължителни осигурителни вноски.
Легална дефиниция на „осигурено лице” за целите на държавното обществено осигуряване (ДОО) е въведена с § 1, ал. 1, т. 3 от Допълнителните разпоредби на Кодекса за социално осигуряване (КСО). “Осигурено лице“ е физическо лице, което извършва трудова дейност, за която подлежи на задължително осигуряване по чл. 4 и за което са внесени или дължими осигурителни вноски. Видно от посочената разпоредба, за да се счита едно лице за осигурено по смисъла на КСО и да има право на съответни престации, предвидени в кодекса, е необходимо да са налице едновременно следните условия:
– да извършва трудова дейност, която е основание за осигуряване по чл. 4 или 4а от КСО;
– да са внесени или дължими осигурителни вноски върху възнаграждение.
В случай, че са изпълнени горните условия, мексиканският гражданин ще се счита за осигурено лице.
Самоосигуряващ се е физическо лице, което е длъжно да внася осигурителни вноски за своя сметка (чл. 5, ал. 2, изречение първо от КСО). Самоосигуряващите се лица се смятат за осигурени лица за времето, през което са внесени дължимите осигурителни вноски. Мексиканският гражданин не може да бъде самоосигуряващо се лице по смисъла на КСО, тъй като не отговаря на определението за самоосигуряващо се лице – не упражнява трудова дейност по чл. 4, ал. 3, т. 1, 2 и 4 от КСО и не внася осигурителни вноски.
В заключение следва да посочим, че един от основните принципи въз основа на които се провежда ДОО е задължителност и всеобщност на осигуряването (чл. 3, т. 1 от КСО). Изпълнението на задължения по българското законодателство във връзка със задължителните осигурителни вноски, само по себе си, не изключва възникване на задължения по законодателството на съответната друга държава в зависимост от спецификата на въпросното законодателство. Не на последно място следва да се имат предвид съответните договори за социална сигурност по които България е страна.
ЗАМ. ИЗПЪЛНИТЕЛЕН ДИРЕКТОР
НА НАЦИОНАЛНАТА АГЕНЦИЯ
ЗА ПРИХОДИТЕ:
/СТОЯН МАРКОВ/

Share on facebook
Facebook
Share on google
Google+
Share on twitter
Twitter
Share on linkedin
LinkedIn
Share on pinterest
Pinterest

Запитването. В този случай, съгласно разпоредбата на чл.29, ал.3 от Наредба № Н-18/2006 г., фискалното устройство следва

Физическо лице е регистриран земеделски производител. Заедно със съпругът си, също регистриран като земеделски производител отглеждат и реализират готова земеделска продукция на стоково тържище в

Прочети »