действия на дружество в ликвидация, с краен срок за ликвидацията –м. ноември 2010 г.

5.Изх. №20-00-602 /16.11.2010 г.
Чл. 77, ал.1 от ДОПК
Чл.158 от ЗКПО
Чл.159 от ЗКПО
Чл.160, ал.1 от ЗКПО
Чл.163, ал.1 от ЗКПО
В Дирекция ОУИ …. е постъпило Ваше писмено запитване с вх. №…/.2010 г. относно действия на дружество в ликвидация, с краен срок за ликвидацията –м. ноември 2010 г.
В запитването си сте задалиследните въпроси:
1.След като приключи процеса на ликвидация и дружеството бъде заличено от търговския регистър (ТР), следва ли дружеството да подава нулева годишна данъчна декларация (ГДД) през следващата година?
2.Следва ли дружеството да подава някакво уведомление до НАП, че е заличено от ТР?
3.След като приключи ликвидацията и дружеството е вече със статут ,,заличен търговец”, има ли някакви задължения към НАП или от този момент нататък дружеството вече не е данъчно задължено лице и няма ангажименти към данъчната администрация?
Предвид недостатъчно изяснената фактическа обстановка изразявам следното принципно становище:
1.На основание разпоредбата на чл.77, ал.1 от Данъчно – осигурителния процесуален кодекс (ДОПК), при прекратяване на юридическо лице-търговец, последният уведомява ТД на НАП по седалището на търговеца в срок не по-късно от 7 дни преди подаване на съответното заявление за вписване на подлежащото на вписване обстоятелство. ТД на НАП издава на търговеца удостоверение за уведомяването и изпраща служебно на Агенцията по вписванията съобщение за наличието или липсата на задължения за данъци и задължителни осигурителни вноски при условията и в срока по чл.87, ал.6 (7 дни от постъпване на искането). В удостоверението и съобщението на се включват задължения, които са обезпечени по реда на този закон. Издаденото от ТД на НАП удостоверениетоза уведомяването се прилага към заявлението за вписване. Доказателството за уведомяване на териториалната дирекция по местонахождение на окръжния съд, извършващ вписването по ал.1, се прилага към внесеното в съда искане и е условие за разглеждането му.
2.Съгласно чл. 158 от Закона за корпоративното подоходно облагане (ЗКПО), при прекратяване с ликвидация за периода до заличаването му, данъчно задълженото лице изпълнява задълженията си по общия ред на този закон и при спазване изискванията на глава двадесет и първа от същия, като включително подава следващите се финансови отчети, които се изготвят и представят съгласно счетоводното законодателство.
За целите на счетоводната отчетност предприятията, обявени в ликвидация не се считат за действащи предприятия и през периода на ликвидацията следва да прилагат ликвидационна или друга счетоводна база в съответствие с изискванията на СС 13 – Отчитане при ликвидация и несъстоятелност.
По отношение на данъчното облагане по реда на ЗКПО, обаче тези предприятия се приемат за действащи и следва да изпълняват данъчните си задължения по общия ред на закона, т. е не са налице основания за изключване на разходи и приходи в хода на ликвидационното производство.
На основание чл.159 от ЗКПО към датата на вписването в ТР на прекратяването се дължи корпоративен данък. Корпоративният данък се определя на базата на данъчната печалба за периода от началото на годината до датата на вписване на прекратяването. При определянето на данъка се приспадат внесените авансови вноски от началото на годината до датата на вписване на прекратяването.
Разпоредбата на чл. 160, ал. 1 от данъчния закон определя, че дължимият корпоративен данък се внася в 30-дневен срок от датата на вписване на прекратяването.
Внесеният корпоративен данък при прекратяването се приспада от дължимия корпоративен данък за годината на прекратяването или от дължимия корпоративен данък за последния данъчен период, когато датата на подаване на искането за заличаване при ликвидация, е в една и съща година с датата на прекратяването (чл.161, ал.2).
Съгласно чл. 161, ал. 1 от ЗКПО последният данъчен период на данъчно задължено лице, прекратено с ликвидация, обхваща времето от 1 януари на годината, в която е подадено искането за заличаване по чл. 273, ал. 1 от Търговския закон, до датата на подаването му. Данъчната декларация за последния данъчен период, определен по чл. 161, ал. 1, се подава на датата на подаване на искането за заличаване заедно с копие от него (чл.162, ал.1). Искането за заличаване се подава от ликвидаторите по реда на чл.263, ал.1 от търговския закон (ТД), която норма не предвижда като необходимо условие подаване на данъчна декларация. Предвид нормата на чл.162, ал.1 от ЗКПО обаче, при подаването на данъчната декларация за последния данъчен период, следва да бъде подадено и копие от въпросната искане. Последното предполага, че искането по чл.263, ал.1 от ТЗ трябва да бъде подадено преди подаване на данъчната декларация в същия ден.
Корпоративният данък дължим за последния данъчен период, определен по чл. 161, ал. 1, се внася до датата на подаване на искането за заличаване на данъчно задълженото лице. Данъкът е окончателен (чл.163, ал.1).
Задължение за подаване на декларация за 2010г. за дружеството ще възникне, ако през посочената година е подадено искането за заличаване. Копие от искането за заличаване е документа, който задължително по силата на закона придружава данъчната декларация. Периода, които ще обхваща данъчната декларация е 01.01.2010г. до съответната дата на 2010г. – дата на подаване на искането за заличаване. До тази дата следва да е внесендължимият корпоративен данък за последния отчетен период, който е окончателен. Същият се определя по реда на чл. 160, ал. 2 от ЗКПО. Дружеството не следва да подава нулева ГДД през следващата година.
Тъй като за целите на корпоративния закон дружеството се счита за действащо предприятие, всички разходи на дружеството в периода от вписване на прекратяването до заличаването се признават за данъчни цели, когато са свързани с извършваната дейност в т.ч. по ликвидацията и заличаването и отговарят на изискванията за документална обоснованост по реда на чл. 7 от Закона за счетоводството и чл. 10 от ЗКПО.

Оценете статията

Вашият коментар