Изх. № 24-34-724
Дата: ………. г.
ДО
Г-Н ………………………..,
………………………………
В отговор на поставените от Вас въпроси относно деклариране на жилищни имоти на предприятия, Ви уведомяваме :
Действащата нормативна уредба не съдържа определения на „жилищни“ и „нежшшщни имоти“.
Легални определения на “жилище“ и “жилищна сграда“ са дадени в Закона за устройство на територията /обн. ДВ, бр. 1 от 2001 г., в сила от 31.03.2001 г./ и издадената на основание на чл. 13, ал. 1 от с.з. Наредба № 7 от 22.12.2003 г. за правила и нормативи за устройство на отделните видове територии и устройствени зони.
По силата на § 5, т. 29 от Допълнителните разпоредби на ЗУТ “жилищна сграда“ е сграда, предназначена за постоянно обитаване, в която най-малко 60 на сто от нейната разгъната застроена площ се заема от жилища.
“Жилище“ според определението на т. 30, § 5 от ДР на закона е “съвкупност от помещения, покрити и/или открити пространства, обединени функционално и пространствено в едно цяло за задоволяване на жилищни нужди“.
Основните характеристики, определящи един имот като “жилище“ са регламентирани в чл. 40, ал. 1 ЗУТ. Изискванията за всяко жилище са: да има самостоятелен вход, най-малко едно жилищно помещение, кухня или кухненски бокс и баня-тоалетна, както и складово помещение, което може да бъде в жилището или извън него.
Видно от цитираните определения недвижими имоти, които принадлежат на предприятия и се използват за трайно задоволяване на жилищни нужди на граждани, дори и да се отдават под наем, следва да се декларират и облагат по ЗМДТ като жилищни имоти.
В случаите, в които къщи /етажи от къщи/, вили и самостоятелни стаи се отдават за ползване като туристически обекти по смисъла на чл. З, ал. З, т. 2 от Закона за туризма, те следва да се декларират и облагат като нежилищни имоти.
Видно от цитираните определения жилищни по своето предназначение имоти /къщи или етажи от къщи, апартаменти/, използвани от предприятия за офиси, дори и да отговарят на минималните изисквания за „жилище“, формулирани от чл. 40, ал. 1 ЗУТ, не могат да се отнесат към жилищните имоти по смисъла на ЗМДТ, тъй като не се използват за жилищни нужди. Такива недвижими следва да се декларират и облагат като нежилищни /административни/ имоти.
//
‘