3_8879/14.12.2007 г.
ДОПК , чл.171, ал. 1 и чл. 172
ДОПК, чл. 108 и чл.109
Относно: действия на органите по приходите във връзка с погасени по давност задължения
В писмено запитване, касаещо приложението на разпоредбите на ДОПК и изложено следното: Със ЗВР е възложена ревизия за определяне на задълженията по ЗДДС /отм./ за данъчни периоди 01.08.2001 г. – 31.12.2001 г. Ревизията е приключила с ревизионен акт от 19.03.2007 г., с който са начислени допълнителни задължения по ДДС и лихви за просрочие, част от които са внесени. Ревизионният акт е отменен с Решение на ДОУИ. С ревизионния доклад по настоящата ревизия е предложено установяването на задължения за ДДС и лихви за просрочие. Няма образувани изпълнителни дела. Допълнително с органа по приходите, подал запитването, беше уточнено, че настоящото производство е образувано със ЗВР от 22.06.2007 г., връчена на 28.06.2007 г.
Във връзка с изложеното поставяте следните въпроси:
1.Погасени ли са задълженията за тези данъчни периоди по давност съгласно чл.171, ал. 1 от ДОПК във връзка с чл. 172 от ДОПК ?
2.В случай, че са погасени по давност, как следва да бъдат отразени в констатациите на РА и таблица 1 към него ?
3.Внесените суми следва ли да се признаят за недължимо внесени или за доброволно платени задължения ?
При така изложената фактическа обстановка с оглед разпоредбите на ДОПК и Закона за данъка върху добавената стойност /ЗДДС, отм./, изразяваме следното становище:
Съгласно разпоредбата на чл.109 от ДОПК, не се образува производство за установяване на задължения за данъци по този кодекс, когато са изтекли 5 години от изтичането на годината, в която е подадена декларация или е следвало да бъде подадена декларация. По силата на ал. 2 от същата разпоредба срокът не тече, когато е образувано наказателно производство, от изхода на което зависи установяването на данъчните задължения.
С изтичането на срока по чл. 109, ал. 1 от ДОПК се препятства възможността на органите по приходите да установяват данъчните задължения. Този срок е преклузивен и се прилага служебно, а не по искане или възражение на лицето. Срокът се отнася единствено до допустимостта на производствата за установяване на задълженията за данъци и е неприложим по отношение на производстватаза установяване на осигурителни вноски и други публични вземания. В същия смисъл е и Указание Изх. № 24-00-28/21.04.2007 г. на Изпълнителния директор на НАП.
Във връзка с горното се налага извода, че за задълженията по ЗДДС /отм./ за данъчни периоди м. август – м.ноември 2001 г., преклузивният срок по чл. 109, ал. 1 от ДОПК, който е започнал да тече от 01.01.2002 г. е изтекъл на 31.12.2006 г. Това означава, че след този срок не може да се образува производство за установяване на задължения по ЗДДС /отм./ за посочените периоди през 2001 г. и поради това в тази част образуваното ревизионно производство със ЗВР от 22.06.2007 г., връчена на 28.06.2007 г., е недопустимо. За останалата част от задълженията по ЗДДС /отм./, посочени вЗВР от 22.06.2007 г. за данъчен период м. декември 2001 г. 5-годишния преклузивен срок по чл.109 от ДОПК не е изтекъл и ревизионното производство е допустимо. Предвид на това настоящето ревизионно производство, следва да приключи с издаване на ревизионен акт по смисъла на чл.119, ал.3, т.1 от ДОПК.
При издаването на РА органът, определен да издаде РА, има право даприема различна фактическа обстановка или други правни изводи, различни от мотивите в РД. Още повече, че за спазването на срока по чл.109 от ДОПК органът по приходите следи служебно при всяко едно положение на ревизионното производство. Предвид на това, в мотивите на РА, в частта досежно периодите, за които не е следвало да бъде образувано ревизионно производство, данъчни задължения по ЗДДС не следва да бъдат установявани.
Съгласно чл.171, ал.1 от ДОПК публичните задължения се погасяват с изтичането на 5-годишен давностен срок, който тече от 01 януари на годината следваща тази, през която е следвало да се плати публичното задължение, освен ако в закон е предвиден по-кратък срок. За данъчните задължения през м. декември 2001 г. давностният срок е започнал да тече от 01.01.2003 г. и ще изтече на 31.12.2007 г., ако давността не е спирана или прекъсвана съгласно обстоятелствата, предвидени в разпоредбата на чл.172 от ДОПК. Предвид на това за този данъчен период погасителният давностен срок в чл.171, ал.1 от ДОПК не е изтекъл и съответно задълженията за този период не са погасени по давност.
Във връзка с третия поставен въпрос, от който не става ясно на какво основание са правени вноските, следва да се отбележи следното:
По силата на чл. 108, ал. 2 от ДОПК, когато не е издаден ревизионен акт и срокът за започване на ревизия по чл. 109 е изтекъл, установените задължения по раздел първи на Глава четиринадесета от ДОПК са окончателно установени. Следователно ако задълженията по ЗДДС за данъчни периоди м. август – м.ноември 2001 г. са внесени на основание подадени от задълженото лице справки-декларации, то тъй като са окончателно установени по силата на чл.108, ал.2 от ДОПК, се явяват дължимо внесени и не подлежат на връщане по аргумент на чл.174 от ДОПК.
В случай, че тези задължения са установени и съответно внесени на основание отменения и върнат за нова ревизия РА, то платените от ревизирания субект суми се явяват недължимо внесени.
Настоящото писмо не представлява доказателство по смисъла на глава осма от ДОПК. С оглед на това същото не следва да се прилага като неразделна част към ревизионния доклад по силата на чл.117, ал.3 от ДОПК.
‘