3_1550/28.09.2020 г.
ЗДДФЛ, чл. 6;
ЗДДФЛ, чл. 12;
ЗДДФЛ, чл. 38, ал. 8;
ЗДДФЛ, чл. 50, ал. 1, т. 3, б. „в“;
ЗДДФЛ, чл. 67, ал. 4;
ЗДДФЛ, чл. 75;
ЗДДФЛ, § 1, т. 14 от ДР
ОТНОСНО: деклариране съгласно Закона за данъците върху доходите на физически лица (ЗДДФЛ) на получен доход от чужбина, свързан с прекратяване на застрахователен договор
Според изложеното в запитването, лицето А Р е живяло в Германия от 2013 г., когато е сключило договор за застраховка, който е прекратен през 2020 г. Към запитването не е приложен самият договор, а само писмо във връзка с неговото прекратяване от застрахователна компания „СЛ“ гр. Ф, Германия, както и документ, озаглавен Уведомление за облагаемите обезщетения, придружени с превод на български език. Не са приложени документи, удостоверяващи получаването на определени суми от лицето, нито евентуалното заплащане от негова страна, респективно – удържането от платеца, на данък в определен размер. Допълнително в телефонен разговор е уточнено, че лицето А Р се счита за местно лице на Република България.
Във връзка с горното е поставен въпроса кога и как следва да се декларират сумите по документа за прекратяване на застрахователен договор за 2020 г.?
При така изложената непълна фактическа обстановка, с оглед разпоредбите на Закона за данъците върху доходите на физическите лица (ЗДДФЛ, обн. ДВ бр. 95/2006 г., посл. изм. ДВ бр. 60/2020 г.) е изразено следното принципно становище при допускане, че А Р е местно лице на Република България:
С чл. 6 от ЗДДФЛ законодателят е регламентирал, че местните физически лица са носители на задължението за данъци за придобити доходи от източници в Република България и в чужбина.
На основание чл. 38, ал. 8 от ЗДДФЛ, с окончателен данък се облага брутната сума на облагаемите доходи от допълнително доброволно осигуряване, от доброволно здравно осигуряване и от застраховки „Живот“, придобити на датата на:
1. обратно получаване на внесените суми за застраховки „Живот“;
2. обратно получаване на внесените суми за доброволно здравно осигуряване, с изключение на случаите на възстановяване на разходи за здравно обслужване и предоставяне на здравни услуги и стоки на осигуреното лице при настъпване на предвидените в здравноосигурителните договори случаи;
3. получаване на внесените суми за допълнително доброволно осигуряване преди придобиване право на допълнителна пенсия;
4. прехвърляне на суми от индивидуална партида по партида на трето лице;
5. изменение на застрахователния договор, за който е ползвано облекчение по чл. 19, в договор, за който не може да се ползва посоченото облекчение;
6. усвояване на сумите по застрахователен договор за погасяване на заем, когато застраховка „Живот“ се ползва за обезпечение на задължение на физическото лице.
Определение на понятието застраховки „Живот“ е дадено с § 1, т. 14 от ДР на ЗДДФЛ. Съгласно същото /в актуалната му за 2020 г. редакция/ „Застраховки „Живот“ за целите на чл. 19, чл. 24, ал. 2, т. 12 и чл. 28, ал. 2, т. 1 са сключваните от застрахователи, лицензирани съгласно Кодекса за застраховането, или от застрахователи със седалище в държава – членка на Европейския съюз, или в друга държава – страна по Споразумението за Европейското икономическо пространство, извършващи дейност при условията на правото на установяване или на свободата на предоставяне на услуги:
а) застраховка „Живот“, която включва застраховка само за достигане на определена възраст, застраховка само за смърт, застраховка за достигане на определена възраст или за по-ранна смърт, посочена в т. 1, буква „а“ и т. 3, буква „а“ от раздел I на приложение № 1 от Кодекса за застраховането;
б) застраховка с изплащане на анюитети (пенсия или рента) по т. 1, буква „б“ и т. 3, буква „б“ от раздел I на приложение № 1 от Кодекса за застраховането.
