Изх. №53-04-275
05.05 2016 г.
чл. 21, ал. 3 от ЗДДС, чл. 22, ал. 3 от ЗДДС, чл. 49 от ЗДДС, чл. 82, ал. 2, т. 3 от ЗДДС, чл. 69, ал. 1, т. 3 от ЗДДС
В запитването е изложена следната фактическа обстановка:
„Б” ЕООД е регистрирано по ЗДДС и извършва товарен автомобилен транспорт предимно в страни от Европейската общност. Дружеството като получател на стоки и услуги, закупува горива, транспортни средства,резервни части, извършва ремонти с включени резервни части, заплаща пътни такси, фериботи, спедиторски услуги и други услуги, както следва:
1. Заплащане на фериботни такси в ЕО – услугата се ползва на територията на друга държава членка и доставчикът е ДЗЛ, установено в друга държава членка.
2. Пътни такси в ЕО – доставчикът е ДЗЛ, установено в друга държава членка и услугата се ползва на територията на ЕО, включително, когато не са оформени с фактури.
3. Заплащане на спедиторски услуги – доставчикът е ДЗЛ, установено в ЕО, като транспортът се извършва от територията на РБългария до територия на друга държава членка и обратно.
4. Услуги по извършен ремонт на транспортни средства на територията на ЕО от ДЗЛ от друга държава членка.
5. Услуги – ремонт на транспортни средства с вложени резервни части на територията на ЕО от ДЗЛ например фактура за 1200,00 евро, труд 500,00 евро и резервни части 700,00 евро /с единична стойност на различните резервни части под прага на същественост/. Резервните части се влагат в автомобилите на дружеството.
6. По време на път в ЕО автомобилите на дружеството зареждат гориво от ДЗЛ, като горивото се изразходва по време на извършвания транспорт в ЕО, не се доставя в РБългария с цел продажба.
Във връзка с изложената фактическа обстановка са поставени следните въпроси:
1.В кои случаи следва да се издава протокол по чл. 117 от ЗДДС и има ли дружеството право на приспадане на данъчен кредит?
2.Как се декларират за целите на ИНТРАСТАТ вложените резервни части и гориво в автомобилите на дружеството, включително и при ремонти с по-големи стойности?
Предвид изложената в запитването фактическа обстановка, въпросите и относимата към тях нормативна уредба, изразявам следното становище:
По първи въпрос
По отношение на получените спедиторски услуги, услуги по извършен ремонтна транспортни средства и платените такси за ферибот следва да се има предвид, следното:
Разпоредбата на чл. 22, ал. 3 от ЗДДС гласи, че мястото на изпълнение при доставка на услуга по транспорт на стоки в рамките на Европейския съюз или извън него, предоставена на данъчно задължено лице, се определя по реда на чл. 21, ал. 2 и 3 от закона. Според ал. 4 на същия законов текст за целите на ЗДДС спедиторските, куриерските и пощенските услуги, различни от услугите по чл. 49 от закона, оказвани във връзка с транспорт на стоки в рамките на Европейския съюз или извън него, се приравняват на услуги по транспорт на стоки в Европейския съюз, съответно по транспорт на стоки извън Европейския съюз.
Съгласно разпоредбата на чл. 21, ал. 2 от ЗДДС мястото на изпълнение при доставка на услуга, когато получателят е данъчно задължено лице, е мястото, където получателят е установил независимата си икономическа дейност. Когато тези услуги се предоставят на постоянен обект, който се намира на място, различно от мястото, където получателят е установил независимата си икономическа дейност, то мястото на изпълнение е мястото, където се намира този обект. Когато няма място на установяване на независима икономическа дейност или постоянен обект, мястото на изпълнение на доставката е мястото на постоянния адрес или обичайното пребиваване на получателя.
От изложеното е видно, че мястото на изпълнение при доставка на услуга, по смисъла на чл. 21, ал. 2 от ЗДДС се определя от статута на получателя по доставката – данъчно задължено или данъчно незадължено лице, а не от територията, на която се извършва съответната услуга.
