fbpx

Деклариране, облагане с данък при източника и внасяне на окончателния данък, на начислен дивидент в полза на организация на вероизповедания, във връзка с прилагането разпоредбите на Закона корпоративното подоходно облагане (ЗКПО).

Изх. №53-04-1203/09.01.2020 г.

ЗКПО – чл. 1, т. 2;
ЗКПО – чл. 194, ал. 1, т. 2
ЗКПО – чл. 201;
ЗКПО – чл. 202, ал. 1 т. 1
ЗВ – чл. 14; чл. 20; чл. 30.

ОТНОСНО: Деклариране, облагане с данък при източника и внасяне на окончателния данък, на начислен дивидент в полза на организация на вероизповедания, във връзка с прилагането разпоредбите на Закона корпоративното подоходно облагане (ЗКПО).

В запитването е изложена следната фактическа обстановка:
Дружеството е с основна дейност – посредническа дейност по управление на недвижими имоти. Едноличен собственик на капитала на търговското дружество е религиозна организация, регистрирана по Закона за вероизповеданията (ЗВ).
След приключване на финансовата година и изготвяне на финансовите отчети, дружеството е формирало печалба. След решение на Общото събрание на Настоятелството към религиозната организация, в качеството му на колективен орган на собственика, може да бъде гласувано разпределение на дивидент, който да бъде изплатен на собственика – религиозната организация. За 2019 г. религиозната организация също има стопанска дейност, като от 2020 г. ще осъществява само нестопанска дейност.
Във връзка с изложената фактическа обстановка са поставени следните въпроси:
1. Следва ли търговското дружество при изплащане на дивидента на религиозната организация да заплаща данък върху дивидента, при условие, че в религиозната организация дивидентът няма да се разпределя на физически лица, а ще се ползва за присъщата ? дейност?
2. Как следва да се декларира дивидентът в търговското дружество и съответно в религиозната организация?
Предвид изложената фактическа обстановка, въпросът и относимата към тях нормативна уредба, изразявам следното становище:
По първи въпрос:
Съгласно чл. 14 и чл. 20 от ЗВ, религиозните общности могат да придобиват статут на юридическо лице при условията и по реда на този закон. По решение на централното ръководство и според устава на съответното вероизповедание местните поделения могат да се регистрират като юридически лица в окръжния съд по седалището им.
Вероизповеданията и техните поделения, придобили статут на юридическо лице въз основа на ЗВ, могат да упражняват законно дейността си, както и всички предоставени им от закона права. Те имат права, които законово са регламентирани с разпоредбата на чл. 6 от закона, в т.ч. да се създават и поддържат подходящи благотворителни или хуманитарни институции. Във връзка с реализирането на правата си вероизповеданията, регистрирани по реда на ЗВ, могат да разкриват лечебни, социални и образователни заведения според действащото законодателство (чл. 30 от ЗВ).
По отношение на юридическите лица, които не са търговци, ЗКПО съдържа специални разпоредби за тяхното облагане. Съгласно разпоредбата на чл. 1, т. 2 от ЗКПО, този закон урежда облагането на печалбата на местните юридически лица, които не са търговци, включително организациите на вероизповеданията, от сделки по чл. 1 от Търговския закон (ТЗ), както и от отдаване под наем на движими и недвижимо имущество.
Според чл. 194, ал. 1, т. 2 от ЗКПО с данък при източника се облагат дивидентите и ликвидационните дялове, които са разпределени (персонифицирани) от местни юридически лица в полза на местни юридически лица, които не са търговци, включително на общини.
Освободени от облагане с данък при източника са дивидентите, разпределени в полза на лицата, посочени в чл. 194, ал. 3 от ЗКПО. Съгласно ал. 3, алинея 1 от същия член не се прилага когато дивидентите и ликвидационните дялове са разпределени в полза на:
– местно юридическо лице, което участва в капитала на дружеството като представител на държавата;
– договорен фонд;
– чуждестранно юридическо лице, което е местно лице за данъчни цели на държава – членка на Европейския съюз, или на друга държава – страна по Споразумението за Европейско икономическо пространство, с изключение на случаите на скрито разпределение на печалба.
Видно от гореизложеното, при разпределяне на дивидент от дружеството в полза на местно юридическо лице, което не е търговец, дивидентът се облага с данък при източника. От посоченото до тук е видно, че регистрираната по надлежния ред организация на вероизповедание със статут на юридическо лице, което не е търговец, попада в обхвата на чл. 194, ал. 1, т. 2 от ЗКПО.
Размерът на данъка е 5 на сто върху брутния размер на разпределените дивиденти.
Платците на доходи, удържащи данъка при източника по чл. 194, са длъжни да декларират и внесат дължимия данък в срок до края на месеца, следващ тримесечието, през което е взето решението за разпределяне на дивиденти (чл. 202, ал. 1, т. 1 от ЗКПО).
Следователно, дружеството е данъчно задължено лице за данък при източника, като платец на дохода. Дружеството – платец на дохода, удържа данъка при източника по чл. 194, и е длъжно да внесе дължимия данък в срок до края на месеца следващ тримесечието, през което е взето решението за разпределяне на дивиденти.
Обръщам Ви внимание, че данъкът е окончателен и се удържа и внася в посочения по-горе срок от датата на взетото решение за разпределяне на дивиденти, а не от датата на превеждането (изплащането) им.
По втори въпрос:
Декларирането на данъка е регламентирано в чл. 201 от ЗКПО. Лицата, задължени да удържат и внасят данък при източника по чл. 194 от ЗКПО, декларират дължимия данък за тримесечието с декларация по образец в срок до края на месеца, следващ тримесечието. Декларацията се подава в териториалната дирекция на Националната агенция по приходите, където е регистриран или подлежи на регистрация платецът на дохода. Декларацията по чл. 55, ал. 1 от Закона за данъците върху доходите на физическите лица (ЗДДФЛ) и чл. 201, ал. 1 от ЗКПО е по образец (4001).
В случая търговското дружество е данъчно задълженото лице по чл. 2 от ЗКПО и като платец на дохода е задължено да удържи, внесе и декларира данъка при източника. Организацията на вероизповедание няма задължение за подаване на декларация, тъй като не попада в хипотезата на чл. 201, ал. 3 от ЗКПО.
Настоящото становище е принципно и е въз основа на изложената в запитването фактическа обстановка. В случаите, когато в производство, възложено по реда на Данъчно-осигурителния процесуален кодекс (ДОПК) се установи фактическа обстановка различна от посочената, Вие не може да се позовавате на разпоредбата на чл. 17, ал. 3 от ДОПК.

