Изх. № М-24-31-52
Дата: 23.12.2014 год.
ЗДДФЛ, чл. 28;
ЗДДФЛ, чл. 50.
Относно: деклариране на доходи реализирани от търговия на дребно по пазари във Федерална република Германия
Съгласно Вашето запитване, осъществявате дейност като едноличен търговец и сте съдружник в българско дружество, което извършва дейност на територията на България. Същевременно сте се регистрирали от месец ….. 2014 г. във Федерална република Германия, където смятате да извършвате дейност – търговия на дребно на пазари.
Посочили сте, че живеете и се самоосигурявате в България, като в Германия ще пребивавате през отделни периоди.
При така описаната фактическа обстановка искате да получите отговор на следните въпроси:
1.Приложима ли е Спогодбата за избягване на двойното данъчно облагане /СИДДО/ с Германия по отношение на данъчното Ви облагане?
2.В кое приложение на декларацията по чл. 50 от Закона за данъците върху доходите на физическите лица /ЗДДФЛ/ следва да декларирате своите доходи от чужбина?
3.Кой метод за избягване на двойното данъчно облагане е приложим за целите на данъчното Ви облагане в България?
4.Какъв документ, издаден от компетентните власти във Федерална републикаГермания, следва да приложите към декларацията по чл. 50 от ЗДДФЛ?
5.Участва ли доходът от чужбина при определянето на окончателния осигурителен доход?
Във връзка с така поставените от Вас въпроси и на основание чл. 10, ал. 1, т. 10 от Закона за Националната агенция за приходите, Ви уведомявам за следното:
I.По отношение на облагането и декларирането на дохода
Дейността, която ще извършвате в Германия е стопанска и съответно търговска по чл. 1, ал. 1, т. 1 от Търговския закон и в тази връзка ще следва да се квалифицирате като търговец по смисъла на този закон, дори и ако се приеме, че в Германия не действате в качеството си на едноличен търговец. В България като едноличен търговец подлежите наоблагане с данък върху годишната данъчна основа по чл. 28 от ЗДДФЛ, включително и за доходите си от Германия, и съответно следва да декларирате своите доходи от стопанска дейност в Приложение № 2 на годишната данъчна декларация по чл. 50 от ЗДДФЛ.
СИДДО между България и Германия е приложима във връзка с Вашето данъчно облагане, както в нашата страна, така и в Германия. Съгласно Спогодбата ще подлежите на облагане в Германия, само ако формирате място на стопанска дейност в тази държава (в конкретната СИДДО не се използва понятието „определена база“). В такъв случай, по силата на чл. 22, ал. 2 от Спогодбата, при данъчното Ви облагане в България ще ползвате метод за избягване на двойното данъчно облагане „освобождаване с прогресия“.
На база на изложената от Вас фактическа обстановка, може да се предположи, че подобно място на стопанска дейност за Вас няма да възникне, тъй като ще извършвате продажби на различни места, без трайно да се установявате на никое от тях. Наличието на достатъчно постоянство при извършване на търговска дейност чрез определено място е от основно значение, за да се определи това място като „място на стопанска дейност“. В този случай ще подлежите на данъчно облагане само в Република България.
Възможно е обаче, ако нееднократно през повече години извършвате продажби на един и същи пазар, дори и това да е само един или два пъти през съответната година, компетентните власти на Германия да преценят, че сте формирал място на стопанска дейност в тази държава. Следва да имате предвид и факта, че от наша страна може да се даде категорично становище по Вашето запитване при напълно изяснена фактическа обстановка. Ние не можем да знаем какво становище ще изрази германската страна относно наличието или липсата на място на стопанска дейност във Вашия случай.
При положение, че в Германия са Ви обложили с данък в съответствие с разпоредбите на СИДДО между нашите две държави, т.е. ако извършвате дейността си там чрез място на стопанска дейност, съгласно разпоредбите на посочения по-горе чл. 22, ал. 2 от СИДДО, в България ще имате право да приложите метод за избягване на двойното данъчно облагане „освобождаване с прогресия“. В чл. 50, ал. 6 на ЗДДФЛ изрично е посочено, че при прилагането на този метод може да не представяте удостоверение за внесения в чужбина (в случая в Германия) данък.
II.По отношение на дължимите осигурителни вноски
Когато лице, попадащо в приложното поле на европейските регламенти за координация на системите за социална сигурност, обичайно осъществява дейност в различни държави-членки на Европейския съюз е задължено да уведоми институцията на държавата-членка, в която пребивава (основание чл. 16 от Регламент (ЕО) № 987/2009).
Дефиниция на пребиваване за целите на прилагане на Регламент (ЕО) № 883/2004 е въведена с чл. 1(й) от него. „Пребиваване“ е мястото, където лицето обичайно пребивава. Пребиваването по смисъла на основния регламент се определя въз основа центъра на интересите на лицето. Критериите за установяване на пребиваването по смисъла на Регламент (ЕО) № 883/2004 са въведени в чл. 11 от Регламент (ЕО) № 987/2009. В случай, че пребиваването не може да се установи въз основа на въпросните критерии се взима предвид намерението на лицето, определено на база изследване на тези критерии и особено причините за неговото преместване (основание чл. 11(2) от Регламент (ЕО) № 987/2009).
Лицата, които пребивават в Република България и осъществяват дейност в две или повече държави–членки, са задължени да информират Националната агенция за приходите, а тези които пребивават в друга държава-членка уведомяват съответната институция на тази държава.
На първо време институцията на държавата–членка по пребиване на лицата определя приложимото законодателство и уведомява институциите на всички държави–членки по трудова заетост за временното определяне или директно осъществява контакт с въпросните институции, за да се намери взаимно съгласие по отношение на приложимото законодателство. Първоначално определеното законодателство може да е различно от това на държавата–членка по пребиваване на лицата. Временното определяне се превръща в окончателно, при условие че в срок от два месеца след информирането на институциите някоя от тях не възрази, освен ако законодателството вече не е окончателно определено въз основа на взаимно съгласие.
Законодателството, което е определено като приложимо, се удостоверява с формуляр А1. Документът доказва принадлежността на лицето към системата за социална сигурност на държавата–членка, чието законодателство е приложимо и респективно, че за него не се дължат осигурителни вноски по законодателството на други държави–членки. Документът не се издава по инициатива на компетентната институция, а по искане на лицето, което осъществява дейност в две или повече държави–членки.
Напълно е възможно лице, което осъществява дейност в две или повече държави–членки, да има задължение по регламента да уведоми компетентната институция на една държава–членка, а да се наложи да подаде искане за издаване на формуляр А1 в компетентната институция на друга държава–членка. Това е така, защото определеното като приложимо спрямо лицето законодателство не винаги съвпада с това на държавата–членка по пребиваване. Въпреки това документът може да бъде издаден само от институцията на държавата–членка, чието законодателство се прилага спрямо лицето.
Основното следствие от определяне на приложимото законодателство е, че за всички дейност и доходи се определя държавата–членка, в която се дължат задължителните осигурителни вноски, съгласно законодателството на тази държава.
ЗАМ. ИЗПЪЛНИТЕЛЕН ДИРЕКТОР НА
НАЦИОНАЛНАТА АГЕНЦИЯ ЗА
ПРИХОДИТЕ:
/ГАЛЯ ДИМИТРОВА/
‘