Предвид изложеното, за платената такса за ферибот и за получените спедиторски услуги и ремонт на транспортни средства „Б” ЕООД следва да издаде протокол по чл. 117 от ЗДДС, в който да начисли данък на основание чл. 82, ал. 2, т. 3 от закона и да отрази протокола в дневника за продажбите. Правото на приспадане на данъчен кредит и отразяването на протокола в дневника за покупките в тези случаи зависи от това дали за дружеството е изпълнена хипотезата на чл. 69, ал. 1, т. 3 от ЗДДС – стоките и услугите да се използват за целите на извършваните от „Б” ЕООД облагаеми доставки, по смисъла на чл. 12 и чл. 69, ал. 2 от ЗДДС.
По отношение на платените пътни такси, следва да се има предвид, че съгласно разпоредбата на чл. 21, ал. 4, т. 1 от ЗДДС мястото на изпълнение при доставка на услуга е мястото, където се намира недвижимият имот, когато услугата е свързана с недвижим имот.
Съдът на Европейските общности, понастоящем Съд на Европейския съюз е изразил становище с Решение от 12.09.2000 г. по Дела С-359/97 и С-358/97, че пътните такси подлежат на облагане там, където се ползва съответната пътна инфраструктура.
Съгласно посоченото решение, пътната инфраструктура се предоставя срещу заплащане на пътна такса, като използването на пътната инфраструктура зависи от плащането на пътна такса, чийто размер зависи от категорията на използваното превозно средство и от изминатото разстояние и следователно съществува пряка и необходима връзка между предоставената услуга и полученото възнаграждение.
Поради обстоятелството, че пътната инфраструктура представлява недвижим имот, в случая е налице доставка, свързана с недвижим имот.
Следователно мястото на изпълнение на доставките, за които се заплащат пътни такси е на територията на държавата – членка, където е установена съответната пътна инфраструктура, при ползването на която, са платени пътни такси. Предвид изложеното, за платените пътни такси не следва да се издава протокол по чл. 117 от ЗДДС. Начисленият за пътните такси данък може да бъде възстановен по правилата на Наредба № Н-9 от 16 декември 2009 г. за възстановяването на данъкавърху добавената стойност на данъчно задължени лица, неустановени в държавата членка по възстановяване, но установени в друга държава – членка на ЕС.
По отношение на услугите по извършен ремонт на транспортни средства с вложени резервни части
В този случай данъчното третиране на получените услуги може да се разглежда като доставка на стока (резервна част) с място на изпълнение извън територията на страната, на основание чл. 17, ал. 1 от ЗДДС и доставка на услуга по ремонт, с място на изпълнение на територията на страната, на основание чл. 21, ал. 2 от ЗДДС. В този случай за частта на услугата по извършен ремонт „Б” ЕООД следва да издаде протокол по чл. 117 от ЗДДС и да начисли данък като отрази протокола в дневника за продажбите, а в дневника за покупките – при спазване на разпоредбата на чл. 69, ал. 1, т. 3 от закона.
Независимо от изложеното, следва да се има предвид, че на основание чл. 128 от ЗДДС ако основната доставка (услуга по ремонт) се съпътства от друга доставка (доставка на резервна част) и плащането е определено общо, се приема, че е налице една основна доставка. В този случай доставката на услугата по ремонт на транспортното средство с вложени резервни части следва да се третира като доставка по чл. 21, ал. 2 от ЗДДС и дружеството следва да издаде протокол по чл. 117 от ЗДДС за цялата стойност на доставката.
По втори въпрос
По отношение на въпросите относно декларирането на покупките в системата ИНТРАСТАТ, запитването е препратено в ЦУ на НАП за изразяване на становище.
Настоящото становище е принципно и е въз основа на изложената в запитването фактическа обстановка. В случаите, когато в производство, възложено по реда на Данъчно-осигурителния процесуален кодекс (ДОПК), се установи фактическа обстановка различна от посочената, Вие не може да се позовавате на разпоредбата на чл. 17, ал. 3 от ДОПК.
‘