Във връзка с определянето на облагаемия доход, в т.ч. и за целите на цитираните разпоредби, следва да се има предвид общото правило на чл. 12, ал. 1 от ЗДДФЛ, а именно: облагаеми по този закон са доходите от всички източници, придобити от данъчно задълженото лице през данъчната година, с изключение на доходите, които са необлагаеми по силата на закон. На основание чл. 13, ал. 1, т. 7 и т. 14 от ЗДДФЛ, не са облагаеми:
– доходите от допълнително доброволно осигуряване, получени след придобиване право на допълнителна пенсия; доходите от инвестиции на техническите резерви, получени по застрахователни договори; доходите от инвестиции на активите на фондовете за допълнително пенсионно осигуряване, разпределени по индивидуалните партиди на осигурените лица;
– застрахователните обезщетения, когато е настъпило застрахователно събитие.
Доходите по застраховки „Живот“, които не попадат в цитираните изключения следва да се третират като облагаем доход по чл. 38, ал. 8 от ЗДДФЛ и съответно да се облагат с окончателен данък.
В настоящия случай, от приложените към запитването документи не може да се прецени каква точно е застраховката, която е сключил А Р, нито какъв е характера на евентуално изплатената сума. Ако, въз основа на горецитираните разпоредби, получената от лицето сума има характер на доход по чл. 38, ал. 8 от ЗДДФЛ, то същата следва да бъде обложена с окончателен данък при съобразяване разпоредбите на ЗДДФЛ.
В случая, тъй като доходът е начислен и изплатен от чуждестранно дружество на местно физическо лице, то за А Р е приложима разпоредбата на чл. 50, ал. 1, т. 3, б. „в“ от ЗДДФЛ, съгласно която за дължимия данък по чл. 67, ал. 4 за придобити през годината от източник в чужбина доходи по чл. 38, ал. 5, т. 2, ал. 8, 13 и 14 следва да бъде подадена годишна данъчна декларация (ГДД). Брутният размер на получения доход от застраховка и удържания окончателен данък в чужбина, се посочва в част ІV на приложение № 8 от ГДД (образец 2081 на одобрената ГДД към 2019 г.). На основание чл. 67, ал. 4 от ЗДДФЛ, окончателният данък за придобития доход от местно физическо лице от източник в чужбина, се внася и декларира в срок до 30 април на годината, следваща годината на придобиване на дохода. В тези случаи дължимият окончателен данък не се декларира от местните физически лица в декларация по чл. 55, ал. 1 от ЗДДФЛ, но съгласно разпоредбата на чл. 50, ал. 5 от ЗДДФЛ, към годишната данъчна декларация по ал. 1 следва да бъдат приложени доказателства за размера на внесените в чужбина данъци и задължителни осигурителни вноски.
Доколкото въпросният доход е от източник в чужбина – Германия, следва да се има предвид още, че съгласно чл. 75 от ЗДДФЛ, когато в данъчна спогодба или в друг международен договор, ратифициран от Република България, обнародван и влязъл в сила, се съдържат разпоредби, различни от разпоредбите на закона, се прилагат разпоредбите на съответната данъчна спогодба или договор. Република България има сключена Спогодба за избягване на двойното данъчно облагане /СИДДО/ с Германия.
Предвид изложеното и в случай, че върху въпросния доход от прекратяване на застрахователен договор в Германия, е заплатен или удържан данък там, то следва да се има предвид, че всички въпроси, засягащи избягването на евентуално двойно данъчно облагане, са свързани с прилагането на СИДДО с Германия. По тези въпроси компетентна да изрази становище е Дирекция СИДДО при ЦУ на НАП София.
Както беше посочено по-горе, настоящото становище е принципно и е въз основа на изложената в запитването фактическа обстановка, която е непълна. В случаите, когато в производство, възложено по Данъчно-осигурителния процесуален кодекс /ДОПК/ се установи фактическа обстановка, различна от посочената, лицето не може да се позовава на разпоредбата на чл. 17, ал. 3 от ДОПК.