.№ 24-31-2#1
Дата, 21.02.2011г.
ЗДДС, чл. 106, ал. 2, т. 2, буква „б”;
ЗДДС, чл. 110, ал. 1, т. 3;
ЗДДС, чл. 116, ал. 1;
ЗДДС, чл. 176, т. 5;
АПК, чл. 99, т. 5;
ДОПК, чл. 104, ал. 3;
ЗАНН, чл. 54.
ОТНОСНО: Дерегистрация по ЗДДС на основание чл. 176, т.5 от закона
Във връзка с Ваше писмено запитване дона НАП с наш вх.№ 24-31-2 от 10.01.2011 г. е изложена следната фактическа обстановка:
По инициатива на орган по приходите поради непосочен електронен адрес за кореспонденция в изискуемия от закона срок е извършена процедура за дерегистрация на задължено лице, вписано в специалния регистър за целите на облагането с данък върху добавената стойност и е издаден акт за дерегистрация, на основание чл. 106, ал.2, т.2 б.”б” от ЗДДС във връзка с чл.176, т.5 от ЗДДС и по реда на чл.110, ал. 1, т.3 от ЗДДС.
След издаването на акта за дерегистрация задълженото лице е подало заявление за регистрация на основание чл.96 от ЗДДС и същото е регистрирано за целите на ЗДДС. Независимо от действията, предприети за повторна регистрация, задълженото лице обжалва издадения акт за прекратяване на регистрацията по ЗДДС. С решение на Директора на Дирекция “Обжалване и управление на изпълнението” – Варна, на основание чл. 155, ал. 2 във връзка с чл. 83, ал. 4 от ДОПК, обжалваният акт е отменен като незаконосъобразен. Мотивите за отмяна са на първо място, че не са налице основанията на чл. 176, т. 5 от ЗДДС и на второ място, че е допуснато нарушение на процедурата по връчване чрез прилагане към досието, регламентирана в чл. 32 от ДОПК, което е съществено процесуално нарушение на процедурата по издаване на акт за дерегистрация.
Предвид обстоятелството, че лицето има регистрация по ЗДДС въз основа на Акт за регистрация, издаден преди решението на Директора на Дирекция “Обжалване и управление на изпълнението” – Варна са поставени следните въпроси:
1. Коя следва да бъде датата на регистрация по ЗДДС и по какъв начин ще се анулира акта за регистрация, който е издаден преди решението на Директора на Дирекция “ОУИ”?
2. Следва ли да се анулират съставените на основание чл. 183 от ЗДДС актове за установяване на административни нарушения?
3. Ако се възстанови първоначалната дата на регистрация, следва ли да се съставя акт за установяване на административно нарушение, ако има период, за който лицето не е подало справка-декларация?
Предвид изложената фактическа обстановка и съобразявайки относимата нормативна уредба, по зададените от Вас въпроси на основание чл.10, ал.1, т.10 от Закона за националната агенция за приходите изразявам следното становище:
Относно първия въпрос:
Съгласно чл.110 ал. 2, от ЗДДС, изречение второ, когато е налице основание за дерегистрация по чл. 176, датата на дерегистрация е датата на връчване на акта за дерегистрация.
В конкретния случай, актът за дерегистрацияна основание чл. 176 от ЗДДС не e връчен, поради което не е породил правно действие и лицето не е било надлежно дерегистрирано. Следователно дата на регистрация по ЗДДС е датата на първоначалната му регистрация.
Съгласно чл. 99, т. 5 от АПК влязъл в сила индивидуален административен акт, който не е бил оспорен пред съда, може да бъде отменен или изменен от непосредствено по-горестоящият административен орган, когато същият административен орган по същия въпрос и на същото основание е издал по отношение на същите лица друг влязъл в сила административен акт, който му противоречи. Актът за регистрация по последващата регистрация по ЗДДС на лицето противоречи на предходния такъв, доколкото при издаването му се е изхождало от предпоставката, че лицето е дерегистрирано по ЗДДС, т.е. има статут на нерегистрирано данъчнозадълженно лице, а в същото време, по силата на предходния Акт за регистрация лицето е било все още със статут на регистрирано по ЗДДС лице, тъй като актът за дерегистрацията му на основание чл. 176 от закона не е билнадлежно връчен.
В случаите по чл. 99, т. 5 от АПК възобновяването на административното производство се извършва по инициатива на административния орган, по предложение на съответния прокурор или на омбудсмана, както и по искане на страна в производството.
