Изх. №04-17-15
Дата: 31.08.2009 год.
ЗДДС, чл. 69;
ЗДДС, чл. 173.
Относно: право на приспадане на данъчен кредит по реда на ЗДДС
По повод Ваше запитване, постъпило в ЦУ на НАП с вх. № 04-17-15/19.06.2009 г, изразявам следното становище:
I. В писмото си сте изложили следната фактическа обстановка:
По Програма ФАР ДДС е недопустим разход, а по структурните фондове-възстановимият ДДС е недопустим. Бенефициентите прилагат към отчетите си фактури с включен ДДС, а от платежните документи е видно, че се извършва заплащане само на данъчната основа, като основание за неплащане на ДДС е, че ДДС е недопустим разход и ползват правото си на приспадане на данъчен кредит.
II. Поставеният въпрос е свързан със следното:
1. Какво е становището на НАП, относно признаване на разходи по фактури за доставка на стоки или услуги с включен ДДС.
Ш. Нормативна уредба:
•Чл. 69 от ЗДДС;
•Чл. 173 от ЗДДС
IV. Становище на ЦУ на НАП:
Предвид така изложената фактическа обстановка и съобразявайки относимата нормативна уредба, на основание чл. 10, ал.1, т.10 от Закона за Националната агенция за приходите, по така поставените въпроси изразявам следното становище:
Законът за данък върху добавената стойност е хармонизиран с европейското законодателство в областта на косвеното облагане и не ползва понятия като възстановим данък, съответно недопустим разход и невъзстановим данък, съответно допустим разход, нито пък е обвързан с програми по различни регламенти на Европейският съюз.
1
Същевременно Регламентите, съдържащи разпоредби относно Структурните фондове и Кохезионния фонд, използват понятието „възстановим данък добавена стойност“.
Облагаемата доставка е сделка извършена на територията на страната срещу съответно възнаграждение. Доколкото регистрираните по закона лица, извършват облагаеми доставки със закупените стоки или услуги, то за платеният за тези стоки или услуги данък ще е налице основание да бъде приспаднат от дължимия от лицето данък за данъчния период. При този механизъм на приспадане бенефициентът на безвъзмездна финансова помощ определя начисленият му данък, по получени стоки и услуги или извършени плащания в изпълнение на проект, финансиран по оперативна програма като възстановим от бюджета, т.е. той се определя като недопустим разход за финансиране по оперативни програми. Когато регистрираните по закона лица, използват закупените от тях стоки или услуги за извършване на освободени доставки или за дейност, която не е “независима икономическа дейност“ за платеният данък не възниква основание да бъде приспаднат. Невъзможността да се приспадне платеният данък за закупените стоки или услуги, може да се определи като невъзстановим данък т.е. допустим разход за финансиране по оперативни програми. Нерегистрирани по ЗДЦС лица не могат да прилагат механизмът на приспадане, следователно заплатеният от тях ДЦС може да се определи като невъзстановим данък. Законът дава възможност на нерегистрираните лицата да се регистрират по избор, като в случая не е необходимо лицето да има задължителния облагаем оборот за регистрация по закона.
В указание № 91-00-502 от 27.08.2007 г. на МФ ясно и недвусмислено са регламентирани условията, които трябва да са налице за да може да бъде определен данък добавена стойност като „недопустим“ или съответно като „допустим“ разход за финансиране по Оперативните програми. Имайки представата, какви ще са последващите доставки бенефициентите по програмата ще могат да определят данък върху добавената стойност съответно като възстановим или невъзстановим данък.
Предвид изложеното, следва да имате предвид, че в случаите, когато се касае за извършване на последващи облагаеми доставки в рамките на независима икономическа дейност, лицата имат право на данъчен кредит, следователно това е възстановим ДЦС и е недопустим разход за съфинансиране. В случаите, когато не се извършват последващи облагаеми доставки в рамките на независима икономическа дейност -получените доставки са без право на данъчен кредит, следователно това е невъзстановим ДЦС и е допустим разход за съфинансиране/ от средствата по съответната програма или от съфинансиране.
Тук ще отбележим, че плащането или неплащането на ДДС няма отношение към правото на данъчен кредит т. е. към въпроса дали данък добавена стойност е
„недопустим“ или съответно „допустим“ разход за финансиране по Оперативните програми. Правото на приспадане на данъчен кредит възниква и се упражнява по общите правила на чл. 69 от ЗДДС при ограниченията на чл. 70 и при условията на чл. 71 от закона.
Във връзка с доставките, свързани с проекти по Програма ФАР, следва да имате предвид, че съгласно чл. 13, параграф 3 от Общите условия на Меморандума за финансиране, представляващ Приложение А към Рамковото споразумение между Европейската общност и Република България за съдействие по Програмата ФАР за доставките, финансирани по линия на безвъзмездната помощ на ЕИО е предвидено освобождаване от данък върху добавената стойност. Горепосоченото Рамково споразумение е ратифицирано със Закон, приет от 37-о Народно събрание на 23.03.1995г. /ДВ бр. 31/1995г./.
Съгласно чл. 173, ал. 1 от ЗДДС за доставки, които са освободени от данък върху
добавената стойност по силата на международни договори, спогодби, споразумения,
конвенции или други подобни, по които Република България е страна, ратифицирани и
обнародвани по съответния ред, се прилага нулева ставка на данъка, включително за
частта от доставката, която е финансирана със средства от републиканския или
общинските бюджети или със заеми, по които гарант е държавата. За прилагането на
нулевата ставка на основание чл. 173, ал. 2 от ЗДДС доставчикът е длъжен писмено да
поиска становище от компетентната териториална дирекция на Националната агенция за
приходите за основанието за освобождаването. Предвид разпоредбата на чл.173, ал. 4 от
ЗДДС за прилагането на нулевата ставка по тези доставки доставчикът е длъжен да
разполага с документи, определени с правилника за прилагане на закона.
Съгласно разпоредбата на чл. 107, ал. 8 от ППЗДДС, нулевата ставка по чл.173, ал. 1
ЗДДС се допуска само по отношение на доставки, извършени от основния изпълнител, който следва да е регистрирано по ЗДДС лице /чл. 107, ал. 2 от ППЗДДС/.
Доставките, за които регистрирано по ЗДДС лице има право на приспадане на данъчен кредит са регламентирани с разпоредбите на чл. 69, ал. 1 от закона. Съгласно чл. 69, ал.1, т. 1 от ЗДДС, когато стоките и услугите се използват за целите на извършваните от регистрираното лице облагаеми доставки, лицето има право да приспадне данъка за стоките или услугите, които доставчикът – регистрирано по този закон лице, му е доставил или предстои да му достави.В същото време, в закона са предвидени определени ограничения на правото на приспадане на данъчен кредит, изброени в чл. 70 от закона. Следва да имате предвид разпоредбата на чл. 173, ал. 3 от ЗДДС, че ограниченията на правото на приспадане на данъчен кредит по чл. 70 от закона не се прилагат по отношение
на стоки и услуги, които се използват единствено за извършването на доставки по чл. 173, ал. 1 ЗДДС.
По отношение на поставения в запитването Ви въпрос, относно признаване на разходи по фактури за доставка на стоки или услуги с включен ДДС, Ви уведомяваме, че не е свързан с прилагането на данъчното и осигурително законодателство, поради което не в компетенцията на Националната агенция за приходите.
ИЗПЪЛНИТЕЛЕН ДИРЕКТОР НА
НАЦИОНАЛНАТА АГЕНЦИЯ
ЗА ПРИХОДИТЕ:
/КРАСИМИР СТЕФАНОВ/
‘