2_607/27.07.2016
ЗДДС, чл.22, ал.1 и ал.3 и чл.118, ал.1
ОТНОСНО: режим на облагане и документиране на транспортни услуги, с получатели ДНЗЛ.
В Дирекция ОДОП ….. е постъпило Ваше писмено запитване, в което описвате следната фактическа обстановка:
Дружеството има две товарни коли и лицензи към тях за международен транспорт. Посочвате, че дейността, транспорт на стоки в рамките на Европейския съюз, се изразява в следното: ще се вземат неголеми пратки от ФЛ от Италия и ще се доставят на ФЛ в страни от Европейския съюз. Плащането за доставките ще е в брой от клиентите, в зависимост от това в коя държава ще се получава стоката.
Поставяте следните въпроси:
1.Във фактурата за продажба на транспортната услуга, следва ли да се начислява ДДС?
2.Трябва ли дружеството да си закупи касов апарат и ако не, какъв документ трябва да се издаде за получените пари в брой, тъй като клиентите и товарните коли, с които ще се извършва услугата не са в България?
При така изложената в запитването фактическа обстановка, с оглед разпоредбите на ЗДДС, ППЗДДС и ЗСч., изразявам следното принципно становище:
По първи въпрос:
Видно от запитването, дружеството е доставчик на услуги по транспорт на стоки в рамките на Европейския съюз. Мястото на изпълнение на тези услуги се определя по правилата на чл.22, ал.1 и 3 от ЗДДС, в зависимост от статута на получателя на услугата – данъчно незадължено лице или данъчно задължено лице.
В действащите ЗДДС и ППЗДДС не са регламентирани документите, които са необходими за доказване статута на получателя, дали той е данъчно задължено лице или данъчно незадължено лице.
Такива доказателства са установени в Регламент за изпълнение (ЕС) № 282/2011 на Съвета от 15 март 2011 г. за установяване на мерки за прилагане на Директива 2006/112/ЕО относно общата система на данъка върху добавената стойност /Регламента/, който влиза в сила от 01.07.2011 г. Регламентът е задължителен и се прилага пряко във всички държави-членки, поради което българското дружество, доставчик на услуги, по транспорт на стоки в рамките на Европейския съюз следва да се съобрази с правилата, регламентирани в него.
В запитването посочвате, че получатели на услугите са ДНЗЛ / физически лица /, като в тези случаи мястото на изпълнение на услугите ще се определи по чл.22, ал.1 от ЗДДС.
Съгласно посочената разпоредба, мястото на изпълнение при доставка на услуга по транспорт на стоки в рамките на Европейския съюз, предоставена на данъчно незадължено лице, е на територията на държавата членка, където транспортът започва.
Предвид гореизложеното, ако мястото на изпълнение на извършваните от дружеството доставки на услуги по транспорт на стоки в рамките на Европейския съюз определено по правилото на чл.22, ал.1 от ЗДДС, е извън територията на страната, за тези доставки ДДС не се начислява, на основание чл. 86, ал. 3 от ЗДДС.
Във връзка с транспониране на Директива 2010/45/ЕС на Съвета от 13 юли 2010 година за изменение на Директива 2006/112/ЕО относно общата система на ДДС с чл. 111а от ЗДДС (в сила от 01.01.2013 г.) са въведени нови правила за документиране на доставките, като се урежда приложимото законодателство по отношение изискванията към фактурите.
Общият принцип за документиране на доставките е, че същите седокументират по законодателството на държавата членка, където е мястото на изпълнение на доставките. Това означава, че по реда на ЗДДС се документират доставките с място на изпълнение на територията на страната.
Изключение от общото правило е въведено с разпоредбата на чл. 111а, ал 2 от ЗДДС, съгласно която документирането на доставки с място на изпълнение на територията на друга държава членка се извършва по реда на глава единадесета – „Документиране на доставките“, когато данъкът за доставката е изискуем от получателя и доставчикът е лице, за което са изпълнени едновременно следните условия:
1. лицето е установило независимата си икономическа дейност на територията на страната или има постоянен обект на територията на страната, от който е извършена доставката, или при липса на такова установяване или такъв обект – има постоянен адрес или обичайно пребиваване на територията на страната;
2. лицето не е установено в държавата членка, на чиято територия е мястото на изпълнение на доставката, или неговият постоянен обект в тази държава членка не взема участие в доставката.
Предвид изложеното, ако съгласно италианското законодателство, данъкът за доставката не е изискуем от получателя, то тогава доставката не следва да се документира по реда на глава единадесета – „Документиране на доставките“ от ЗДДС.
Документирането на същите следва да се извърши по правилата на законодателството на съответната държава членка, а не по правилата на българското законодателство, регламентирано в ЗДДС и правилника за неговото прилагане.
Независимо от горното, съгласно чл.121, ал.1 и 2 от ППЗДДС, регистрираните лица следва да водят документация и отчетност за доставките с място на изпълнение извън територията на страната, в съответствие с изискванията на Закона за счетоводството.
По втори въпрос:
На основание чл. 118, ал. 1 от ЗДДС, всяко регистрирано и нерегистрирано по този закон лице е длъжно да регистрира и отчита извършените от него доставки/продажби в търговски обект чрез издаване на фискална касова бележка от фискално устройство (фискален бон) или чрез издаване на касова бележка от интегрирана автоматизирана система за управление на търговската дейност (системен бон), независимо от това дали е поискан друг данъчен документ. Получателят е длъжен да получи фискалния или системния бон и да ги съхранява до напускането на обекта.
Редът и начинът за отчитането на продажбите е регламентиран с Наредба Н-18/13.12.2006 г. на министъра на финансите за регистриране и отчитане на продажби в търговски обекти чрез фискални устройства ( обн. ДВ бр. 106/2006 г.).
Изискването за използване на фискални устройства /в частност ЕКАФП/ за регистриране на продажбите на стоки и услуги в българското законодателство има териториален характер.
Това означава, че изискването за използване на ЕКАФП, одобрени за разпространение в България, не се прилага за продажби реализирани извън територията на страната ни.
По отношение на регистрирането на оборота от продажби на стоки, извън България, чрез
ЕКАФП, следва да проучите и приложите законодателството на съответната държава от Европейския съюз.
‘