Считаме, че след евентуално сезиране от органа по приходите, издал Акта за регистрацията, която се явява дублираща, Териториалният директор, който се явяванепосредствено по-горестоящият административен орган на органа по приходите, издал акта за дерегистрация, следва в рамките на своята компетентност да извърши преценка с оглед наличие на основанията на чл. 99, т.5 от АПК и ако намери основания за това, в срока на чл. 102, ал.2 от АПК да отмени с Решение акта за регистрация. Считаме, че предвиденият в закона тримесечен срок от узнаване на обстоятелството, което служи за основание за отмяна или изменение на административния акт, в рамките на който е допустимо да се възобнови производството на основание чл. 99, т.5 от АПК, започва да тече от датата на узнаване в компетентната Териториалната дирекция на издаденото от Директора на Дирекция «ОУИ» Решение, с което се установява, че Актът за дерегистрация не е надлежно връчен, поради което не е произвел правно действие.
Следва да се има предвид, че по силата на чл. 99, т.5 от АПК инициативата за отмяна на акта за регистрация в тези случаи може да бъде и на регистрираното лице, което се явява страна в регистрационното производство.
Относно втория въпрос:
Съгласно чл. 54 от ЗАНН когато се установи, че деянието не е нарушение, че нарушението не е извършено от лицето, посочено като нарушител, или че то не може да му се вмени във вина, наказващият орган прекратява преписката с мотивирана резолюция.
С оглед на факта, че актът за дерегистрация на основание чл. 176 от ЗДДС не е връчен и следователно не е породил правно действие, лицето никога не е било надлежно дерегистрирано по ЗДДС. Предвид това, издаването от същото на данъчен документ, в който посочва данък, не съставлява нарушение, поради което считаме, че преписките по съставените актове за установяване на административни нарушения на основание чл.183 от ЗДДС трябва да бъдат прекратени на основание чл. 54 от ЗАНН.
Относно третия въпрос:
В случай, че справка-декларация не е постъпила в НАП не по вина на лицето, а поради отказ на органа по приходите да я приеме /предвид обстоятелството, че органите по приходите са счели, че актът за дерегистрация е връчен и лицето е дерегистрирано/, следва да се приеме, че за лицето е била налице обективна невъзможност да изпълни задължението си. Поради това, на основание чл. 6 от ЗАНН, не следва да се съставя акт за установяване на административно нарушение, а в случаите, в които акт е съставен, то производството трябва да бъде прекратено на основание чл. 54 от ЗАНН. В тази насока считаме, че следва да бъде извършена обективна преценка на обстоятелствата, с оглед законосъобразното приключване на случая, особено предвид факта, че дерегистрацията е преценена от решаващия орган като незаконосъобразна.
Поради обстоятелството, че незаконосъобразно е извършена дерегистрация и дублираща регистрация по ЗДДС на лицето и то е било въведено в заблуждение, че за неопределен период от време е било дерегистрирано по ЗДДС, нарушението трудно може да бъде вменено във вина на задълженото лице, дори и да не е препятствано същото да подаде справка-декларация. Поради това считаме, че не следва да се съставя акт за установяване на административно нарушение, а ако такъв е съставен, след преценка на административно-наказващия орган, поради маловажност на деянието, в този случай не следва да бъде налагано наказание, а лицето да бъде предупредено писмено, че при повторно нарушение ще бъде наказано или производството да бъде прекратено на основание чл. 54 от ЗАНН.
В случай, че през периода, през който органите по приходите са считали лицето за дерегистрирано, в НАП не са постъпили справки–декларации, следва същото да бъде поканено да подаде такива. Ако за периода на „дерегистрацията”, съответно на дублиращата регистрация са постъпили декларации не за целите данъчни периоди, следва лицето да бъде поканено да подаде коригиращи декларации, обхващащи целите периоди. Предвид изложените по-горе съображения, въпросните справки-декларации следва да се считат за подадени в срок, а чл. 104, ал.3 от ДОПК не е приложим.
За невнесения в срок данък – резултат за съответните данъчни периоди, се дължи лихва за просрочие.
Относно издадените от лицето документи без посочен данък на отделен ред:
В казуса, предмет на настоящото запитване е възможно за данъчните периодите, през които лицето е имало неизяснен статут, да е издавало документи без посочен ДДС на отделен ред, считаме, че в тези случаи същото следва да анулира тези документи на основание чл. 116, ал.1 от ЗДДС и да издаде нови, с посочен ДДС на отделен ред. В тези случаи по изложените по-горе съображения считаме, че не следва да се съставя акт за установяване на административно нарушение за нарушение на чл. 180 от ЗДДС.
ИЗПЪЛНИТЕЛЕН ДИРЕКТОР НА
НАЦИОНАЛНАТА АГЕНЦИЯ ЗА
ПРИХОДИТЕ:
/ КРАСИМИР СТЕФАНОВ /