5/5
Share on facebook
Facebook
Share on google
Google+
Share on twitter
Twitter
Share on linkedin
LinkedIn
Share on pinterest
Pinterest

въпроси свързани с прилагане разпоредбите на ЗДДФЛ, и по конкретно внасяне на авансов данък, върху изплатен наем от юридическо лице на физически лица,Ви уведомявам следното

5.Изх.№ 21-01-4/29.08.2011г. ЗДДФЛ чл. 45, ал. 4 относно въпроси свързани с прилагане разпоредбите наЗДДФЛ, и по конкретно внасяне на авансов данък, върху изплатен наем от юридическо лице на физически лица, Ви уведомявам следното: Съгласно чл. 1, ал. 2 от Закона за счетоводството предприятия са: търговците по смисъла на Търгавския закон; юридическите лица, които не са

данъчно третиране по Закона за данък върху добавената стойност (ЗДДС) при продажба от заложен кредитор по реда на Закона за особените залози (ЗОЗ) на заложена като обезпечение вещ като отпадък

.№ 24-34-97 Дата: 11.07.2011 год.ЗДДС, чл. 131; ЗДДС, чл. 163а, ал. 2.Относно: данъчно третиране по Закона за данък върху добавената стойност (ЗДДС) при продажба от заложен кредитор по реда на Закона за особените залози (ЗОЗ) на заложена като обезпечение вещ като отпадъкВъв Ваше писмо, постъпило в ЦУ на НАП с вх. № 24-34-97/11.04.2011 г. е

Писмо с Изх. Запитване с вх. № М-26-И-514/18.10.2019 г. относно данъчното облагане на доходи за управление ; В Централно управление на НАП е получено писмено запитване с вх. № М-26-И-514/18.10.2

Изх. № М-26-И-514/23.12.2019 г. ЗКПО, чл. 3, ал. 1;ЗКПО, чл. 4;ЗКПО, чл. 12; ЗКПО, чл. 13; ЗКПО, чл. 195, ал. 1; ЗКПО, чл. 195, ал. 4;ЗКПО, § 1, т. 5 от ДР; ЗКПО, § 1, т. 9 от ДР;СИДДО, чл. 6, ал. 1; ОТНОСНО: Запитване с вх. № М-26-И-514/18.10.2019 г. относно данъчното облагане на доходи за управление В Централно управление на

възможност за възстановяване или прихващане от НАП на присъдени в полза на лицата съдебни разноски

Изх. №24-34-3Дата:25.02. 2014 год. ДОПК, чл. 128, ал. 1; ДОПК, чл. 129, ал. 5, т. 3; ДОПК, чл. 190; ГПК, чл. 519; ЗЗД, чл. 99; ЗЗД, чл. 162. Относно: възможност за възстановяване или прихващане от НАП на присъдени в полза на лицата съдебни разноски УВАЖАЕМИ КОЛЕГИ,Задълженията на държавата към данъчните субекти за разноски, присъдени със

Задължително здравно осигуряване на чужд гражданин с разрешение за постоянно пребиваване в Република България

Изх. №24-30-37Дата:15.10.2012 год. ЗЗО, чл. 33, ал. 1, т. 3; ЗЗО, чл. 33, ал. 1, т. 6; ЗЗО, чл. 33, ал. 2; ЗЗО, чл. 40а.Относно: Задължително здравно осигуряване на чужд гражданин с разрешение за постоянно пребиваване в Република БългарияВъв връзка с писмо вх. № .. по описа нана Националната агенция за приходите /НАП/: Изложената в

ЗДДС, чл.114,ЗДДС, чл.124,ППЗДДС, чл.78,ЗДДС, чл.26,ЗДДС, чл.22,ЗДДС, чл.13

Изх. № 24-34-249Дата: .…………… .2007 г.ДОГ-Н ………………………..,………………………………Във връзка с поставените въпроси във Ваше писмо с Изх. № 65/17.01.2007г., постъпило в Дирекция “Обжалване и управление на изпълнинието“ – София при ЦУ на НАП с вх. № 53-02-32/17.01.2007г., изразявам следното становище:По 1-ви въпрос“Относно прилагането на § 14 от Преходните и заключителните разпоредби на Правилника за прилагане на

подаване на декларация по чл. 246 от ЗКПО и дължим данък за хазартни игри с хазартни игрални автомати в зала.

ОТНОСНО: подаване на декларация по чл. 246 от ЗКПО и дължим данък за хазартни игри с хазартни игрални автомати в зала.УВАЖАЕМИГОСПОДИН………, Във връзка с постъпило запитване с вх. № 96-00-18/14.01.2008г. при дирекция „Обжалване и управление на изпълнението” – Пловдив, изразявамеследното становище: В запитването е посочено, че през трето и четвърто тримесечие на 2007г. не е

Scroll to Top